Скрит дълбоко в Скалистите планини и видим само от лодка, остров Спирит е едно от най-емблематичните места в Канада и свещено място за онези, които са го изолирали от света.
Често наричан "бижуто" на националния парк Джаспър, Спирит е малка, необитаема ивица земя с почти митична привлекателност. През по-голямата част от годината той е полуостров, свързан с тесен провлак с източния бряг на езерото Малигне.
Забележителното местоположение на острова, заобиколен от вечно заснежени върхове, за първи път привлича световното внимание през 1960 г., когато компанията "Кодак" показва снимка на острова в Гранд Сентрал Стейшън в Ню Йорк. В следващите десетилетия компанията Apple използва снимка на острова, за да покаже качеството на камерата на новите си iPad-и, и така островът се появява в американски филми и телевизионни предавания и е изобразен на билборди по пътищата в Канада. Днес десетки хиляди туристи всяка година посещават езерото Малигне, за да снимат боровете на острова, които се извисяват към "Залата на боговете".
"Когато видиш снимка на остров Спирит, е трудно да повярваш, че такива места съществуват в реалния живот", казва Тайлър Риопел, изпълнителен директор на Tourism Jasper. "Това е едно от най-впечатляващите места в света." Пред ВВС Риопел обяснява, че тъй като частните лодки са забранени в националния парк, има само два начина да се види островът: като туристите се качат на ферибот или като се впуснат в 28-километрово пътуване с кану или каяк от северния край на езерото. "Круизът е чудесен начин да го разгледате за по-кратко време, но гребането е невероятно преживяване", казва Риопел. "Цялото величие на острова се вижда най-добре от тази перспектива."
Това е така, защото макар остров Спирит да е достатъчно малък, за да бъде прекосен с няколко крачки, единствените хора, които имат законно право да стъпят на него, са членовете на племето Стоуни (бел. ред. коренноамериканско племе, родствено на асинибойните, което се е отделило от тях през 18. в. и се е установило в района на днешна Албърта, Канада), които считат острова за свещен.
"От много време тези планини са нашият дом", казва Бари Уесли, защитник на езика на племето Стоуни. "В продължение на хиляди години ходехме на остров Спирит, за да провеждаме лечебни церемонии, но когато през 1907 г. беше създаден парк Джаспър, бяхме принудени да напуснем. Създателят ни даде отговорността да се грижим за тази земя и този остров."
Въпреки че официалното му име е Духовният остров, Уесли обяснява, че за Стоуни той винаги е бил Гитни-ми-Макоче ("Островът на изцелението"), място със силни лечебни сили, свързващо сушата и водата и обградено от три страни с планини. Стоуни вярват, че тези планини представляват техните предци.
Остров Спирит е символ на по-широка тенденция, която се отразява в канадските Скалисти планини, тъй като коренното население все по-често си връща достъпа до земите на предците си, които някога са били загубени заради създаването на национални паркове. Никъде това не е по-осезаемо отколкото в Джаспър, където през последното десетилетие поредица от горски пожари опустошават най-големия национален парк в Канада, разрушавайки земята и призовавайки племето Стоуни да проведе първите си церемонии за изцеление на остров Спирит от повече от век насам.
Сега, когато голяма част от Джаспър се възстановява, а части от Скалистите планини се борят с климатичните промени и прекомерния туризъм, Стоуните се надяват, че техния свещен остров може да послужи като пример за стопанисване на земята.
"Когато отидеш към остров Спирит, ще почувстваш неговата енергия", казва Уесли. "Не бързай, слушай и той ще ти разкаже история. И като не оставяш следи, ще му помогнеш да запази същата енергия, за да могат и други да я почувстват."
"Най-красивата гледка, която някога сме виждали"
През 1907 г. 46-годишната художничка и фотографка от Пенсилвания Мери Шефер Уорън се впуснала в преследване на слух, който циркулирал от години, че някъде, дълбоко в планинските гънки на Скалистите планини, имало "светещо" езеро, известно само на местните жители. След седмици на търсене тя не успяла да го намери, но ловец от племето Стоуни й предоставил ръчно нарисувана карта, разкриваща местоположението му. Следващото лято американката се върнала, стискайки картата и придружена от трима водачи и 22 коня. През осемте седмици групата издържала на студените нощи, рояците комари и опасните пресичания на реки. Но в крайна сметка след като се изкачила на върха на една планина и погледнала надолу, най-накрая го забелязала...: "Над нас се разкри най-красивата гледка, която някой от нас някога беше виждал в Скалистите планини", казва Уорън.
В книгата й от 1911 г., озаглавена "Стари индиански пътеки в канадските Скалисти планини", тя не само представя езерото Малигне на външния свят, но и насърчава Канада да го защитава за бъдещите поколения. Същата година канадското правителство моли Уорън да ръководи официалното проучване на езерото и околните планини.
"Тази жена беше чужденка за останалите", разказва пред ВВС Уесли. "Моите предци искаха да споделят този красив дар със света, и ние почитаме това желание."
По негови думи скоро след като картата попада в ръцете на Уорън, много семейства от Първите народи на острова са били насилствено изселени, за да се направи място за новосъздадения резерват "Джаспър Парк Форест".
Днес пътешествениците могат да прекосят голяма част от историческия маршрут на Шефер Уорън, свързващ националните паркове Банф и Джаспър, който често се описва като "един от най-впечатляващите в света". Преминавайки през Континенталния вододел, този път, който трябва да се посети поне веднъж в живота, минава покрай повече от 100 ледника, сред които и Атабаска, и редица алпийски върхове и езера.
Впрочем днес Атабаска е най-посещаваният ледник в Северна Америка и един от най-тъжните примери за изчезване в света. С ускоряването на климатичните промени този 10 000-годишен леден щит сега се оттегля с 9 метра годишно и се очаква да изчезне до 2100 г. Според ВВС всяка година над 1,2 милиона души идват да го видят, много от тях с автобуси.
"Всяка група има история за създаването на ледниците", казват жителите на острова. "Дълго време историите на коренното население бяха присвоявани и злоупотребявани, а сега хората се опитват да разберат истинската история на това, което се е случило тук."
През последните години Уесли работи с властите в Джаспър, за да сподели тази история. Днес туристите получават поздрав на езика на племето Стоуни, научават оригиналното име на острова и чуват за ловеца, който го е разкрил на външния свят. Те също така научават защо племето се е върнало на острова.
"Ако хората посещават едно място прекалено често, те ще го изчерпат. Това не е устойчиво", казва Уесли. "Сега, когато светът знае за остров Спирит, се нуждаем от помощ, за да го запазим."
Гребането до остров Спирит не е само вълнуващо преживяване, но и калейдоскопично. Когато ледът от околните ледници се топи и се влива в езерото, той освобождава фино смляна "скална прах", която може да изглежда синя, хипнотизиращо зелена или някъде по средата на цветовата гама под слънчевата светлина. Колкото по-близо туристите пътуват до острова и ледниците, толкова по-наситен става цветът.
"Хората трябва да разберат в какво се забъркват тук", казва Хайди Фенглер, техник по опазване на ресурсите в Паркс Канада. "Това не е място за начинаещи. Водата е около 4 °C и ако се преобърнете, може да не успеете да стигнете до брега."
Но Уесли разказва, че мястото вече е пълно с туристи, за да видят прочутата гледка. "Стоях там запленен в продължение на два часа, наблюдавайки как гледката се променяше, докато светлината танцуваше по върховете, сенките се катереха по билата и облаците прогонваха отблясъците на острова. Бях късметлия", завършва разказа си той.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}