Настоящият дебат за културата на даване на бакшиши в Съединените щати се разпали отново с неотдавнашната новина, че служителите в първия по рода си синдикален магазин на Apple в САЩ предлагат да се искат бакшиши.
Това предизвика интензивен дебат за културата на даване на бакшиши в Северна Америка, която според мнозина е излязла извън контрол. В лексикона вече се прокрадват изрази като "виновно даване на бакшиши", "умора от бакшишите", "пълзящи бакшиши", "срам от бакшишите" и "инфлация на бакшишите", пише BBC.
Тази противоречива практика се разпространява по целия свят - наскоро тя предизвика спорове в Испания - но не навсякъде тя се възприема с такава сила и енергия, както при американците. Във Франция "service compris" означава, че бакшишът вече е включен в сметката. На други места, особено в Източна Азия, липсата на традиция за даване на бакшиши е повод за гордост.
За да подчертаем вековната дилема за бакшишите, ето местата със свои собствени отличителни черти, избрани заради това, което казват за културата на оценяване и как отношението към бакшишите отразява по-широки аспекти на обществото.
Япония
Според общоприетото схващане Япония е аскетичен рай, в който не се допускат отпадъци, несъвършенството (или уаби-саби) е на почит, а социалното съзнание е издигнато във форма на изкуство (не ходете, докато се храните; бъдете тихи в обществения транспорт; не сочете с ръце или пръчици; не духайте носа си на обществени места - списъкът е дълъг).
Това е и място, където бакшишът не просто не е обичаен, а се смята за смущаващ и неудобен. И тъй като японците имат култура на обслужване без бакшиши, това наистина трябва да бъде обяснено на чуждестранните посетители с предупреждение "помисли си": ако го направите, ще предизвикате обида.
"Дори ако на пътуващите се каже, че в Япония не се дават бакшиши, някои хора все пак искат да покажат благодарността си с пари - но това не работи така", казва Джеймс Манди от британския туроператор InsideJapan Tours. "Често се случва хората да оставят пари на сервитьорите в ресторантите, след което да бъдат преследвани по пътя, за да им бъдат върнати парите. Мнозина не могат да разберат, че хората вършат работата си с гордост и едно "oishikatta" (беше вкусно) или "gochiso sama" (благодаря за приготвянето на храната) ще се приеме много добре. Парите не винаги говорят."
Японското отвращение към бакшишите е осезаемо. Shokunin kishitsu, което грубо се превежда като "майсторство", преминава през много аспекти на японския живот и е философия, усъвършенствана от мнозина в индустриите, насочени към туристите, от пиколото в хотела до продавачите на колички за храна и майсторите на суши. Обслужването е свързано с най-необходимото, за да се върши работата с гордост, а признателността най-често се показва чрез комплименти (за предпочитане на японски) или чрез поклон.
Но се прилага едно изключение: в риоканите, традиционните японски къщи за гости с татами, пътниците могат да оставят пари за nakai san (сервитьорът в кимоно, който приготвя храната и спалното ви бельо), но само когато това е направено правилно. Не давайте бакшиш лично, а запечатайте непокътнати банкноти в специално украсен плик.
Египет
Дълбоко вкоренена социална норма в Северна Африка, Близкия изток и Южна Азия е концепцията за бакшиш, която означава и благотворителна милостиня. Бакшишът може да бъде поискан директно от шофьор на такси или екскурзовод, или да бъде прошепнато от базар на ъгъла на улицата, но в крайна сметка означава едно и също нещо -иска се подарък или малък бакшиш, независимо от предоставената услуга. Неправилно интерпретиран, той може да се преведе като просия. Но даването на милостиня на бедните е един от петте принципа на исляма и разбирането му ще задълбочи представата на пътешественика за тази част на света, като се предполага, че благодетелят става по-свят от това действие.
В Египет подобни милостини са обичайни за ресторантьорите, таксиметровите шофьори, екскурзоводите и хотелския персонал, но също така и за охранителите и продавачите в магазините. По-дълбокият поглед върху бакшиша разкрива също, че той е част от слабо дефинирана система за заплащане, в която екскурзоводите и консиержите от Кайро до Асуан могат да предоставят преференциално отношение, да гарантират първокласно обслужване и да предоставят различни услуги, ако предварително сте дали бакшиш. Доларите са добре дошли, както и египетските лири, а 1-2 щатски долара (или 30-40 лири) са достатъчни, за да пуснете усмивка за добре дошли.
При тези обстоятелства не е рядкост ключът за заключената врата на храма в Долината на царете да се появи като по чудо или пък тоалетната на музея, в която няма достъп, изведнъж да бъде отново отворена за посетители. Пътешествениците няма да намерят това прозрение в туристическите брошури.
Китай
Дори в най-модерните китайски мегаполиси като Пекин и Шанхай все има усещане за суеверие и традиция. Не се очакват бакшиши, и макар да изглежда трудно да се отдаде дължимото в страна, обсебена от технологичния пробив и утрешния свят, тук някога бакшишите са били забранени.
Всъщност един от принципите на Китай е, че всички хора са равни и никой не е слуга на другиго, а намекът за превъзходство над някого другиго е табу. И макар че Китай все повече се превръща в страна на грандиозни хотели и луксозни ресторанти, бакшишите - особено в по-малко посещаваните градове и селища - все още съществуват някъде между доброто възпитание и подкупа.
Но според Маги Тиан, генерален мениджър за Китай на австралийския туроператор Intrepid Travel, ръстът на китайския туризъм, както и усвояването на много западни обичаи, водят до постепенна промяна.
"Макар че в миналото бакшишите в Китай са се смятали за груби, времената се променят", обяснява тя. "Китайците все още нямат навика да дават бакшиши, но бакшишите вече са приемливи, особено в по-големите градове, където има много чуждестранни жители и посетители. Ако сте на посещение, даването на малка сума бакшиш на носачите, екскурзоводите и барманите, за изключително обслужване или специална подкрепа, е добре дошло. Въпреки историята, местните жители ще бъдат благодарни."
Съединени щати
Малко страни приемат даването на бакшиши толкова сериозно, колкото САЩ. То е толкова дълбоко вкоренено в националната култура, колкото и Супербоул, и понякога за чуждестранния пътешественик може да е трудно да измери или обясни този дух.
Сега е прието към сметката да се добавят 20-25%, а инфлацията на бакшишите представлява предизвикателство както за местните жители, така и за посетителите. Всъщност в наши дни сумата, която се дава и очаква, се е увеличила, а появата на цифрови възможности за даване на бакшиши е допринесла за усложняване на ситуацията.
Ако обслужващият персонал е недостатъчно заплатен и зависи от ежедневния цикъл на бакшиши, вярно е също, че все повече търговци на дребно - от бензиностанции до Starbucks - вече добавят незадължителна такса за обслужване към някогашните лесни продажби на каса. Същността е в това, че почти всичко - с обслужване или не - може да струва допълнително. Има много начини да се постъпи неправилно (например, ако не се даде бакшиш за напитка на бара, клиентът няма да бъде обслужен), но има и само един начин да се постъпи правилно.
"В САЩ има култура на даване на бакшиши, като никъде другаде", казва Питър Андерсън, управляващ директор на туристическата компания Knightsbridge Circle. "Наскоро в Ню Йорк си купих бутилка вода от един магазин и при плащането ми поискаха бакшиш. Но аз сам взех водата, занесох я на касата и платих, но въпреки това от мен се очакваше да оставя 20 %. На твърде много места това е просто начин да се плаща по-ниска заплата на персонала и да се прехвърлят по-големи разходи върху клиента.
Въпреки че в САЩ се наблюдава движение за отказ от бакшиши и преминаване към по-справедливи методи за компенсиране на персонала, напредъкът е бавен. Макар и бакшишите да са доброволни по закон в САЩ, почасовото заплащане на сервитьорите и другите работници в туризма често е под минимума. И винаги се изплаща да бъдете любезни.
Дания
Обикновено наричана една от най-щастливите страни в света заради егалитарното си общество, щедростта на общността и добронамереността към другите, може би ще се изненадате, ако научите, че датчаните като цяло са нация от недаващи бакшиши.
Причините за това са главно две: гражданите се ползват от по-висок БВП на глава от населението и по-добра социална система, отколкото в повечето други страни по света, което означава, че обслужващият персонал, таксиметровите шофьори и работниците на първа линия не зависят по същия начин от бакшишите; а обслужването обикновено е включено в сметката в ресторантите и хотелите.
Въпреки че даването на бакшиши не е традиция, в Дания - а и в цяла Скандинавия - е нормално да се закръгля сметката в ресторант като символичен жест. И от решаващо значение, както почти навсякъде в Европа в днешно време, обслужването, което е по-високо от необходимото, обикновено се възнаграждава или с паричен бакшиш, или с лоялност при повторни посещения, които са също толкова ценени.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}