Пътя на смъртта в Боливия от години е световноизвестен с главозамайващите си завои, животозастрашаващата си настилка и умопомрачителните отвеси, които очакват всеки, който кривне дори малко от правия път... в случая - от кривия път. На места пропастта предразполага към близо 1000 м отвесно падане, прекъсвано тук и там от зъбери и дървесни корони.

Името си Пътят на смъртта дължи на факта, че няколкостотин души загиват тук всяка година. Тази мрачна статистика и тръпката от риска привличат хиляди туристи, които искат да пробват шофьорските си умения, да се повозят на автобус по трасето или да покарат колело по легендарното смъртоносно шосе. Е, всеки има своите мечти!

Пътят на смъртта е построен от парагвайски затворници през 30-те години на миналия век. Това е единственият път в Боливия, на който се кара отляво, за да може тези, които изпреварват, да виждат ясно ръба на пропастта.

Колоездач по Пътя на смъртта в Боливия

Снимка: iStock by Getty Images

Къде води Пътят на смъртта?

Това е шосето, което свързва столицата на страната, Ла Пас, с малкото градче Коройко, намиращо се на север, в боливийския регион Лос Юнгас, където по склоновете на Андите на голяма надморска височина има гъста джунгла. Малцина имат за цел самия Коройко - пътят до него е истинското приключение!

Макар километрите от Ла Пас до Коройко да са около 140, изминаването им е голямо предизвикателство, тъй като пътят се вие на зиг-заг покрай няколко планини, като непрекъснато се изкачва и спуска по склоновете им. В зависимост от трафика, наличието на кал или паднали скали, шосето се изминава за между 4 и 6 часа.

В най-екстремната си част пътят е само с една лента, като на всеки 2-3 км има малко уширение, за да могат превозните средства в различните посоки да се разминават.

От Коройко пътят продължава към Руренабакуе.

Пътят на смъртта в Боливия често е обвит в мъгла или видимостта е влошена от дъжд

Снимка: iStock by Getty Images

Колко точно смъртоносен е Пътят на смъртта?

По официални данни през последните години между 100 и 300 души губят живота си по Пътя на смъртта. Въпреки подобряването на настилката (първите около 50 км сега са нов асфалтиран двулентов път) и стремежа на властите да променят славата на този маршрут, и днес край пътя се виждат десетки олтари и паметни плочи на загинали пътници и шофьори. Втората част на пътя е такава, каквато е била преди години - еднолентов черен път, който изправя косите.

Тъй като завоите са безкрайни и изключително остри (поне 200 са почти обратните завои по маршрута до Коройко), шофьорите не могат да видят кога срещу тях се задава друго превозно средство. Колкото и да е странно, много шофьори предпочитат да карат през нощта, защото виждат фаровете на насрещното движение отдалеч и могат навреме да преценят да спрат на някоя от отбивките и да изчакат там за разминаване.

Нерядко коли и автобуси трябва да карат на заден, понякога по наклон нагоре, за да стигнат (мноооого баааавно и внимателно) до най-близката отбивка за разминаване.

Внимание! Следващото видео съдържа кадри, които не са за всеки!

Кал, скали и водопади

Ако бяха само завоите, Пътят на смъртта едва ли щеше да разполага с чак такова световно внимание. Няколко допълнителни фактора обаче влошават ситуацията още повече - кал, скали и водопади. Тъй като пътят е просто изкопан в скалата, често е блокиран от свлачища и паднали скали, особено по време на дъждовния сезон. Когато кал и скали препречат шосето, то може да остане затворено - понякога за дни.

И сякаш това не е достатъчно, два водопада изливат водите си направо на пътя, върху преминаващите коли и автобуси. Заради водата ръбът на пътя се изронва, шосето се стеснява и е почти винаги хлъзгаво и кално. Понякога шофьорите молят пътниците на автобусите да слязат, докато преминат тези технични участъци. Така се рискува само един живот, а пътниците се качват отново на автобуса от другата страна.