Линкълн Рок отдавна е едно от по-тихите места за наблюдение на залеза в Сините планини - скалист стръмен склон с панорамна гледка към евкалиптовите долини в околностите на Сидни. Но през последните години някогашното спокойно австралийско място за наблюдение се оказва в центъра на световна медийна буря.
Местните власти твърдят, че приливът от посетители, привлечени от една-единствена популярна снимка, е променил мястото за една нощ, довеждайки до тълпи, опасения за безопасността и нарастващи екологични проблеми в район, който не е в състояние да се справи с масовия туризъм.
Вижте оферти за пътуване в туристическия портал NasamNatam.com
Проблемите достигат връхната си точка през 2023 г., когато K-pop звездата Джени Ким от Blackpink споделя снимки, на които седи на ръба на скалата, с крака, висящи над пропастта. Публикацията събира милиони харесвания, преди да бъде премахната, но не преди копията ѝ да се разпространят широко в други международни платформи.
"Те не са там, за да се наслаждават на гледката", казва за CNN Греъм Райбелт, който живее в Сините планини от 45 години и управлява местен туристически уебсайт, наречен Ask Roz.
Оттогава, според местните жители, броят на посетителите е скочил, като всеки ден се образуват дълги опашки от туристи, които чакат да направят същата снимка. В пиковите периоди мястото привлича хиляди хора на ден, което претоварва тесните пътища за достъп и ограничените паркинг места.
Загрижен за рисковете за безопасността и щетите за околната среда, Общинският съвет на Сините планини временно затворои достъпа до скалата миналия месец, докато властите работят по дългосрочен план - решение, което предизвика дебати сред жителите, природозащитниците и местните предприятия, които зависят от туризма.
Пътуване по света само за една атракция
Сините планини са обект, признат от ЮНЕСКО за световно наследство, състоящ се от осем защитени зони, което го прави един от най-големите защитени райони в Австралия. Освен това, те представлява най-малко 22 000 години история на коренното население.
"Сините планини никога не са били наистина унищожени от развитието", казва Дейвид Кинг, старейшина и традиционен пазител на Гундунгура, който разказва на посетителите за местната история и култура на района, който е бил родина на неговите предци в продължение на хилядолетия. "Тук има почти недокоснати земи. Аз ходя там поне три пъти седмично, защото за мен това е много духовно място."
Една от най-редките птици в Австралия, черното какаду, също е намерила дом в планините. Според Световния фонд за дивата природа в Австралия са останали по-малко от 8000 такива птици.
Анет Кам, председател на Дружеството за опазване на Сините планини, казва, че растенията са основен източник на храна за какадутата, но птиците избягват тези райони, когато има прекалено много хора.
Кам е написала писмо до съвета, в което заявява, че подкрепя затварянето. Тя казва, че Линкълн Рок не трябва да бъде отворен отново, докато "не бъдат взети адекватни мерки за подходящо управление на броя на посетителите". Макар по-широкият регион на Сините планини да е в състояние да се справи с увеличаването на броя на посетителите, много туристи се фокусират изцяло върху Линкълн Рок. За да стигнат до мястото, автомобилите трябва да се провират по тесен двулентов път и да се опитат да си осигурят едно от само 16-те налични паркоместа.
"Никога не сме рекламирали Линкълн Рок като място за туристи", казва Райбелт. "Винаги сме смятали, че поради липсата на удобства и ужасните условия за паркиране, това би създало лошо преживяване и ние искаме те да се върнат."
25-годишната Кей Янг от Шенжен, Китай, казва, че е посетила мястото през юли миналия година с по-малката си сестра. Тя споделя, че пътуването е било мотивирано от желанието на сестра ѝ да пресъздаде снимката на K-pop идола, която е видяла споделена в китайската социална медийна платформа Xiaohongshu, известна още като RedNote.
"Отидохме там само за да си направим снимки и после си тръгнахме", казва Ян. Тя потвърждава, че тя и сестра ѝ не са се присъединили към туристическа група и не са посетили други части от Сините планини. Ян споделяя, че тълпата сама по себе си е била поносима, но стръмният ръб на скалата я е притеснявал.
"Всъщност бях малко уплашена", казва тя. "Няма никаква защита и когато погледнеш надолу, виждаш само пропаст. Мисля, че когато пътуваш, трябва да имаш уважение към природата", добавя Ян. "Става въпрос за спазване на елементарни правила."
Бизнесите, които са се възползвали
Не всички местни жители смятат, че тълпите от посетители на Линкълн Рок са нещо лошо. Кристина Дойл, която отворя малко кафене пред дома си в близост до мястото, казва, че приветства пристигането на клиенти от цял свят, много от които споменават, че искат да си направят "снимката на Джени". Дойл казва, че затварянето на мястото е намалило бизнеса в Christina's Cafe до три или четири клиента на ден, което е намалило печалбата й. Тя разбира защо някои местни жители не харесват наплива от посетители, но казва, че е необходимо да се намери баланс.
"Това е известно туристическо място", казва Дойл. "Повечето бизнеси в този град процъфтяват благодарение на туризма."
Общността сега обмисля редица варианти - от ограждане на най-опасните места до въвеждане на ограничения за влизане по часове или дневен лимит на посетителите - в търсене на начин да защити мястото, без да отнема от неговата атрактивност.
Междувременно Линкълн Рок се озова в нарастващия списък на глобални дестинации, които сега са начело в борбата срещу прекомерния туризъм, където се води бурна дискусия за това как да се посрещне глобалната туристическа общност, привлечена от популярността на мястото, като в същото време се опазят пейзажите, които правят тези изображения толкова привлекателни.
Наскоро фонтанът "Треви" в Рим започна да събира такса от 2 долара на човек. В Япония туристите, които се стичат в малко градче в подножието на планината Фуджи, за да пресъздадат популярна снимка, предизвикаха толкова много проблеми, че местното правителство временно прибегна до поставянето на черна платнена бариера, за да блокира известната гледка.
За жители като Кристина Дойл целта не е да се блокират напълно посетителите, а да се намери баланс между достъпа и опазването.
"Можем само да се надяваме, че ще остане без ограда и няма да изглежда прекалено индустриално, когато работата бъде завършена", казва тя.