Скъпоценните камъни от дълбините на Персийския залив са оформяли културата, политиката, регионалните отношения и съдбата на неговите жители в продължение на повече от 7000 години - не на последно място управляващата в Катар фамилия Ал Тани, която е била доминираща сила в местната перлена индустрия в нейния пик в началото на 20 век.
Перлите от Персийския залив, ценени заради своя блясък и сияние, са били особено популярни сред аристократичната и нововъзникващата средна класа в Европа и САЩ.
Заедно със своите съседи и яростни съперници Бахрейн и някои части, които обхващат днешните ОАЕ, Катар се радва на постоянно растящото световно търсене, като през 1907 г. 48 % от населението (27 000 души) или почти всички мъже, са заети в добива на перли.
Половин век по-късно обаче всичко приключва, като през 1958 г. главният британски представител в Персийския залив пише "За първи път от много години насам нито една лодка за добив на перли не напуска пристанището на Доха, а останките на някогашната значителна флотилия гният на брега", пише CNN.
Навлизането на петрола е само един от многобройните фактори, довели до бързата и съкрушителна гибел на перлената индустрия. Но макар много физически останки от перленото минало на Катар да са изчезнали, това богато наследство остава вплетено в тъканта на нацията.
Погледнете днешен Катар и ще видите, че препратките към миналото са навсякъде - от произведения на общественото изкуство, като перлата паметник на пристанището в Доха, до модерна архитектура, включително The Pearl-Qatar - лъскав жилищен комплекс и лайфстайл, построен върху бивше перлено находище.
Внимателните пътници ще забележат и перлените плочки в метростанциите в Доха.
Посетителите все още могат да пазаруват редки (и изключително скъпи) перли от Персийския залив в бутика The Old Pearl Diver в Souq Waqif в Доха, управляван от осемдесетгодишния Саад Исмаил Ал Джасем, който твърди, че е един от последните професионални гмуркачи на перли в Катар.
Рискован живот
И макар че ловът на перли с търговска цел вече няма същото значение, страната продължава да чества и възражда своето перлено наследство на годишни фестивали, сред които фестивалът Senyar, включващ състезание по гмуркане за перли, и Katara Traditional Dhow Festival, отбелязван с програма от морски демонстрации и традиционни дейности.
Подобно въздействащо преживяване през цялата година предлагат и катарските музеи, включително Националният музей на Катар в Доха, където завладяващият филм Nafas (Дишай) на Мира Наир разказва за трудния живот на ловците на перли.
В северозападната част на страната малката експозиция на перли в крепостта Ал Зубара, която се намира върху руините на някогашно перлено пристанище (сега публично достъпна чрез открита през ноември 2022 г. пешеходна пътека), предлага друг интригуващ поглед към живота в крайбрежните общности на Катар.
Докато най-богатите търговци на перли и шейховете, които контролирали добива на перли, натрупвали огромно богатство от търговията, животът на ловците на перли, които прекарвали повече от четири месеца от всяко лято в морето, е "доста мрачен", казва Робърт Картър, старши специалист по археология в музеите на Катар.
"Те не са имали какво да ядат освен ориз, риба и може би малко хляб, страдали са от скорбут и различни гъбични заболявания", обяснява Картър и добавя как повечето от тях са се гмуркали по 50-60 пъти на ден, често били нападани от скатове, а някои са загубили живота си след ухапване от акули.
Според австралийския мореплавател и писател Алън Вилиърс член на екипажа, хванат да крие перла, рискувал да бъде пребит до смърт. "Печалбата се е споделяла между екипажа, така че кражбата на перла би означавала нарушаване на силната връзка на доверие", обяснява Картър.
Така или иначе никога не е било гарантирано прилично заплащане, а слабите сезони често са оставяли ловците на перли без средства, за да издържат семействата си до следващия сезон. В същото време робите били длъжни да предават своя дял на господарите си.
Пустинни реликви
Смята се, че по време на разцвета на лова на перли значителна част от гмуркачите са били поробени. Въпреки премахването на робството в Британската империя през 1807 г., робството съществува в Катар в продължение на почти четири десетилетия, след като регионът става британски протекторат през 1916 г.
Част от централните музеи на Доха документират историята на робството в Катар, като експозициите засягат ролята на робството в перлената индустрия.
Сред по-загадъчните връзки с перленото минало на Катар са някои, които са физически издълбани в пустинния пейзаж. Близо до мечтателните тюркоазени плажове на Fuwairit, едно от многото изоставени селища за добив на перли в отдалечения Северен Катар, обществено достъпните скални рисунки Ал Джасасия, за които се смята, че са на възраст до 250 години - ясно изобразяват, наред с други неща, лодки за перли.
Подвижните пясъци на катарската пустиня продължават да разкриват перлената история на Катар, включително откритието през 2022 г. на неолитно перлено мънисто, смятано за най-старата перла, открита в страната.
Вероятно има още много съкровища, които чакат да бъдат открити, но доказателствата вече ни казват, заявява Картър, че перлената индустрия е изиграла много по-ключова роля в историята на Катар, отколкото често ѝ се приписва. "Ако не беше добивът на перли, тук вероятно нямаше да има никой, освен бедуините", казва Картър.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}