Най-малката държава в Европа след Ватикана, Монако и Сан Марино, сгушена между Швейцария и Австрия, има 303-годишна история. Тя е дълга едва 25 км и широка 10 км., като 3/4 от територията й заемат Алпите.
Проспериращ сектор в страната са финансите, а няколко големи индустрии бележат разцвет - електроника, металопроизводство, производство на стоматологични продукти и оптични инструменти, фармация... Княжеството разполага с десетки модерни промишлени предприятия, чиито изделия намират пазар в много страни по света. През последните 25 години производството тук е нараснало... 500 пъти! Например с изработването на 50 млн. зъбни протези годишно Лихтенщайн се нарежда на второ място в света. От другата страна е занаятчийството - в княжеството има над 1700 занаятчийски работилници, чиито изделия са високо ценени в цял свят. Малката държава развива и модерна текстилна и дървопреработвателна индустрия, а продажбата на пощенски марки покрива 15% от държавния бюджет.
Населението на княжеството е малко над 38 000 души, колкото жителите на средно голям български град, като 2/3 от него е от германски произход, затова и официалният език в страната е немски. Останалата 1/3 са чуждестранни работници. Интересно е, че в страната има един единствен милиардер. Богатството на Кристоф Целер, който над десетилетие е изпълнителен директор на фирмата за стоматологични продукти на Ivoclar Vivadent AG, е оценено на около 3,5 млрд. долара.
Но как това миниатюрно късче земя от бедно и изостанало се превръща в една от най-богатите страни в света?
Графство Шеленберг и графство Вадуц били част от Свещената Римска империя на германската нация, като владетелите често се сменяли. В края на 17 и началото на 18 век местните феодали задлъжнели и се оказали принудени да продават земи. През 1699 г. княз Йохан Адам от династията Лихтенщайн купува първо Шеленберг, а през 1712-а и графство Вадуц и кръщава мястото на фамилията си. В това време Вадуц разполага с едно място в парламента на Регенсбург, а князът желае да притежава това място на всяка цена, защото то щяло да го издигне в йерархията като имперски княз - титла, която давала известен суверенитет в рамките на Свещената Римска империя. През 1719 г. той постига целта си - земите са обявени за имперско княжество. То представлява всъщност сбор от села, периодично окупирани от чужди войски, включително и от Наполеон. След битката при Аустерлиц в началото на 19 век се създава Рейнският съюз, известен също като Рейнска конфедерация, и тази стъпка се оказва много съществена за новата държава. Рейнският съюз възниква по искане на Наполеон, който цели създаването на буферна държавна система между Франция и Германия по протежението на река Рейн, а един от първите му членове е именно Лихтенщайн. Оттогава мястото започва да се смята за независима държава. Но въпреки това княжеството дълго остава бедна и изостанала страна. В средата на 19 век Лихтенщайн подписва митнически договор с Австрия, който слага край на икономическата изолация, пише Deutsche Welle.
След Първата световна война държавата се ориентира към Швейцария и въвежда швейцарския франк като своя валута - каквато е тя и до днес. Трябва да отбележим, че Лихтенщайн няма своя армия от 1868 г. Както Швейцария, и малкото княжество запазва неутралитет през Втората световна война. Ненамесата в преките военни действия, както и ниските данъци дават истински тласък на икономиката на страната. И тук, както в Швейцария, дълги години се пази строга банкова тайна, което превръща мястото в данъчен оазис.
Данъците са 10 пъти по-ниски, отколкото в другите страни, което помага на петролни и строителни магнати да крият капиталите си от облагане. В планинската държава няма никакви ограничения за вноса и износа на капитали. Всеки чужденец може спокойно да създаде собствена фирма, като за регистрирането й трябва да заплати 30 000 швейцарски франка. След формалната регистрация никой не проучва каква дейност развива и с какви средства разполага. Затова през 2014 г. например регистрираните в страната чуждестранни компании са 42 000. Законът обаче изисква всички те да наемат за адвокат местен жител, който да извършва всички необходими банкови операции и да представя фирмата в местните учреждения. Така Лихтенщайн привлича само богатите компании. Предвид това, че населението на държавата е колкото жителите на средно голям български град и далеч не всички са адвокати, един професионалист обикновено обслужва над 100 чуждестранни фирми.
През 2016 г. банковата тайна към държави от ЕС пада, но княжеството вече е приказно богато.
В селското стопанство са заети едва 3% от работоспособното население. То обаче не само задоволява местния пазар, а и активно изнася месо, млечни изделия, зърнени храни и плодове. По конституция Лихтенщайн е наследствена монархия с демократично-парламентарен характер. Въпреки избирания демократично парламент, князът има последната дума. Историкът проф. Райнер Фолкомер най-добре охарактеризира политическото положение в страната си пред Deutsche Welle : "Князът играе много важна роля, но управлява сдържано. Той има големи правомощия и би могъл да осъществи огромни промени, но не го прави." И хората на Лихтенщайн изглеждат доволни от тази ситуация. През 2012 година мнозинството от гражданите гласуваха за запазване на княжеското вето.
Но в княжеството няма само банки и не е задължително да сте чуждестранен инвеститор, за се почувствате добре в него. Преминавайки границата, попадате в швейцарско-австрийска идилия - стръмните зъбери на Алпите, по чиито склонове се диплят живописни лозя, а по високопланинските поляни пасат многобройни стада от крави и овце. Селцата пък са обсипани с дървени къщички с тераси, потънали в цветя. Лихтенщайн е разделен на единадесет общини, повечето от които се състоят само от един град, но, разбира се, повечето забележителности са съсредоточени в и около столицата Вадуц.
Една от тях, която няма как да пропуснете, е Schloss Vaduz - официалната резиденция на княза на Лихтенщайн. Това, за съжаление означава, че не можете да влезете в замъка, нито просто да се изкачите до възвишението, на което се намира, и да се разхождате между стените му. Но пък може на почтително разстояние да се насладите на един истински действащ замък с кралски особи. И освен това да се насладите на отличните вина в избите на Негово величество князът на Лихтенщайн - Hofkellerei des Fürsten von Liechtenstein.
Задължително опитайте Пино Ноар, което се произвежда от грозде, отгледано в лозето, съвсем близо до избите за дегустация. Ако посетите Вадуц на 15 август ще станете свидетели на националния празник на Лихтенщайн с пищни тържества, фойерверки и реки от вино и бира. През деня може да разгледате столицата, пълна с интересни скулптури от световноизвестни художници. Лесно може да ги намерите, разхождайки се из централния площад на града. Ако не пропускате музеи, тук ще ви зарадват с Музея на модерното изкуство или Музея на пощенските марки. Мястото е истински рай за филателистите. За вечеря изберете ресторант Torkel, който се помещава в сграда от Средновековието. Той е създаден през 1960 г. и предлага ястия, приготвени предимно от местни продукти. Към вкусната вечеря ще имате за десерт и удивителна гледка към лозята, замъка Вадуц и околните планини. Ако искате да разберете как е изглеждал град Вадуц преди векове, поемете на североизток до Мителдорф. Този квартал ще ви очарова с традиционни къщи и градини. Изключително любопитна е Червената къща, кацнала над лозята - забележителна със стъпаловидния фронтон и голяма кула.
Недопустимо е да сте в алпийска страна и да не се насладите на величието на планината. Изследователският ви дух ще бъде напълно задоволен от експедиция в планинските региони между Лихтенщайн, Швейцария и Австрия - приключението е вдъхновяващо независимо дали ще го предприемете сами или в компанията на приятели. Има невероятни възможности да изпитате духа и тялото си. Изкачете планината Рапенщайн, предизвикайте се с 48-километровия високоалпийски маршрут от Малбун до планината Аугустенберг или пък организирайте поход от Вадуц през Княжеската гора до Тризенберг. Ако пък сте запален скиор, препоръчваме курорта Малбун. Мястото разполага с 23 км писти за скиори и сноубордисти, както за начинаещи, така и за напреднали. Тук има и прекрасен детски парк, което превръща Малбун в прекрасен избор за семейна зимна ваканция.