Макар мнозина да са чували за него, малцина са онези, които знаят повече за мегалитния храм-кладенец "Пусто гърло" край брезнишкото село Гърло. Недвижимата културна ценност е труднодостъпна и това в известна степен се оказва и добра, и лоша новина.
Но явно скоро древният храм ще привлича повече посетители, тъй като в средата на миналата година, община Брезник реши да реконструира пътя до невероятното място, предизвикващо научната общност.
В момента уникалният мегалитен обект край брезнишкото село Гърло може да бъде посетен само с труден пешеходен преход през планинския терен. Създаването на по-добри условия за достъп ще увеличи възможностите за допълнително проучване на обекта.
Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната Бронзова епоха. Представлява подземна сводеста зала, изградена над кладенец, към който води стълбище. Откривателката му проф. Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките "нураги", запазени на остров Сардиния.
Нураги са тип мегалитни кули разпространени и строени на остров Сардиния до края на 2 хилядолетие пр.н.е., включително и до присъединяването на острова към Римската република.
Забележителното сходство с покрития кладенец в Балао дава основание за датирането към ХІІ-Х в.пр.н.е. Културно-историческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания.
Според местните хора селото носи това име, защото се намира в т.нар. "гърловина". Друго обяснение, разбира се, е свързано с дълбокия древен храм-кладенец, който се намира в покрайнините на сегашното село.
"Храм кладенците" са били съоръжения, полезни във всяко едно отношение, защото са съчетавали две изключително ценни качества - достъп до питейна вода и календар, вграден по ефективен и ненатрапващ се начин, в сърцевината ("кухината") на храма-водохранилище. Именно затова не са регистрирани опити за разрушаване на тези съоръжения (в Сардиния). Храмът при с. Гърло например, вероятно е съжителствувал, до времето на късната античност, с намиращата се непосредствено до него баня от римската епоха. Аналогично, съоръженията от Сардиния са запазени в по-голямата си част до днес, при това почти непокътнати.
Гърленският храм кладенец се различава коренно от всички подобни обекти на италианския остров по своето теренно разполагане. На остров Сардиния всички свещени кладенци са разположени на съвършено равнинен платовиден терен.
Архитектурната реализация на съоръжението не е типична за тракийската култура, която се развива на Балканите след XV в.пр. Хр. Храм-кладенецът няма предшестващи го архитектурни съоръжения от същия тип, нито последващи такива. На Балканите съоръжението е уникален архитектурен паметник.
Според арх. Данка Василева и инж. Костадин Димов устройството и начинът на действие на кладенеца е аналогично на съвременните рефлекторни телескопи, използвани за научните наблюдения във съвременните обсерватории. Според тях древните обитатели на местността, в която е изградено съоръжението, са наблюдавали небесните тела, които са се виждали през "небесния отвор" (на купола на кладенеца) в горната част на камерата. На дъното на кладенеца, точно под небесния отвор според Василева и Димов е имало параболично метално огледало изработено от мед, сребро или злато.
Предположението кладенецът да е бил телескоп е само хипотеза, но и други изследователи отбелязват, че устройството на съвременните рефлекторни телескопи е доста подобно.
Според историка Николай Дерменджиев най-трудно обяснимия факт в паметника при Гърло, е технологията на градеж на толоса - в истински свод. Този метод се появява значително по-късно от предполагаемата дата на строеж - късната Бронзова епоха. Това, заедно с наличието на издълбаните римски цифри (V и VI)в близост до входа в толоса и евентуалното късно засипване на съоръжението (през късната Античност), разколебава значително идеята за ранна датировка. За съжаление, разкопките на проф. Митова-Джонова не са оставили нито един по-сигурен репер за датиране на този уникален обект. И Дерменджиев подчертава, че храм-кладенецът при Гърло стои изолиран и самотен, в самия център на Балканския полуостров, без близки паралели.
Проучванията продължават.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}