Гърция не е само море! Дърпам завесата на хотелската ми стая и за пореден път се убеждавам в това. Заедно с утрото при мен нахлува планината. Хълмовете са високи, стръмни и потънали в зеленина.
От единия ми прозорец виждам тях, а на другия сякаш някой е нарисувал позната картина. Къщи, които силно наподобяват тези в Банско. Каменни покриви, които досущ приличат на родните в Долен или Ковачевица. Обаче не, мястото не е в България, а в южната ни съседка Гърция.
Името му е Мецово и наоколо няма и помен от море. Най-близкият плаж в Игуменица е на стотина километра с кола, но засега той може да почака. Защото тук, в региона на Епир, мога да остана още дълго в обятията на планината.
Слизам на закуска. Следвам мириса на кафе и домашно приготвени банички. Откривам ги във фоайето, заедно с десетки други сладки и солени изкушения. Сядам в двора на хотела, но почти забравям да се храня. Виновна е гледката. И тишината. И чистият въздух, който усещам тук, на повече от 1100 метра надморска височина.
После тръгвам на безцелна разходка из градчето. Нямам нужда от кола, защото Мецово е малко и лесно се обхожда пеша. Минавам през църквата, която носи името на Света Параскева. Завивам край ресторантите, които вече пекат шишовете с месо и така наречените кокореци.
Накрая сядам на една от пейките на площада. Обикаляла съм Епир и знам колко интересни места има наоколо. Мога да отскоча до Метеора и отново да видя манастирите. Да се разходя до езерото в Йоанина или до древните останки в Додони. Но както казах, виновна е гледката. Особено тази от площада в Мецово. Кара ме да забравя всичко останало и да й посветя времето си. Великолепна е, не мислите ли?
Вера Александрова е журналист, любител фотограф и блогър. Повече за приключенията й из, България, Гърция и по целия свят може да прочетете на www.worldofvera.com.