Изгубените и изоставени места имат силно въздействие върху въображението, като Ангкор Ват например, където бродейки през храм след храм, лесно можете да се отдадете на мечтателност, а въображението ви да рисува невероятни картини. "Заради това, че едно място вече не съществува, може да бъде превърнато в идеалния град, в града на мечтите", пише Од дьо Токвил в книгата си "Атлас на изгубените градове" от 2014 г: . "По този начин изгубеният град е поезия, свят на мечтите и място за нашите страсти и лутания."
Наистина, изгубените и изоставени места имат силно въздействие върху въображението. Те са като магнит за пътешествениците, които търсят приключение, което пък подхранва грандиозни експедиции и легенди. Виждаме живота си, отразен в камъните, представяме си нашите лични драми на фона на романтичните им, рушащи се сгради. И ако над много от изгубените градове тегне белегът на катастрофа, то времето намира начин да я смекчи и превърне в различна история.
"Вероятно от хиляди години хората разказват приключенски истории за драматични земи отвъд нашите граници - истории за древни цивилизации", казва Анали Нюиц, автор на "Четири изгубени града: Тайната история на градската ера". Книгата прескача континенти и хилядолетия, предлагайки четири древни обекта като уроци по градски живот: Камбоджанският Ангкор, забележителният град на индианците Кахокия, римският Помпей и неолитният Чаталхьоюк в днешна Турция.
Макар че историите за изгубени градове са завладяващи разкази за пътешествия, Нюиц твърди, че тези разкази твърде често замъгляват истинските истории, които се крият зад най-величествените места на човечеството.
Анкгор действително е бил обитаем, когато френският изследовател Анри Муо пристига там през 1860 г. - всъщност никога не е бил напълно изоставен - но посетителят не може да си представи, че камбоджанските предшественици са били способни на такова величие.
"При първия поглед човек се изпълва с дълбоко възхищение и не може да не се запита какво е станало с тази могъща раса, толкова цивилизована, толкова просветена, с авторите на тези гигантски произведения?", пише Муо за обширния обект в джунглата. Той предполага, че Ангкор е построен от древни гърци или египтяни. Във Франция, обяснява Нюиц, посещението му е обявено за "откритие".
"Историите за изгубени градове стават толкова популярни в модерната епоха - започвайки от XVIII и XIX век - защото са наистина добър начин за прикриване на колониализма", казва Нюиц. "Това позволява да се оправдаят всички колониални нахлувания. Да се каже "това не е цивилизация, която се справя добре сама. И доказателството, което виждаме от това, е, че те са отпаднали от някакво велико, мистериозно изгубено минало".
Търсенето на изгубени градове и цивилизации е било мания за някои европейски изследователи, но и колонизатори. Тяхната лудост отчасти е подхранвана от търсенето на най-известния изгубен град в историята - Атлантида, която за първи път се появява в трудовете на Платон. Измислената от него Атлантида процъфтява, преди моралният упадък да доведе до божие наказание. Съвременниците на философа биха разпознали историята като алегория, казва историкът Грег Улф, автор на книгата "Животът и смъртта на древните градове: Природна история.".
"Разказването на мит, за да се илюстрира някаква по-голяма истина, е било широко разпространено", казва Улф. "Не мисля, че някой сериозно е вярвал, че Атлантида е съществувала, но това е бил удобен мит." Когато обаче съчинението на Платон за Атлантида се разпространява в съвременни преводи, то намира по-доверчива публика.
"Хората са го чели точно по същото време, когато се основават колонии в Новия свят", обяснява класикът Едит Хол в неотдавнашно интервю за подкаста History Extra на BBC.Неразбирайки творбата на Платон, мнозина четат алегоричната история буквално, казва Хол. "Това ги е разтърсило. Всички казваха, че трябва да е в Америка."
Когато тези европейски заселници се сблъсквали с цивилизациите на коренното население, пише Нюиц, те се опитвали да търсят връзки с мистериозното минало, като често удобно пренебрегвали съвсем реални съвременни народи.
Това се е случило в Кахокия - древен метрополис, разположен близо до съвременния американски град Сейнт Луис. Издигащите се там могили съперничат по височина на египетските пирамиди, а в разцвета си през X-XII век Кахокия е била по-голяма от Париж. Новодошлите европейци трудно биха го възприели.
"Пътешествениците и авантюристите си разказвали всякакви щури истории, като например, че сигурно древните египтяни са дошли тук, за да построят това", казва Нюиц. Това беше мит, който служеше за оправдание на кражбата на индиански земи, широко описвани като "пусти". Междувременно, както и в Ангкор Ват, потомците на строителите на Кахокия са отхвърлени като неспособни за подобни проекти.
Легендите за изгубени градове могат да крият и други истини, пише Нюиц, като например начините, по които древните хора са преоткривали себе си, когато са напускали дадено място. Катастрофата и сривът често се представят като край на историята, но в Помпей и Чаталхьоюк Нюиц открива проблясъка на ново начало след социалните сътресения.
След като през 79 г. изригването на Везувий превръща Помпей в гробище, оцелелите жители на града веднага започват да изграждат нов живот в близките Неапол и Куме. Позовавайки се на работата на класика Стивън Тък, Нюиц разказва, че много от бежанците, известни на историците, са имали имена, които са ги обозначавали като liberti, освободени роби. Въпреки че римските конвенции за имената често са консервативни и запазват едни и същи имена от поколение на поколение, Тък наблюдава интересен модел сред семействата на бежанците от Помпей. Отказвайки се от старите си имена на liberti, някои от тях предпочитат да наричат децата си с имената на новите места, в които са пристигнали, като например оживения пристанищен град Путеоли. Там някои новопристигнали семейства нарекли синовете си Путеоланус. Това е все едно да се преместиш в Лондон от бежански лагер и да наречеш детето си "лондончанин" - обяснява Тък
И в самите западащи градове Нюиц представя хора, които са живи и дейни, а не древни хора, държани в зависимост от капризите на историята. Точно това виждат в останките от Чаталхьоюк, неолитно селище, процъфтявало преди 9000 години в Централна Турция.
В книгата си тя пише, че жилищата там са сгушени едно в друго като клетки в пчелна пита, с пътеки, които се извиват над покривите, и входове, които се спускат през таваните. През топлите вечери обитателите се събират на покривите, където заедно приготвят храна и майсторят различни неща. Но при цялата творческа енергия на градския живот това е компромис. С течение на времето просто става все по-трудно да се остане в Чаталхьоюк: климатът става все по-неблагоприятен, а социалното напрежение нараства.
Докато много истории за изгубени градове изглеждат размити и митични, Нюиц представя изоставянето на места като Чаталхьоюк като резултат от добре обоснован процес. С течение на времето жителите на Чаталхьоюк просто са избрали да се върнат в по-идилични места - процес, познат на всеки съвременен градски жител, който с копнеж е разглеждал обяви за недвижими имоти, представящи живота в провинцията.
"Ще отидем да потърсим по-добро място и ще опитаме отново, ще направим нов експеримент, ще се опитаме да строим по различен начин, ще се опитаме да живеем по различен начин", казва Нюиц, като пресъздава разговорите, които може би са се водили около неолитните огнища. Семействата си тръгват едно по едно, докато накрая Чаталхьоюк се е превърнал в призрак. Но когато жителите си тръгвали, всеки от тях вземал най-важното за себе си. Изкуството, идеите и материалната култура се разпространяват из равнината, докато семействата създават нов живот далеч от селището.
Макар че Кахокия и много други градове може да са изоставени, в един важен смисъл те изобщо не са изгубени за нас. "Все още имаме всички тези спомени за местата, където сме били", казва Нюиц. "Това е приемственост по целия път назад, а не просто митология".
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}