В средата на 80-те години на миналия век, когато група американски археолози разглеждат сателитни снимки, показващи мексиканския полуостров Юкатан, те не знаят как да се справят с едно неочаквано откритие - почти идеален пръстен с диаметър около 200 км.

Приказните сеноти, които са основна част от туристическите брошури за Юкатан, са осеяли този пейзаж и се разкриват сякаш на случаен принцип сред обширните равнини на полуострова. Но погледнати от космоса, те образуват модел - дъга, сякаш компасът е бил забит в картата на брега на Мексиканския залив и се е въртял, докато не е свършила земята и не са се разкрили сенотите.

Снимка: iStock by Getty Images

Археолозите открили модела, който обгръща столицата на Юкатан Мерида и пристанищните градове Сисал и Прогресо, докато се опитвали да разберат какво се е случило с цивилизацията на маите, която някога е властвала над полуострова. Местното население е разчитало на сенотите за питейна вода, но странната кръгова подредба на дупките озадачава изследователите, които през 1988 г. представят откритията си на колеги специалисти на научната конференция "Селпер" в Акапулко, Мексико.

За един от учените - Адриана Окампо, тогава млад планетарен геолог в НАСА, кръговата формация прозвучала като сигнал, който тя била обучена да очаква. Окампо, която сега е на 68 години, обяснява, че е видяла не просто пръстен, а мишена.

"Щом видях снимките, това беше моят "Аха!" момент. Помислих си: "Това е нещо невероятно", казва Окампо, която тогава задава въпрос на колегите си -  обмисляли ли са възможността за удар на астероид - достатъчно мощен, за да нанесе белези на планетата по начин, който все още се разкрива 66 милиона години по-късно. "Те дори не знаеха за какво говоря!", казва Окомпо.

Случайната среща с Окампо поставя началото на научна кореспонденция, която полага основите на онова, в което повечето учени вярват днес - този пръстен съответства на ръба на кратер, създаден от астероид с ширина 12 км, който се е ударил в Юкатан и е експлодирал с невъобразима сила, разтопила скалите.

Вече е известно, че енергията, изразходена при образуването на кратера, е равна на 10 милиарда атомни бомби, като тази в Хирошима.

Снимка: Getty Images

След този катаклизъм морската екосистема се възстановила с различни темпове в отделните региони. Възстановяването отнело 300 000 години в северната част на Атлантическия океан и Мексиканския залив, които са близо до образувания вследствие на сблъсъка кратер Чиксулуб, но значително по-малко време другаде. Някои учени заключават, че бавното връщане към живота на близки до кратера места може да е свързано с изхвърляне на токсични метали в околната среда при сблъсъка, които замърсили водата в региона. "В такъв случай е логично да се смята, че връщането към живота в самия кратер ще е още по-бавно - пояснява Крис Лауъри от Тексаския университет в Остин. - Установихме обаче, че там учудващо бързо отново се появил живот. Първите морски организми колонизирали кратера само няколко години след сблъсъка. Продуктивна морска екосистема се появила след 30 000 години, т.е. значително по-бързо, отколкото в други части на Атлантическия океан. Това показва, че близостта на мястото на сблъсъка не е забавило връщането към живота, което вероятно е било свързано с местни природни процеси."

От началото на 90-те години на миналия век екипи от учени от Северна и Южна Америка, Европа и Азия работят, за да запълнят оставащите празнини. Сега те смятат, че сблъсъкът мигновено е създал кратер с дълбочина 30 км, в резултат на което Земята е "действала" като езеро след изпускане на камъче, отскачайки в центъра, за да създаде планина - само за миг - достигаща два пъти височината на връх Еверест, преди да се срине. 

В годините, последвали катаклизма, светът се е променял до неузнаваемост, цяла година е властвала "вечна нощ", температурите паднали под нулата, а студът убил около 75 % от живота на Земята, включително почти всички динозаври. Днес тази централна точка, е погребана под малък град, наречен Чиксулуб Пуерто.

Снимка: iStock by Getty Images

Градът е толкова слабо познат, че малцината любители на динозаврите, които се опитват да се отправят на поклонение по дългите, криволичещи пътища на Юкатан между бодливите храсталаци, често се губят в друг близък град, наречен Чиксулуб Пуебло.

Дори и да стигнат до правилния град, разположен на 7 км източно от популярния курорт Прогресо, по протежение на бялата пясъчна брегова линия, малко са признаците, че това е мястото на едно от най-катастрофалните събития през последните 100 милиона години от историята на Земята.

До публикуването на откритията на Окампо през 1991 г. този район на Юкатан е бил обект на слаб международен интерес. Днес там има музей, открит през септември 2018 г. между Чиксулуб Пуерто и столицата на Юкатан Мерида, на 45 км на юг.

Музеят на науката, съвместен проект на мексиканското правителство и най-големия университет в страната - Националния автономен университет на Мексико (UNAM), има за цел да върне хората в момента преди 66 милиона години, когато 12-километровият астероид е променил световната история, слагайки край на продължилото милиони години царуване на гигантските зверове. И като повишава осведомеността на местното население за катаклизмите, които са се случили тук, музеят се надява да започне процес на привличане на туристи за изследване на праисторическото минало на Юкатан, което се припокрива с популярни исторически дестинации като Чичен Ица или Канкун. Чиксулуб Пуерто и околностите му заслужават да бъдат по-добре познати по света, казва Окампо.

Астероидът, въпреки че е причинил невъобразима трагедия в този район, е бил от полза за един вид повече от всички останали -  хората, които милиони години по-късно изграждат цивилизация в празнината, създадена от унищожаването на най-големите хищници в света. Без това въздействие човечеството може би никога нямаше да съществува. "Това драматично събитие ни е дало възможност да процъфтяваме.", казва Окампо.

Откритието на Окампо идва в края на десетгодишното търсене на мястото на удара на астероида. Ключът към нейния "Аха! момент" е интуицията, която е придобила след работата си с легендарната фигура в космическата наука Юджийн Шумейкър. Шумейкър - американският геолог-пионер, който е един от основателите на планетарната наука и единственият човек, чийто прах е погребан на Луната - я е научил, че е малко вероятно почти идеалните кръгове да са причинени от други земни сили и могат да дадат сведения за геоложкото развитие на Земята.

Идеята, че гигантски астероид е унищожил динозаврите, е предложена от калифорнийците, баща и син, Луис и Уолтър Алварес в началото на 80-те години на миналия век. "Но тогава тя беше изключително противоречива", казва Окампо. Това, което тя прави, е да постави едно от последните свързващи парчета от пъзела, които започват да събират разпръснати идеи между учени, които работят независимо с откъслечна информация, често по припокриващи се разследвания.

Така например още през 1978 г. геофизикът Глен Пенфийлд, работещ заедно с Антонио Камарго-Заногуера за мексиканската национална петролна компания Pemex извършва полет над карибските води, които се простират около брега на Чиксулуб Пуерто. С помощта на магнитометър той сканира водите в търсене на следи от нефт, но вместо това открива подводната половина на огромния кратер. Но това доказателство принадлежи на Pemex и не е предоставено на научната общност.

Всъщност първият човек, който свързва пръстена в Юкатан с теорията за астероида на Алварес, е тексаският журналист Карлос Байарс, който през 1981 г. пише статия за Houston Chronicle, в която пита дали двете неща са свързани. По-късно Байарс споделя теорията си с аспирант на име Алън Хилдебранд, който след това се обръща към Пенфийлд, след като изследва скален слой в Хаити. Именно двамата установяват, че кратерът не е от вулкан, а от удар на астероид. "Байарс има заслуга за това, че пръв е сглобил парчетата - един вестникар!" Окампо казва. "Това е невероятна история, когато се съберат всички парчета."

Но историята може да ни даде представа и за живота извън Земята. Уроците, извлечени от астероидния кратер, са послужили за основа на изследванията на марсохода "Кюриосити" на НАСА, който проучва марсианската среда и геология.

Снимка: iStock by Getty Images

Откритите отломки от удари на астероиди на Марс, сравнени с изхвърлените от кратера Чиксулуб, показват сходства, които разкриват, че на Марс някога е съществувала много по-различна атмосфера, отколкото сега - по-близка до атмосферата, която поддържа живота на Земята. "За нас е важно да знаем какво се е случило в миналото, за да сме подготвени за бъдещето", казва Окампо. "То дава наистина добра представа за това какво се е случило в геоложката еволюция на Марс".

Но в кратера Чиксулуб голяма част от невероятните знания остават заровени под земята, рядко разпознавани от посетителите и местните жители, въпреки откриването на музея и молбата на Мексико кратерът да бъде признат от ЮНЕСКО. Туристите, които все пак посещават една от малкото останки - зашеметяващите сеноти, където можете да плувате сред риби и корени на дървета - може би не знаят, че тези геоложки характеристики съществуват само защото по време на удара скалите са били изтласкани на повърхността. В продължение на хиляди години капещата вода е прорязвала варовика по тази разломна линия, за да издълбае дупките.

Окампо е посещавала полуострова многократно след откриването му в края на 80-те години на миналия век, но когато я питат дали хората осъзнават значението на това място, тя отговаря:"Краткият отговор е "не" .Трябва да се справим по-добре. Трябва да образоваме, трябва да ги запознаем с необикновената земя, на която живеят. Това е уникално място на нашата планета и трябва да бъде запазено като обект на световното наследство.", категорична е Окампо.

Снимка: iStock by Getty Images