Във водите на Каспийско море, на около 40 километра от брега на Азербайджан, се намира сложна мрежа от мостове и изкуствени платформи, която в момента се обитава от около 2000 души.

Обхващащ около 17 мили, този реален воден свят е истински град наречен Neft Daşları (Нефт Дашлари). Единственото му предназначение е промишлено, той е първата офшорна нефтена платформа, построена някога, но сега бавно  разпадаща се.

През 1949 г. Азербайджан е част от Съветския съюз и се нарича Азербайджанска ССР. Твърди се, че Азербайджан търгува с нефт още през III и IV в. Арабски и персийски учени често описват търговията, както и по-късни посетители на района. През 1683 г. германският изследовател Енгълбърт Кемпфер подробно разказва за миризмата и пожарите в петролните полета. В края на XIX век добивът на нефт се ускорява и към 1901 г. Баку добива повече от половината от световните запаси на нефт, и то от кладенци, разположени на 9 км един от друг.

Но историята има друг план за това съкровище. След като Руската революция през 1905 г. предизвиква спад в производството на петрол, а след това и допълнителна катастрофа по време на Първата световна война, производството на петрол рязко намалява. Независимото правителство на Азербайджан (съществувало само в периода 1918-1920 г.) не може да го възстанови самостоятелно. Болшевиките поемат властта в Азербайджан и пренасочват целия петрол към Русия. Страната отчаяно се нуждае от иновации и енергия, за да възстанови петролната си индустрия. Появява се СССР.

В края на 40-те години на миналия век геолози проучват района на Каспийско море, като предполагат, че там има находище на нефт. През 1949 г. се оказва, че те са прави, започва изграждането на необходимата инфраструктура.

В началото Нефт Дашлари е построен върху седем потънали кораба, включително и върху първия петролен танкер в света, но този аванпост, разположен върху много богато находище на нефт само на 1100 м под морското дъно, се разраства бързо от откриването му през 1949 г. до началото на сондажните работи през 1951 г.

Скоро са построени още "острови". Мостовете свързват всичко и се изгражда сложна система за транспортиране на петрола от местата за сондиране обратно на сушата.

Така се създава първата в света действаща офшорна нефтена платформа и плаващият град се разраства. В разцвета си Нефт Дашлари разполага с около 2000 сондажни платформи.

В средата на Каспийско море са издигнати 300 км мостове с жилищни блокове и сгради на няколко етажа, пекарни, футболни игрища, паркове, кина, кафенета и различни културни пространства. Жителите започват да обработват почвата от континента, за да отглеждат собствени плодове и зеленчуци. Населението нараства до 5000 души.

В края на 70-те години на миналия век Нефт Дашлари преживява нов бум, който води до изграждането на подводни тръбопроводи, въздушен път за транспортиране на превозни средства до града и (може би най-вълнуващото за жителите) начин градът да се снабдява с прясна питейна вода.

Когато Съветският съюз се разпада през 1991 г., в Нефт Дашлари отново настъпват промени. Азербайджан обявява независимостта си от Съветския съюз само няколко месеца преди историческото събитие. По света се появяват нови петролни находища. В ожесточената конкуренция със Съединените щати, Мексико и Кувейт, Азербайджан няма шанс. Населението на града започна да намалява, а с него и инфраструктурата. Морето завладява части от града.

Днес населението е намаляло до около 2000 души, а от 300-те км пътища, които някога е имало, само 45 км са все още използваеми. Някои от корабите вече са призраци, тъй като мостовете, водещи до тях, са се срутили.

Наводнение през последните години е отнело и първите два етажа на някои от жилищните сгради. Стоманени греди се пресичат под водата, което прави движението на кораби опасно. Работниците получават по-високо заплащане, отколкото биха получили на континента, но се оказват на все по-разпадащо се парче от съветската история.

През 2009 г., когато градът празнува своята 60-годишнина, отбелязва и друг забележителен факт - от основаването му досега са добити около 170 милиона тона нефт и природен газ. От средата на 20 век насам, по време на бурните събития, свързани с възхода и падението на Съветския съюз и след това, този град не се поддава на условностите и стои здраво в морето.

В страна, известна с индустриалното си производство, Нефт Дашлари е любопитна проява на човешка изобретателност. А под морското дъно все още има нефт. Експертите смятат, че вероятно има още около 30 милиона тона, или още около 30 години за сондиране, но в крайна сметка петролните запаси ще се изчерпат и градът почти сигурно ще потъне в Каспийско море. Въпросът е колко бързо ще се случи това и как жителите ще се реинтегрират обратно към живота на континента? Вземете предвид и факта, че този град дълго време е бил добре пазена съветска тайна. Чужденците имат изключително труден достъп, а градът дори не съществува в Google earth. Но пък получава холивудска слава и то във филма за Джеймс Бонд от 1999 г. "Само един свят не стига".