Местната гора Хоя Бачу в Румъния е място, където човешкото въображение може да се развихри. Нощната обиколка с екскурзовод е идеалният начин да се потопите в нейните неземни прелести и да почувствате мистиката, която я обгръща.
"Наричат това място Бермудският триъгълник на Трансилвания", разказва пред The Guardian екскурзоводът Мариус Лазин. "Толкова много хора са изчезвали тук, че някои вярват, че това е портал към друго измерение."
Лазин води посетителите на нощни разходки през това, което често е определяно като най-обитаваната от духове гора в света - Хоя Бачу, намираща се в покрайнините на румънския град Клуж-Напока. Вече 12 години той идва тук по три вечери седмично, но дори и след толкова време признава, че усеща известно неспокойство. "Много хора влизаха тук и никога не излизаха", казва.
Слуховете за странни явления в Хоя Бачу датират от векове. Според местната легенда гората носи името на овчар, който изчезнал заедно с двеста от своите овце, без да остави следа. Истинската й слава обаче идва през 1968 г., когато военният техник Емил Барня заснема това, което описва като неидентифициран летящ обект, носещ се над централната поляна на гората.
Оттогава насам Хоя Бачу се превръща в притегателна точка за йоги, шамани, уфолози и изследователи на паранормалното от цял свят, привлечени от мистериозните енергии, които, според вярванията, се излъчват от дърветата.
Днес едно от най-популярните места за поклонение на любителите на свръхестественото е изправено пред сериозна заплаха. Разрастващите се западни предградия на Клуж-Напока, модерният технологичен център с над 400 000 жители, често наричан Силициевата долина на Източна Европа, постепенно навлизат към гората.
Инвеститори настояват за разрешение да изсекат част от дърветата и да изградят жилищни блокове. Освен няколко редки дъбови насаждения, територията на Хоя Бачу няма официален защитен статут. Мариус Лазин се надява неговата компания да промени това, като привлече вниманието на властите към гората като ценна туристическа атракция.
Компанията предлага дневни и нощни обиколки, йога сесии, паранормални лекции, лов на съкровища, игри за бягство, а за най-смелите - нощувка на палатка сред сенките.
По време на своите турове Мариус разказва за легендите и свидетелствата, свързани с това място. Една от най-популярните истории е за петгодишно момиченце, което изчезва по време на семеен пикник. Пет години по-късно то се появява отново, но без спомен за случилото се, без да е пораснало и с дрехи, напълно чисти, сякаш не е минавал и ден.
Посетители често съобщават, че телефоните и фотоапаратите им се изключват сами при навлизане в гората. Други описват усещания на паника, екстаз, обриви по кожата, шепот сред дърветата или невидими ръце, които ги докосват.
През 60-те години на миналия век фотографиите на Емил Барня с предполагаемото НЛО предизвикват международен интерес. Макар и да не служат като доказателство, кадрите остават част от мистиката около мястото. Барня не печели от снимките си, а напротив, губи военната си работа, тъй като комунистическото правителство не гледа с добро око на всичко, свързано с паранормалното.
"Много от старите изследователи, които са проучвали гората, са се озовали в психиатрични отделения", казва Мариус. "Дали комунистическият режим ги е поставил там, или наистина нещо се е случило в тази гора?"
Дори да оставим митовете настрана, в Хоя Бачу има неща, които трудно се обясняват. Дърветата тук растат изкривени, усукани, понякога с удебелени основи и изчезващи в мрака върхове. Някои приличат на гигантски куки, други се вият в спирали или се огъват като разтопени свещи.
Учените са предложили различни обяснения: от силни ветрове до радиация в почвата, но никое не е доказано убедително.
Иначе обиколките на Мариус включват и елемент на експеримент, като той предоставя на посетителите електромагнитни измервателни уреди и комплекти за "лов на духове", за да проследят енергийните полета около поляната, където е направена снимката на НЛО-то.
"Навлизаме в най-активната част на гората", предупреждава той. "Оттук нататък не знаеш дали виждаш нещо истинско или само проекция на собствения си страх."
Мнозина вярват, че Хоя Бачу е като празно платно, върху което хората проектират вътрешните си страхове и желания.
Трансилвания винаги е била място, където границата между факта и фолклора е размита. В някои румънски села и днес се пази вярата в стригои - същества, които се надигат от гробовете си, за да тормозят живите.
Името на региона завинаги е свързано с легендата за граф Дракула. Замъкът Бран, разположен на около четири часа южно от Хоя Бачу, е рекламиран като "Замъкът на Дракула", макар че няма доказателства да е вдъхновил романа на Брам Стокър. Това не пречи всяка година, особено около Хелоуин, да се превръща в сцена на тематични събития.
И все пак, дори обвитата в митове Трансилвания, "земята отвъд гората", изглежда по-предсказуема в сравнение с Хоя Бачу.
В тази гора, казва Мариус, границата между реалността и въображението е толкова тънка, че понякога дори не осъзнаваш кога си я прекрачил.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}