Зад дебелите бетонни стени на най-големия затвор в Америка времето не просто спира, то се изтрива. В "Секот", където 40 000 души могат да бъдат "погълнати" от стомана и студен цимент, дори поемането на въздух изглежда като привилегия.
Това не е просто затвор, това е театър на тоталния контрол, където всяко движение, всяка татуировка и всяка тишина разказват история за насилие, страх и абсолютна власт.
Салвадорският мегазатвор съществува много преди решението на администрацията на Доналд Тръмп да депортира стотици предполагаеми членове на престъпни банди. Центърът за задържане на терористи, както е пълното му название, се смята за най-големия затвор в Северна и Южна Америка с капацитет до 40 000 лишени от свобода.
Построен като основен инструмент в противоречивата война на Салвадор срещу организираната престъпност, "Секот" днес е най-мащабният символ на новия ред, наложен от властта. В момента зад стените му се намират някои от най-закоравелите престъпници в страната - масови убийци, наркобосове и лидери на улични банди, наричани още "най-лошите от най-лошите". Условията, в които се държат, са умишлено спартански.
Сред най-ярките обитатели на затвора са членовете на двете основни престъпни структури в региона - бандите MS-13 ("Мара Салватруча", бел. ред.) и Barrio 18 (известна още като "18-а улица" или само "Барио", бел. ред.).
И двете се зараждат в Лос Анджелис през 80-те години сред имигрантски общности, но след множество депортации от САЩ се трансформират в транснационални престъпни групировки, контролиращи квартали, рекет, трафик на хора, оръжия и наркотици в голяма част от Централна Америка. В Салвадор, където присъствието им е най-осезаемо, те поддържат паралелна структура на власт, базирана на насилие, страх и йерархична лоялност. По думите на самите затворници, интервюирани от журналистически екипи, още от ранна възраст - често между 9 и 13 години, те биват въвлечени в живота на уличните банди.
За някои това започва като нужда от принадлежност или закрила в суровите гета на Салвадор, но бързо прераства в пълно подчинение на кодекс, от който изход няма. Неофициално се смята за задължително всеки член на банда да има татуировка с името или символа на организацията, обикновено на гърдите, ръцете, врата или лицето. Много от тях са си ги правили сами - със заострен пирон, ножче от самобръсначка или дори клечка за зъби. Тези маркировки, освен знак на лоялност, се превръщат и в тежка стигма, която пречи на каквато и да било ресоциализация.
"Да, горд съм, че съм част от MS-13. Това е моето семейство", споделя един от задържаните пред камерите. Подобни признания са често срещани в документалните кадри от "Секот". Мнозина от тях пък признават, че не са виждали децата си от десетилетия - или защото са в затвора, или защото семействата им се страхуват от връзката с тях.
И все пак, нито една от тези истории не е еднозначна. За някои принадлежността към банда е въпрос на чест и идентичност, за други капан, от който няма измъкване. По време на посещения на журналистическите екипи някои от затворниците се опитват да кажат нещо на камерите, често с разпален поглед или шепнешком. В повечето случаи тези опити биват прекъсвани моментално от охраната или цензурирани, а кадрите впоследствие не достигат до пълно излъчване. Наблюдатели твърдят, че става въпрос за опити да бъдат предадени заповеди или кодирани съобщения към хората от бандите навън. Макар да няма официално потвърждение, тази практика подхранва съмненията, че дори и зад решетките, някои от лидерите не са изгубили напълно контрола си.
През 2022 г., в рамките на масивна операция, президентът Наиб Букеле, който сам нарича себе си "най-готиният диктатор в света", нарежда безпрецедентна вълна от арести, довела до задържането на десетки хиляди предполагаеми членове на MS-13 и Barrio 18. Повечето от тях попадат именно в "Секот".
Затворът е създаден сравнително скоро и посреща новодошлите с унизителна процедура на пълно подчинение: обръснати глави, бели къси гащи и безмълвно приемане на новия ред, наложен от въоръжените охранители. "Изпълнява се докрай заповед, на която ще се подчиняват от този момент нататък", обяснява директорът на затвора пред журналистите.
Журналистически екипи и ютубъри редовно получават разрешение да снимат вътрешността на затвора, което допълнително засилва култовия му статут. Посещенията обикновено включват кадри на претъпканите килии, "изолаторите", сцени на командване и свидетелства на охранителите.
Един от по-обстойните репортажи е този на Дейвид Кълвър от CNN, който описва килиите "построени за около 80 затворници", в които мъжете са държани по 24 часа в денонощието. Единствените мебели са метални койки без чаршафи или възглавници, открита тоалетна, циментова мивка и кофа за миене. На мъжете е позволено да излизат само 30 минути на ден за групови физически упражнения или четене на Библията.
Светлините в килиите не се гасят, нямат достъп до книги, карти или писма. Месо не се сервира, а чиниите се подават през решетките.
В един от най-ироничните парадокси на строгия режим в "Секот" заклетите врагове от враждуващите MS-13 и Barrio 18, някога водещи кървави битки по улиците на Салвадор, днес спят в една и съща килия. Без възможност за разделяне или привилегии, бивши съперници са принудени не само да делят пространството, но и буквално да лежат един до друг на металните койки. Наложеният от държавата контрол е донякъде и послание, че в "Секот" няма приятели, няма врагове - има само подчинение.
Смята се, че в момента в затвора се намират между 10 000 и 20 000 души. Последно депортираните са около 260 затворници от САЩ, почти 240 от които са обвинени в принадлежност към венецуелската банда Tren de Aragua ("Трен де Арагуа"), а 23 - в членство в MS-13.
Затворът "Секот" се е превърнал в символ на държавната политика по отношение на "неспасяемите". "Вярваме в рехабилитацията, но само за обикновените престъпници", казва министърът на обществената сигурност Густаво Виляторо пред CNN. Въпреки това, сред задържаните има и такива, които все още не са преминали през съдебна процедура, а според неправителствени организации много от тях са лишени от свобода без доказателства и без адвокатска защита.
След обявеното извънредно положение през 2022 г. конституционните права на гражданите са временно преустановени - мярка, която първоначално трябвало да продължи 30 дни, но е удължавана десетки пъти и продължава и до днес. По данни на правителството за този период са арестувани близо 87 000 души или повече от 1% от населението. Букеле признава, че са задържани и невинни, но твърди, че страната се е преобразила от "световна столица на убийствата" в една от най-сигурните държави на планетата.
Ефект от високия медиен интерес към затвора обаче е неочакваната слава, която някои от задържаните добиват в социалните мрежи. Подобно на случая с Луиджи Маджионе - италианецът, прочул се не толкова заради престъпленията си, а заради атрактивния си външен вид, и в "Секот" някои затворници започват да привличат вниманието на интернет потребители по света.
Снимки от правителствени прессъобщения и видеа на ютубъри, в които някои от тях се виждат, се споделят масово онлайн - явление, което предизвиква както шеговити реакции, така и сериозни дебати за романтизирането на престъпността в интернет.
Въпреки това затворът концентрира в себе си хиляди осъдени и заподозрени престъпници, но и събира на едно място всички страхове, надежди и противоречия, които съпътстват битката на Салвадор срещу насилието.
"Секот" не просто събира престъпници. Той събира истории, които никога няма да бъдат разказани докрай - на деца, които не помнят бащите си, на мъже, които никога няма да видят свобода, и на една държава, която реши, че сигурността струва повече от справедливостта. А когато жестокостта се превърне в зрелище, а затворниците в култ на лайкове и гледания, остава само един въпрос: кой наистина е зад решетките?
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}