Пазя най-живите, най-красивите, най-топлите спомени от детството си в Мезек - къщата на баба, в която всяко лято бях като във вълнуващ изследователски център и музей едновременно, приказките, които ми разказваше в топлите вечери (под най-красивото звездно небе) за легендарни герои, митични същества, бродили из тези древни земи. Заспивах с тези предания и се събуждах в треска за приключенията с другите хлапета с ожулени колена и винаги будно въображение и мисъл, които в онези години изпълваха селцето през летните месеци. Втурвахме се в мисия всеки ден - мисията да открием древните чудеса, да изследваме, да питаме.
Бяхме само ние - любопитните деца, древността и мъдрите й пазители. Заради това, че селцето се намира в гранична зона, родителите ни изпращаха в Мезек с т.нар. "открит лист". Пристъпвахме в зона с ограничен достъп и това превръщаше тримесечната ни лятна одисея в още по-невероятно изживяване - ставахме част от историята, позната за малцина. Мога дълго да разказвам и всеки път ще се оказва недостатъчно - има неща, които трябва да се пазят в сърцето, за да съхранят безценното - хората (не повече от 300 души живеят днес в Мезек), които все още пазят гордия си дух и минало чрез тракийската гробница, средновековната крепост и нас - наследниците им, които искаме Мезек да не бъде забравен, потулен единствено в спомени, и да има бъдеще. Преди да ви разкажа за онези, които успяват да превърнат района в място останало не само в преданията, ще ви разкрия част от историята на Мезек, която винаги ще вълнува учени и любопитни чрез крепостта и тракийската гробница.
В миналото крепостта, наричана от местните "Калето", е била гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Арда и Марица, а от деветте кули, всяка с височина от 10 метра, районът е бил пазен от нашествия.
Укреплението е използвано до падането на района под османска власт. Крепостта е изпълнявала функциите на замък или е била предназначена за постоянно пребиваване на гарнизон и неговите командири. Голяма част от крепостта днес не съществува, но лесно можете да добиете представа за мащабите. Зъберите на съоръжението са съхранени успешно до 1900 година, когато части от тях са разрушени. Камъните са били използвани за строеж на турски казарми в Свиленград.
Според някои историци именно на това място се разиграва битката при Версиникия от 813 година, когато българският владетел Крум разгромява войските на Никифор I. По-популярна обаче е друга теза - че край Мезек крепост се издига едва през XI век и тя е дело на византийския император Алексий І Комнин.
Край селото се намира и една от най-представителните тракийски царски гробници по нашите земи. Дължината й е 32 метра и това я прави най-дългата открита в България и на Балканския полуостров - само коридорът, наричан дромос, е дълъг повече от 20 метра. Гробницата се състои освен от коридор, две камери с правоъгълна форма и кръгло гробно помещение с купол.
Открита е от местните жители през 1931 година, като малко след това започват археологически проучвания под ръководството на професор д-р Богдан Филов и д-р Иван Велков. Смята се, че ценната находка е на повече от 2400 години, като в нея са открити следи от шест погребения.
В гробницата са открити златни, бронзови, керамични предмети. Находките са изложени в регионален Исторически музей- Хасково и музеите в София и Истанбул. В Имперския музей на Истанбул се пази откритото край гробницата бронзово диво прасе. Историята на находката е изключително интересна.
На 18 януари 1931 година Карамфил Демирев и още двама местни тръгват с намерението да търсят заровено имане. Но вместо това откриват уникалната тракийска гробница. Дни по-късно професор Филов изнася беседа за значението на находките, открити при могилата Мал-тепе край Мезек. На лекцията присъства лично цар Борис III. Вниманието на българското царско семейство помага при набирането на парични средства за финансирането на мащабни разкопки, които професор Богдан Филов започва по-малко от две седмици след проведеното мероприятие. Царят лично е проявявал интерес към работата на експедицията и нейните резултати.
Пловдивският музей прави предложение към Имперския музей в Истанбул за замяна на последното краче от глигана срещу гипсова отливка на бронзовата статуя. Така глиганът събира заветните си три крака, на които продължава да се крепи прав и до днес в Истанбулския археологически музей, където му е отредено място в самостоятелна стъклена витрина. А в България днес се намират отливки от уникалната скулптура.
Днес в гробницата посетителите могат да видят холограми на откритията, които по никакъв начин не отнемат нищо от историята и великолепието на гробницата, категорично уникална за страната ни.
Мезек успя да запази вълшебството си - едновременно да съхрани легендата, но и да я разкрие на онези, които едва от неотдавна я откриват в това сгушено в Източните Родопи селце.
А има и такива, които откриват Мезек чрез една друга негова магия - лозята му и пътят на виното, за да я разкрият не само за България, но и за света. Само преди малко повече от месец в района на селцето бе открит бутиковият хотел L'Ambassade de Katarzyna.
Един неуморен и сърцат визионер - Цветелина Николова, управляващ директор на групата Катаржина Естейт и Платинум Брандс, дълго време обмисляла идеята си, черпейки вдъхновение от световноизвестни винени дестинации като долината Напа в Калифорния например, преди да вземе решението, че именно тук, край Мезек, ще изгради хотел и ще популяризира не само известната вече изба, но и района с древната му история, и като дестинация за винен туризъм. И нещо не по-малко важно - чрез L'Ambassade de Katarzyna осигурява работа и развитие на местните. Не малка част от персонала е именно от млади хора, завърнали се в родния си край от чужбина, за да работят там, където са израснали, и да създават бъдещето, защото най-добре познават миналото и уроците му.
Начинанието на Цветелина Николова впечатлява със замаха, креативността и детайлите. Бутиковият хотел е създаден за да се превърне в една от най - атрактивните винени дестинации в света, да привлече посетители не само от България, но и от други държави и да затвърди името ни като част от световната карта за винен туризъм.
Разположен в сърцето на живописните собствени лозя, хотелът предлага интересна нова локация и възможност за пътуване, което разкрива местния тероар, културата, кухнята и уникалността на нашата земя. Мястото, където е разположена избата и хотелът не е случайно и поради факта, че тероарът в този регион е с тройно почвено преплитане, което е изключително рядко срещана природна даденост. Гостите на хотела ще могат да научат много неща за вината на Katarzyna Estate, ще имат възможността да се запознаят и видят на място различни етапи от пътя на създаване на виното - от лозята до бутилката.
Имението се вписва толкова естествено и елегантно в местността Бялата пръст, сякаш винаги е било там, но сега откриваш блясъка му. Интериорът е декориран с предимно естествени материали, винарски етно елементи и предмети, характерни за региона от древността.
Всяка стая и всеки апартамент (хотелът разполага с 6 classic и 23 superior стаи) разкрива великолепна гледка към лозята. Тук всичко има една мисия - да разкрие прелестта на района и да подчертае уникалността му като дестинация за винен туризъм - дори козметиката, която гостите могат да ползват е разработена с гроздови екстракти.
Началото на деня в L'Ambassade de Katarzyna е завладяващ бриз от аромати и вкусове. Ухание на прясно изпечен хляб, кроасани с масло, домашен мед, свежи плодове и още толкова изкушения ви очакват всяка сутрин в ресторанта или в уединението на терасата в стаята ви.
И ако денят се познава по сутринта, то със сигурност можете да очаквате едно различно изживяване в ресторант Encore - неустоими вкусове и най-добрата комбинация от местни и международни изискани ястия, съчетани с изисканите вина на избата, носители на множество награди от най-реномираните световни винени конкурси. Визията на Цветелина Николова е да превърне ресторанта в целогодишна кулинарна дестинация, където на фона на емблематичните гледки към лозовите масиви всеки гост да погали сетивата си по най-фин начин.
Мисията е не просто възможна, тя вече е действителност. Имението разполага със собствени градини с плодове и зеленчуци. Така пътят на свежите продукти от градините до масата е кратък, а ястията приготвени с тях отговарят на най-високите изисквания за свежест и неповторим вкус.
И ако In vino veritas е онова, което търсим, то енотеката на ресторанта е като съкровищницата пазител на сентенцията - разполага с впечатляваща колекция от лимитирани серии вина предназначена само за гостите на хотела. Освен да се насладите на вече познати и обичани брандове, ще имате възможността да дегустирате изключителни вина, които са съхранявани в "тунела" на избата. Ще вкусите от изтънчеността, богатството на ароматите и неповторимия характер на всяка бутилка, която открива скрити съкровища и разкрива нови вълшебни светове.
Но има още. Прекрачвайки прага на уелнес зоната, сякаш попадате в оазис за душата и тялото. Хотелът разполага с два масажни кабинета, фитнес, релакс зона, стая за винотерапия (разбира се), сауна, парна баня, хамам, вътрешен и външен басейн. Удоволствия, обгърнати в стил, но и уют.
Толкова романтично и магично място няма как да не бъде предпочетено за домакин и на един от най-красивите дни в живота ни - сватбата. Имението предлага и тази възможност, но който и празник да пожелаете да отбележите с гледка към хълмовете на Източни Родопи и връх Шейновец, ще го имате - дори пикник сред лозята, киновечер, йога, петанк, колоездене, да бъдете гости на различни фестивали, изложби - животът тук просто бушува като младо вино.
Целта на Цветелина Николова е чрез създаването на неповторимо преживяване да подчертае достойнствата на избата и някак ефирно да разкаже историята на дестинацията - митологично място, но приласкаващо и гостоприемно, посрещащо промените и пазещо легендите.
Мезек е не просто новата световна винена туристическа дестинация - то има втори нов дом и нови горди пазители на историята му. Тя все още ще разкрива и все още ще се пише.