Издигащ се над живописен пейзаж, той безспорно е един от най-красивите мостове в света. Мостът е толкова известен, че има собствен посетителски център, а хората планират пътувания до района само за да преминат по него. Може да бъде видян дори от Kосмоса.
За коя забележителност става въпрос? Голдън Гейт? Не, това е виадуктът Мийо - един идеален пример за съчетание на техниката и изкуството. Издигнат високо над дефилето Тарн в Южна Франция и дълъг 2460 метра, Мийо е най-високият мост в света с конструктивна височина 336,4 метра, според CNN.
За разлика от други известни мостове, които обикновено свързват две точки на сходна надморска височина, виадуктът на практика се превръща в обратното на влакче в увеселителен парк, като преминава по равно през долината, докато земята под него се вълнува нагоре-надолу. Височината на седемте стълба варира от 78 до 245 метра, като всеки от тях е изчислен до милиметър, за да осигури идеално гладко изживяване за водачите, които се издигат през Тарн. В същото време е абсолютно прецизно произведение, но и красиво.
"Това е чудо на съвременния свят", признава Дейвид Найт, директор по проектиране и инженеринг в Cake Industries и специализиран съветник на Института на строителните инженери пред медията. "Това е перфектното взаимодействие между архитектура и инженерство, което означава, че всеки, който го види, го смята за впечатляващ."
Нищо чудно, че за мнозина преминаването през виадукта е нещо, за което се пътува, а не нещо, което се прави по време на пътуване.
Но как това чудо на съвременния свят е построено в средата на Франция? И защо планирането му отнема две десетилетия и на практика променя картата на Европа?
Отговорът на всички тези въпроси е географията. Централният масив е обширна планинска област, прорязана от дълбоки долини и проломи, разположена приблизително в средната част на долната половина на Франция. Разположен на около 15% от територията на страната и граничещ с Алпите на изток, той е едно от препятствията, които трябва да премине всеки, който пътува от северната към южната част на страната - или от Северна Европа към Испания. Този виадукт е толкова важен, но и труден, че според Мишел Вирлож, инженерът, ръководил проектантския екип, който за първи път започва работа по него през септември 1987 г., се планира от две десетилетия. "Първият проблем не беше какъв мост да се построи, а къде ще минава магистралата", казва той.
По това време Централният масив е отдалечен, въпреки централното си местоположение. Има еднопътна жп линия, а пътищата "не са много добри", по негови думи. "Централната част на Франция не можеше да се развива поради липса на транспорт".
Затова през 80-те години на миналия век френското правителство решава да модернизира пътната мрежа, а тогавашният президент Валери Жискар д'Естен взема решение за изграждане на магистрала. Една от целите е да се отпуши прословутия задръстен път около Мийо, кoйто се спуска в долината и пресича река Тарн в центъра на града. "Преминаването през Мийо беше черна точка на трафика за туристите. Имаше много задръствания, километрични. Това създаваше много лош имидж на нашия район по отношение на замърсяването. А на местните жители им отнемаше много време да стигнат от една точка до друга", казва Емануел Газел, настоящ кмет на Мийо.
Въпреки това по думите на лорд Норман Фостър, който става архитект на моста, районът е "изключително красива долина, превърнала се в едно от най-големите тесни места във Франция".
"Решението за построяване на мост около Мийо е взето през септември 1986 г.", казва Вирлож, който по това време е ръководител на отдела за големи мостове във френската администрация. Той признава, че е имало само един проблем - географията на района. "Започнахме да търсим къде е възможно, но много варианти бяха лоши и отне почти три години, за да намерим решение."
Една от идеите е магистралата да се прокара на изток от Мийо, като пътят остане на платото, а долините от двете му страни се пресичат с два висящи моста. Но това няма да позволи връзка с Мийо: "Единственият голям град между Клермон-Феран и Безие", казва Вирлож, "който се нуждаеше от икономически тласък". Затова се обръщат към експертите: геолози, геотехнолози и пътни инженери.
Първата идея на екипа е пътят да минава западно от Мийо, като се спуска на по-ниска надморска височина в долината, преминава се по мост на по-ниско ниво и отново се изкачва до платото, а след това се прави тунел. В етап на планиране обаче на пътния инженер на екипа Жак Субейран му светва лампичка. "Дори не бях помислил за възможността да мина на високо ниво. Веднага си казах, че се държим глупаво. Започнахме да работим върху идеята да минаваме от плато на плато."
This Is How Millau Viaduct, World's Tallest Bridge, Changed The Map Of Europe https://t.co/CDRagjVAH5 pic.twitter.com/H2qisis0mb
— NDTV (@ndtv) August 21, 2024
И така, само след осем дни те вече имат подробни чертежи на вълнообразните нива на терена, както и възможна височина за магистралата, която да се провира през него.
Екипът знае къде иска да бъде виадуктът, но... как трябва да изглежда той?
Веднага се стига до решение - най-добрият вариант ще бъде мост с въжени платформи. "Кабелът е най-ефективната конструкция за пренасяне на товар и може да се получи много тънка палуба, така че е много по-добре да се гледа", споделят. По техни думи стройността е била важна. Вече е имало спорове относно идеята за преминаване на мост през такъв известен пейзаж. За да се избегне разрушаването му, мостът е трябвало да изглежда "много тих".
Но получаването на зелена светлина отнема няколко години. Френското правителство обявява конкурс за проектиране на моста и през 1996 г. поръчката е спечелена от група, ръководена от британския архитект Норман Фостър - сега лорд Фостър. Той определя мостът да се прехвърли през долината, а не през реката и това му решение го отличава от останалите конкуренти.
Но тъй като местната общност се вълнува от идеята да бъде развалена тяхната природна красота, Фостър се изправя пред "предизвикателството на дизайна... да създаде нещо, което да подобри пейзажа, да се разположи нежно на дъното на долината - да бъде най-деликатната и лека намеса". "Силите на вятъра на това ниво са огромни и колоните трябва да се съобразят с огромното разширяване и свиване на палубата", казва Фостър.
За щастие, макар че според старата поговорка архитектите и инженерите трябва да са на нож, тази ситуация се оказва изключение. "Взимахме решение за пет минути", спомня си той.
И добре, че присъства разбирателство, защото проектът за въжен мост със седем елегантни стълба, които маршируват през пейзажа, и това, което Фостър нарича "змията на пътя, невероятно тънка като бръснарско ножче", издържа проверката на времето.
Междувременно за изграждането му са използвани 290 000 тона стомана и бетон, а по него работят около 600 строители. "Огромното предизвикателство е какво се случва, когато го построиш. Когато поставяте тежестта на различни места, тя се движи в различни посоки. Има различни материали, които взаимодействат помежду си - това е толкова трудно, колкото и инженерството", казва Найт.
Едва когато виадуктът е бил поставен, екипът е могъл да провери дали проектът е бил успешен - както от естетическа, така и от инженерна гледна точка. Всеки детайл е разгледан с оглед на потенциалния му ефект върху пейзажа, както и дали може да издържи на силите на тази височина. Фостър признава, че когато отива да го види за първи път, "бях притеснен до степен, в която почти се разболях физически".
"Мъчил се е" за цвета на кабелните стълбове - ако са светли, ще се сливат с небето, но ще се открояват на фона на пейзажа. "Почти се разболях от притеснение, но си спомням как пристигнах с колата и мостът постепенно се виждаше и накрая разбрах, че това все пак е било правилното решение", казва.
Виадуктът може и да е предизвиквал спорове, когато е замислен за първи път, но местната враждебност започва да се размива, след като става ясно как ще изглежда проектът.
"Хората смятаха, че създаването на обходен път ще означава, че туристите ще могат да избягват Мийо и градът ще се изпразни", включва се и кметът. "Някои смятаха, че това ще развали пейзажа ни, но всъщност той го допълни. Привлича посетители - само през първата година 10 000 автомобила спират всеки уикенд в сервизната зона, за да се насладят на гледката."
И изведнъж пътуването от Северна до Южна Франция и от Северна Европа до Испания (или обратно) става лесно.
Днес виадуктът е довел много туристи, откриващи Мийо. "Мнозина идват заради виадукта, но оценяват всички останали аспекти на нашия район. Други пък пътуват на почивка. Мийо вече не е черна точка. Той се е превърнал в дестинация - туристите избират да посетят Мийо и вече не им се налага да понасят ужасните задръствания. Така че градът не се е изпразнил, а напротив."
Но освен че е район с изключителна природна красота, в Мийо има и история. По времето на Римската империя градът е известен с керамиката си, която се пренася из цялата империя - от Северна Африка до Англия.
"Той ни постави на картата на света. Всички познават Мийо благодарение на виадукта. След 20 години архитектурното и технологичното постижение е все така иновативно - все така необикновено", заключва кметът.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}