Най-древният университет, който промени света

05:50 | 19.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Най-древният университет, който промени света

Повече от 500 години преди основаването на Оксфордския университет, Наланда съхранява девет милиона книги и привлича 10 000 студенти от цял свят

11:11 | 24 февруари 2023 | Автор : Галина Чолакова 1 6027 Снимка: iStock by Getty Images

Основан през 427 г. Наланда се смята за първия университет с общежитие в света, средновековната Бръшлянова лига, в която се съхраняват девет милиона книги и която привлича 10 000 студенти от цяла Източна и Централна Азия. Тук се е изучавала медицина, логика, математика и най-вече будистки принципи, преподавани от някои от най-почитаните учени на епохата. Както веднъж заявява Далай Лама: "Източникът на всички будистки знания, които имаме, идва от Наланда."

През повече от седемте века, в които Наланда процъфтява, в света няма нищо друго подобно. Манастирският университет предшества Оксфордския университет и най-стария университет в Европа - Болоня, с повече от 500 години. Нещо повече, просветеният подход на Наланда към философията и религията помага за формирането на културата на Азия дълго след като университетът престава да съществува.

Любопитно е, че монарсите от империята Гупта, които основават будисткия манастирски университет, са благочестиви индуси, но симпатизират и приемат будизма и нарастващия будистки интелектуален плам и философски трудове по онова време. Либералните културни и религиозни традиции, които се развиват по време на тяхното управление, ще формират ядрото на мултидисциплинарната академична програма на Наланда, която съчетава интелектуалния будизъм с висши познания в различни области.

Снимка: iStock by Getty Images

Древната индийска медицинска система Аюрведа, която се корени в природосъобразните методи на лечение, е била широко преподавана в Наланда, а след това чрез възпитаниците си се пренася в други части на Индия. Други будистки институции са черпили вдъхновение от дизайна на кампуса с открити дворове, оградени от молитвени и лекционни зали. Изработената тук мазилка оказва влияние върху църковното изкуство в Тайланд, а начинът на обработване на метала се пренася оттук в Тибет и на Малайския полуостров.

Но може би най-дълбокото и трайно наследство на Наланда са нейните постижения в областта на математиката и астрономията.

Предполага се, че Арябхата, смятан за бащата на индийската математика, е ръководил университета през VI век. "Смятаме, че Арябхата е първият, който определя нулата като цифра - революционна концепция, която опростява математическите изчисления и спомага за развитието на по-сложни направления като алгебрата и смятането", казва Анурадха Митра, професор по математика от Калкута. "Без нула нямаше да имаме компютри", добавя тя. "Той също така е извършил разработки в извличането на квадратни и кубични корени, както и приложения на тригонометричните функции в сферичната геометрия. Той е и първият, който обяснява, че Луната не излъчва светлина, а отразява тази на Слънцето."

Неговата работа ще окаже дълбоко влияние върху развитието на математиката и астрономията в Южна Индия и на целия Арабски полуостров.

Университетът редовно изпращал някои от най-добрите си учени и професори на места като Китай, Корея, Япония, Индонезия и Шри Ланка, за да разпространяват будистките учения и философия. Тази древна програма за културен обмен помага за разпространението и оформянето на будизма в цяла Азия.

Останките на Наланда сега са част от световното наследство на ЮНЕСКО. През 90-те години на XIV в. университетът е разрушен от мародерски отряд нашественици, водени от турско-афганистанския военачалник Бахтияр Халджи, който се опитва да унищожи будисткия център на знанието по време на завладяването на Северна и Източна Индия.

Снимка: iStock by Getty Images

Кампусът е бил толкова голям, че се твърди, че пожарът, запален от нападателите, е горял в продължение на три месеца. Днес разкопките на площ от 23 хектара вероятно са само малка част от първоначалния кампус, но преминаването през множеството манастири и храмове създава усещане за това какво е трябвало да бъде обучението на това легендарно място. В лекционната зала на университета можело да се съберат повече от 300 студенти.

Подобно на днешните елитни университети, приемът е бил труден. Желаещите да постъпят в Наланда трябвало да се явят на строго интервю с най-добрите професори на университета. Онези, които имали късмет, били обучавани от еклектична група учени от различни краища на Индия и колективно работили под ръководството на най-почитаните будистки учители от епохата, като Дхармапала и Шилабхадра.

Деветте милиона ръкописи на палмови листа на библиотеката са най-богатото хранилище на будистка мъдрост в света, а една от трите сгради на библиотеката е описана от тибетския будистки учен Таранатха като девететажна сграда, "извисяваща се в облаците". Само малка част от тези безценни писания оцеляват при пожара - отнесени от бягащи монаси. Сега те се намират в Окръжния музей на изкуствата в Лос Анджелис в САЩ и в музея Ярлунг в Тибет.

Известният китайски будистки монах и пътешественик Сюендзан учи и преподава в Наланда. Когато се завръща в Китай през 645 г., той пренася от Наланда 657 будистки писания. Сюендзан се превръща в един от най-влиятелните будистки учени в света и превежда част от тези томове на китайски език, за да създаде трактата на живота си, чиято основна идея е, че целият свят е само изображение на ума. Неговият японски ученик Дошо по-късно въвежда това учение в Япония и то се разпространява по-нататък в китайско-японския свят, за да се превърне в основна религия. В резултат на това Сюендзан е наричан "монахът, който донесъл будизма на Изток".

В описанието на Наланда Сюендзан споменава Голямата ступа - огромен паметник, построен в памет на един от главните ученици на Буда. Стълби от открити тухли се вият до върха на постройката, известна още като Големия паметник. Многобройни малки светилища и вотивни ступи са разположени по павираната тераса, която обикаля около 30-метровия храм, украсен с красиви гипсови изображения в нишите на външните стени.

Голямата ступа всъщност предхожда университета и е построена през III век от император Ашока. В продължение на осем века структурата е била възстановявана и преустройвана няколко пъти. Вотивните ступи съдържат праха на будистките монаси, които са живели и умрели тук, посвещавайки целия си живот на университета.

Повече от осем века след гибелта на университета някои учени оспорват широко разпространената теория, че Наланда е бил разрушен, защото Халджи и неговите войски са смятали, че учението му се конкурира с исляма. Макар че изкореняването на будизма може да е било движеща сила зад нападението, един от пионерите на индийската археология, Санкалия, пише в книгата си от 1934 г. "Университетът в Наланда", че наподобяващият крепост вид на кампуса и историите за неговото богатство са били достатъчна причина за нашествениците.

Снимка: iStock by Getty Images

Все още е трудно да се посочи конкретна причина за нахлуването, казва Шанкар Шарма, директор на музея на място, в който са изложени 350 артефакта от повече от 13 000 антики, спасени при разкопките в Наланда, като скулптури, бронзови статуетки на Буда, както и предмети от слонова кост и кости.

Но това не е първото нападение срещу Наланда. През V век в университета нахлуват хуните, а през VIII век отново претърпява сериозни щети от нашествието на бенгалския крал Гауда.

Макар че хуните дошли да грабят, трудно е да се заключи дали второто нападение от страна на бенгалския крал е било резултат от нарастващия антагонизъм между тяхната индуистка секта и будистите по онова време. И в двата случая сградите са възстановени, а съоръженията са разширени след нападенията.

"По времето, когато Халджи нахлува в този свещен храм на науката, будизмът в Индия е в цялостен упадък", казва Шарма. "С неговата вътрешна дегенерация, съчетана с упадъка на будистката династия Пала, която покровителства университета от VIII в. насам, третото нашествие е последният смъртоносен удар."

През следващите шест века Наланда постепенно потъва в забрава и остава погребан, преди да бъде "открит" от шотландския учен Франсис Бюканън-Хамилтън през 1812 г., а по-късно идентифициран като древния университет Наланда от археолога сър Александър Кънингам през 1861 г.