Анзер често е обявяван за най-зеления ски курорт в Европа. Но швейцарското село има труден старт на зимния сезон 2023 г. Подобно на много други европейски ски курорти, ниско разположеният Анзер е принуден да затвори някои от пистите си поради липса на снеговалеж и дъждовни условия в края на декември и първите няколко дни на януари.
По Коледа и Нова година в Алпите бяха регистрирани рекордно високи температури, които в северозападна Швейцария достигнаха 20,9 градуса.
За щастие, в началото на януари отново започна да вали сняг, точно навреме за пристигането на "истинските любители на ските", които резервират пътуванията си извън празничния сезон и се надяват на "много добри условия".
Но неотдавнашното топло време в Алпите е предзнаменование за онова, което очаква ски индустрията. Много курорти са наясно, че имат само две възможности - да затворят или да адаптират бизнес модела си, за да се справят с нарастващите климатични заплахи, пише BBC.
От швейцарските Алпи до Скалистите планини курортите се борят с последиците от изменението на климата, като се опитват да осигурят достатъчна снежна покривка и бързо да се адаптират към променящите се условия, като същевременно предвиждат как изглежда тяхното бъдеще в един затоплящ се свят.
Освен мерките за намаляване на собствените си емисии, като например инвестиране във възобновяема енергия и изграждане на най-голямата в Европа отоплителна инсталация на дърва, Анзер планира и времето, когато карането на ски няма да бъде жизнеспособно.
Вече се инвестира във велосипедни алеи, маршрути за катерене и пешеходни пътеки - планината се адаптира към нови занимания, независимо дали през лятото или през зимата.
Изменението на климата превръща карането на ски в застрашено от изчезване занимание. Ски сезоните стават все по-кратки, а пистите позеленяват с повишаването на температурите. Обилните валежи от дъжд в алпийските курорти допринасят за топенето на снега и превръщат пистите в кал.
Когато температурите се повишават, в атмосферата се задържат повече водни пари, което води до повече валежи, казва Мари Кавит, глациолог и изследовател на климата в Католическия университет в Льовен, Белгия. "Когато температурите се повишават, водните пари се превръщат дъжд, вместо в сняг", допълва тя. "Именно това се случва в ски станциите на ниска надморска височина, които са под 1600 м. Там се изсипва дъжд върху сняг, а това увеличава топенето на съществуващия сняг.", обяснява тя пред BBC.
В курортите на ниска надморска височина в Европа дълбочината на снега намалява с 3-4 см на всеки 10 години, казва Кавит.
Друга сериозна причина за безпокойство е бързото изчезване на ледниците. Алпийските курорти като Тин във Франция разчитат на ледниците за снежната покривка и водоснабдяването. Очаква се до 2100 г. ледниците в Европейските Алпи да изчезнат почти напълно, като Междуправителственият комитет по изменение на климата към ООН предупреждава, че до края на века те могат да загубят 94 % от обема си. С повишаването на температурите ледниците се топят по-бързо и пресният сняг е по-малко. Топенето може да доведе до тежки наводнения и ерозия в долината под тях и да увеличи риска от лавини, да разруши критична инфраструктура, както и да намали значително доставките на вода за местните планински общности.
Според проучване от 2017 г. на Института за изследване на снега и лавините Алпите могат да загубят до 70% от снежната си покривка до 2100 г., ако глобалните температури се повишат в съответствие с обичайните тенденции. Светът е напът да се затопли средно с 2,7 градуса до 2100 г. Според проучването обаче, ако покачването на глобалната температура се задържи под 2 градуса, намаляването на снежната покривка ще бъде ограничено до 30%.
Повишаването на температурите и намаляването на снеговалежите водят до съкращаване на зимния ски сезон, което е тревожна тенденция за планинските общности, чийто поминък зависи от индустрията на зимните спортове.
Изследване от 2018 г. в част от американските ски курорти, чиято обща площ е колкото тази на Вирджиния, ски сезонът се е съкратил средно с 34 дни между 1982 и 2016 г.
Зимният сезон в Анзер например се е свил само с няколко дни през последните 30 години. Но в някои европейски курорти сезонът се е съкратил със седмици и това очевидно ще окаже пагубно влияние върху туристическата индустрия.
Липсата на сняг не е единственото предизвикателство, с което се сблъскват ски курортите. "В Съединените щати горските пожари са още по-голяма заплаха", казва Одън Шендлър, вицепрезидент по устойчивостта в Aspen Skiing Company, която управлява курорта Snowmass в Аспен, Колорадо.
През последните пет години горските пожари се приближиха опасно близо до градовете и затвориха основни магистрали в ски региона. "Вече наблюдаваме пожари в ски курортите. Те са също толкова голяма заплаха, колкото и загубата на сняг", казва Шендлър, като добавя, че през последните години курортът е преживял и кални свлачища, причинени от екстремни валежи.
Ски курортите се борят да гарантират, че ще могат да останат отворени през целия сезон и да осигурят на туристите очакваните от тях заснежени и живописни условия.
Проучване на университета в Базел, Швейцария, предупреждава, че курортите, разположени на височина под 1800-2000 м, все повече ще трябва да разчитат на изкуствен сняг, за да поддържат само по-високите си ски писти отворени до 100 последователни дни, докато по-ниските им писти няма да успеят да се запазят. Това ще увеличи потреблението на вода в тях със 79 % до 2100 г. През една средностатистическа зима в края на века един курорт ще консумира около 540 милиона литра вода в сравнение с днешните 300 милиона литра. Според проучването във френските Алпи потреблението на вода може да се увеличи девет пъти до 2100 г.
Всичко това може да доведе до конфликт между ски индустрията и местните общности, които разчитат на водата за хидроенергия, предупреждават изследователите.
Проучването предвижда и огромно увеличение на оперативните разходи за ски курортите, ако те бъдат принудени да използват изкуствено заснежаване за поддържане на пистите си. Причината е, че оръдията, които разпръскват снега, и съоръженията, които обработват пистите, са изключително енергоемки и работят със замърсяващи изкопаеми горива. Поне засега няма машини за производство на сняг, които да работят с възобновяеми енергийни източници, а плановете за намаляване на общите емисии са насочени към подобряване на ефективността.
Затова решенията за адаптиране към променящия се климат в планините "по ирония на съдбата добавят повече CO2 в атмосферата и влошават проблема с климата", казва Кавит.
Дори и днес снегопочистващите машини са отговорни средно за около 60% от въглеродните емисии на даден курорт, докато оръдията за сняг допринасят за около 25%. Според нея ски лифтовете не замърсяват толкова много околната среда, тъй като много курорти се опитват да използват електроенергия от възобновяеми източници.
Освен въздействието на машините за сняг върху климата, съществува и оперативно предизвикателство, тъй като изкуственият сняг може да се произвежда само когато температурите остават под 1 градус. Въздухът трябва да е достатъчно студен, за да може водните капки, които машините изхвърлят, да замръзнат и да се превърнат в снежни частици.
По време на коледните и новогодишните празници много алпийски курорти бяха принудени да затворят пистите си, тъй като температурите бяха твърде високи, за да се произвежда изкуствен сняг.
Междувременно някои прибягват до покриване на ледниците със специални защитни покрития, за да спрат топенето им през лятото. Изработени от бял синтетичен материал, устойчив на ултравиолетови лъчи, те предпазват дебелия зимен сняг от слънчевите лъчи през топлите летни месеци. Според проучване от 2021 г. тази техника може да намали топенето на снега и леда с 50-70 % в сравнение с незащитените повърхности.
Но това е скъпоструващ процес, предупреждават авторите на изследването. Покриването на всички 1000 най-големи ледници в Швейцария ще струва около 1,4 млрд. швейцарски франка годишно, изчисляват те.
Тази мярка за адаптация има и негативни последици за околната среда, предупреждава Кавит. За поставянето и премахването на одеялата се използват машини, които замърсяват околната среда. "А когато ги свалят, винаги остават парчета пластмаса, които замърсяват ледника и околните пространства", казва тя. Съществуват и опасения за това как тази мярка ще се отрази на местното биоразнообразие и дивата природа.
Тези краткосрочни мерки няма да предпазят индустрията от надвисналата климатична заплаха. "Ски индустрията няма да може да се спаси сама", признава и Шендлър.
Въпреки тази мрачна перспектива, много курорти са приели амбициозни, дългосрочни цели за устойчивост в опит да намалят емисиите си и да защитят природните си ресурси.
Курортът Биг Скай, който се намира на височина 2200 м в Скалистите планини в южната част на Монтана, се стреми към нулеви нетни емисии до 2030 г. в рамките на своя проект Forever, който стартира през 2021 г. курортът е въвел широк спектър от мерки за устойчивост, включително новоинсталиран соларен панел с мощност 32 киловата, подобряване на ефективността на сградите, намаляване на потреблението на вода и опазване на горите, казва Ейми Фонте, специалист по устойчивост и ръководител на проекта Forever.
Междувременно Аспенската ски компания има за цел до 2030 г. да осигури 100% електроенергия от възобновяеми източници за захранване на всички свои дейности. "Ски курортите използват изкопаеми горива и много енергия. Би било напълно лицемерно, ако тези курорти не работеха за поправяне на системата", казва Шендлър.
В същото време инсталация за дървени пелети отоплява 600 апартамента, два хотела и обществен плувен басейн в Анзер. По-голямата част от курорта вече се захранва от водноелектрическа енергия, която се генерира от близкия язовир. В Анзер няма автомобили и се предлага безплатен обществен транспорт за всички посетители, за да се насърчи устойчивото пътуване.
За хората в Европа, които искат да пътуват по по-устойчив начин до Алпите, има много възможности, като се започне от Alpen Express, нощен влак, пътуващ от Холандия през Кьолн до австрийските курорти, или TravelSki Express, който се движи между Лондон и Френските Алпи чрез Eurostar до Париж.
Дори и да не могат да променят собствената си съдба, курортите все пак могат да играят важна роля в борбата с изменението на климата - казва Шендлър. "Ролята на индустрията е да помогне на обществото да разбере какво може да загуби от изменението на климата и да се застъпи за решения."
Ски курортите са "идеалният пратеник" за подчертаване на реалността на климатичната криза, категоричен е Шендлър и вярва, че зимните спортове няма да изчезнат завинаги.
Но това изглежда малко вероятна реалност за много курорти, особено за по-ниско разположените в Европа. Много от тях се опитват да променят бизнес модела си и да си осигурят бъдеще, ако няма повече сняг.
Все повече се инвестира в летни дейности, отколкото в зимни такива. Планът е да се подчертаят всички възможности, които планините могат да предложат, без да се превръща курортът "в тематичен парк на Дисни".
Шендлър добавя, че бъдещето без ски ще бъде много трудно за курортите. Той твърди, че дори и при увеличени инвестиции, те ще се борят да генерират подобен поток от приходи през лятото.
"Ски спортът е огромен бизнес", казва той. "Икономическата производителност през лятото ще бъде много по-малка".
Но според Рейчъл Карвър, която изследва нагласите на ски туристите в австрийския курорт Stubai Glacier за дисертацията си в университета на Стафордшир, хората виждат стойността на посещението в планината, дори и да няма сняг. Около 70 % от анкетираните заявяват, че биха се върнали в курорта, ако ледниците изчезнат, като посочват като основни причини красивите планински пейзажи и различни от ски спорта възможности за туризъм.
Карвър наблюдава и увеличаване на "туризма на последния шанс" в ледника Стубай, като хората посещават курорта преди ледникът да изчезне напълно. "Много хора са наясно, че ледниците се топят и че ски курортите изчезват. Те искат да видят тези обекти, преди те да изчезнат напълно", казва тя.
Този повишен интерес към посещението на ледниците дава възможност на курортите да информират хората за изменението на климата, отбелязва тя. Но това нарастване на "туризма на последния шанс" е и неустойчиво и оказва още по-голям натиск върху и без това крехката екосистема, казва Карвър.
Адаптирането на бизнес модела и насочването към нови планински дейности е единственият избор.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}