Пътуването до най-отдалечените краища на света, в търсене на утеха и просветление, е вековна практика. Още през неолита хората издигат конструкции от каменни блокове с тегло от няколко тона, за да провеждат своите празненства и ритуали. Около VI век група монаси аскети се оттеглят от своите манастири, за да потърсят по-голямо единение с Бога на островите Скелиг Майкъл и Малкият Скелиг, близо до Ирландия. През следващите векове други религиозни групи създават манастири на върха на високи отвесни скали, за да се издигнат по-близо до небето и до духовното.
А пътешественици от целия свят и сега минават по тези добре отъпкани пътеки в Европа, за да изследват мистерии и реликви от минали цивилизации. И като че ли днес историческите и духовните дестинации завладяват нашето въображение повече от всякога. Вижте някои от най-свещените места на Стария континент, селектирани от списание National Geographic.
Мон Сен Мишел
Остров Мон Сен Мишел, който включва нормандско-бенедиктинското абатство Сен Мишел, се намира в района Долна Нормандия. Със своите драматични гледки и средновековен град, този обект на ЮНЕСКО е сред най-посещаваните във Франция. Мон Сен Мишел е използван и като модел за създаването на града Минис Тирит от филма "Властелинът на пръстените: Завръщането на краля". Първите заселници на острова са келтски отшелници, които намират последователи сред местните хора. През VI-VII век скалистото образувание е използвано като крепост от гало-римляните (населението в римската провинция Галия), но е превзето от франките. Ранната история на манастирската обител започва през 708 г. с едно видение на католическия светец Обер, по онова време епископ на близкия град Авранш. Пред него се появява Архангел Михаил и му нарежда да построи параклис на острова при устието на река Куено. През 966 г. бенедиктинците основават своето абатство. В чест на 1000-та годишнина от основаването на бенедиктинското абатство, през 1966 г. монаси от този орден заживяват отново в Мон Сен Мишел, за да възстановят първоначалното предназначение на обекта като религиозно средище. От 2001 г. те са заменени от монасите и монахините от Монашеските братства на Йерусалим.
Каменният пръстен на Каланиш
Той е разположен на остров Луис във Външните Хебриди край бреговете на Шотландия. Обектът, създаден през бронзовата епоха, се състои от 13 камъка, които обграждат седемтонен монолит, разположен в центъра на кръга. През 2020 г. археолози откриват доказателства, че в околността може да са съществували и други каменни кръгове. Неолитните хора са издигнали камъните преди около 5000 години. Въпреки че те са служили като център за ритуални дейности в продължение на поне хилядолетие, точното им предназначение остава загадка. Най-разпространената теория, основана на последните археологически разкопки, гласи, че мегалитите са действали като някакъв вид астрономическа обсерватория или небесен календар.
Както и много други праисторически творения, камъните от Каланиш са богати на легенди и предания. Според едно от тях те са великани, превърнати в камък заради отказа им да приемат християнството. Друга приказка разказва за вълшебна бяла крава, която се появила на мястото, за да спаси островитяните от гладна смърт.
Островите Скелиг
Между VI и VIII век монаси аскети се оттеглят от своите манастири, за да потърсят по-голямо единение с Бога на островите Скелиг Майкъл и Малкият Скелиг, които са разположени на около 11 км от брега на графство Кери в Ирландия. Въпреки че тази традиция спира през XIII век, островите продължават да привличат поклонници през вековете. През ХІХ - ХХ век островът е бил обитаван и дори били построени два фара, които да ориентират корабите. Остава отново безлюден по време на Втората световна война, а бурята през 1963 отнася всички по-нови постройки. През 1996 г. ЮНЕСКО обявява Скелиг за Обект на Световното културно наследство, а години по-късно островът се превръща във филмова площадка за сагата "Междузвездни войни".
Стоунхендж
Най-големият камък от мегалитния шедьовър Стоунхендж в Англия е с тегло над 40 тона. Първите камъни в Стоунхендж са поставени в Южна Англия преди около 5000 години, а монументът е строен на етапи в продължение на приблизително 1000 години. Изследователите обсъждат неговото предназначение от векове. Ново проучване оспорва твърденията, направени миналата година, че Стоунхендж функционира като слънчев календар с 356 дни - почти същото измерване, използвано днес, според автора Тимъти Дарвил, професор по археология и експерт по Стоунхендж в Университета в Борнмът. Археолозите смятат, че първоначално е имало 30 изправени камъка в главния кръг на Стоунхендж, въпреки че са останали само 17. Дарвил твърди, че те биха могли да съответстват на "месец" от 30 дни; докато вътрешните пет трилита (каменна конструкция от два вертикално изправени камъка, върху върха на които лежи трети) може да са представлявали петте дни от всяка година, останали след отброяването на 12 месеца.
Менхир в Бретан
Височината на камъните варира от 1 до над 20 метра, а най-големият менхир се намира именно в Карнак (Бретан). Неолитният блок тежи 60 тона и изобразява издълбано изображение на Страстите Христови. В Карнак има общо 2813 камъка, подредени в 13 реда. Според някои информации праисторическите каменни блокове тук са над 3000. През вековете този праисторически комплекс е многократно ограбван, което предполага, че в миналото е бил внушителен. Днес Менхир в Карнак е обявен за национален паметник и е под закрилата на френската държава. Достъпът до Менхир е ограничен, особено през летните месеци, с цел защита на блоковете от ерозия и предотвратяването на допълнителни фактори за разрушаването им.
Ланион Куайт
Той е най-известният и най-фотографираният от всички праисторически паметници в Корнуол, но за съжаление е и един от най-малко автентичните. Датиран е от ранния неолит и се състои от голям надгробен камък с дължина 5,3 м и ширина 2,7 м върху 4 изправени опорни камъка, подобно на Чун Куайт в тресавищата на запад. През 1815 г. обаче той се срутва по време на буря и някои камъни се счупват, така че при повторното му издигане през 1824 г. (под прав ъгъл спрямо първоначалното му положение) капителният камък е поставен само на 3 подпори, които са скъсени и изравнени. Той е много по-нисък от предишния и не е запазил характерния правоъгълен вид. Първоначално е стоял в северния край на могила с дължина 27 м и ширина 12 м, чиито очертания все още се виждат. В южния край има сбор от камъни, които може би първоначално са образували малка камера. През ХѴІІІ в. д-р Борлас копае на мястото и съобщава, че между опорните камъни е открил гроб, съдържащ "черна пръст". Подобно на много други обекти, преди се е смятало, че под паметника е заровено съкровище, а копаенето през годините със сигурност е отслабило основите и вероятно е допринесло за срутването му.
Петре Ифан
Той е най-добре запазеният мегалитен обект в Уелс, датиран е от 3500 г. пр.н.е .Усещането за загадъчност на Петре Ифан се засилва от заобикалящата го среда и фон. Извисяващите се над него хълмове Пресели, са източник на прочутите пембрукширски "сини камъни", които са използвани за направата на Стоунхендж, както и на самия Петре Ифан. Под могилата са открити редици от ями, а това подсказва, че Петре Ифан може да е бил свещено място още преди издигането на могилата. Той е и един от първите древни обекти в Уелс, изследван от археолози. Петре Ифан е скициран, описан и изследван поне от 1603 г. насам. Превръща в символ на уелското наследство и е един от само три обекта в Уелс, получили официална защита по силата на Закона за древните паметници от 1882 г.
Света гора
Света гора или Атон в Северна Гърция е важен религиозен център на православното християнство от X век. Комплексът включва 20 манастира, където около 2000 монаси посвещават живота си на молитва. Обектът на ЮНЕСКО съхранява редки исторически текстове, свети реликви, стенописи. Тук са приютени и над 600 килии, колиби и специално устроени пещери, в които живеят и се молят светогорските монаси, често наричани Старци. Историята на Атон датира отпреди повече от 1000 години. Началото на монашеската общност е сложено през далечната 963 г. Тогава монахът Атанасий (по-късно наречен Атонски) основава манастира Великата Лавра, който и до днес е най-големият от всичките. За жените обаче, както е известно, Атон е абсолютно забранена територия. Официално забраната е въведена през 1045 г. Дори има наказание - от 2 до 12 месеца затвор, за жени, които са се опитали неправомерно да проникнат на територията на Света гора. Любопитен факт е, че забраната важи и за животните от женски пол.
Гавринис
Малък необитаем остров, който се намира в залива Морбиан в югоизточната част на полуостров Бретан, Франция. Там се намира впечатляващата неолитна гробница Гавринис, чиито вътрешни стени са покрити с хипнотизиращи произведения на изкуството. Тази структура от камъни и пясък е висока 8 метра и има диаметър над 50 метра. Това я прави най-високата точка в залива Морбиан. Тя защитава великолепен долмен, образуващ галерия с широчина 1,5 м и дължина 14 м, която завършва с погребална камера. Стените се състоят от 29 внимателно подредени колони. Върху 23 от тези плочи има загадъчни надписи и рисунки.
Алес Стенар
Произходът на мегалитния паметник Алес Стенар в Швеция остава загадка. Създадени преди около 1400 години през ранната желязна епоха, тези 59 масивни камъни очертават формата на кораб в хълмовете на Йостерлен с изглед към Балтийско море. Много пътешественици вярват в легендата, че ако заобиколите Алес Стенар по посока на часовниковата стрелка и докоснете всеки камък, ще си осигурите енергия и късмет.
Сакра ди Сан Микеле
Абатството е построено през X век на върха на планината Пичириано. Оттук се разкрива невероятна гледка към Торино и Вал ди Суза в района на Пиемонт в Италия. Главната църква на Сакра, която датира от XII век, е последното място за почивка на членовете на Савойската династия - едно от най-старите кралски семейства в света. Това духовно място се е превърнало в символ на Пиемонт и е вдъхновило Умберто Еко за романа "Името на розата".
Метеора
Метеора в Централна Гърция, е създадена от монаси през XI век върху почти недостъпни скали. Само шест от първоначалните 24 манастира оцеляват и стават част от списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Вълнуващата красота на комплекса е оценена, както от съвременни кинорежисьори, така и от музиканти. Манастирът Света Троица е избран за естествен декор за филма "For Your Eyes Only" от поредицата за Джеймс Бонд, а Linkin Park озаглавяват един от албумите си "Meteora". Членовете на бандата остават поразени от величествената красота на това място, след като го посещават.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}