След Освобождението на България от османско владичество са издигнати няколкостотин паметника в знак на признателност към героизма и саможертвата на хилядите воини, дали живота си за свободата. Разказваме ви историята на някои от най-известните.
Първият изграден монумент в Пловдив
Паметникът на руските освободители, посветен на победата при Пловдив през януари 1878 г., е изграден в Града под тепетата през септември 1881 г. и е част от 11 на брой "Паметници на победата", издигнати в България по типов проект на истанбулския архитект Вокар на местата на най-кръвопролитните сражения по време на Руско-турската война (1877-1878). Каменните монументи са с еднаква пирамидална форма с кръст на върха, високи са около 11 метра, с мраморна украса на лицевата страна, която включва руския държавен герб, щит и военни доспехи, Георгиевски кръст и плочи с надписи и наименованията на военните формирования, участвали в сраженията. В Пловдив има още един внушителен паметник посветен на българската свобода. Това е първата църква издигната в чест на Освобождението с дарения. Храмът, който днес се нарича "Свети свети Кирил и Методий", е изграден през 1884 година по проект на Йосиф Шнитер. В първите години църквата носила името Александър Невски.
Най-внушителният
Това е Паметникът на Царя Освободител в София (пред Народното събрание) - израз на благодарността на българския към руския народ, в лицето на император Александър II. За издигането на паметника през 1900 година е обявен международен конкурс, в който с проекти се включват скулптори от 13 страни. Печели го италианецът Арналдо Дзоки, а самият паметник е готов през 1903 г.
4,5-метровата фигура на руския император на кон, който държи в дясната си ръка Манифеста за обявяване на войната, е изработена от бронз и се възвисява върху 7,5-метров постамент от черен полиран гранит. Фронталната част на паметника е украсена с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини, с надпис "Царю Освободителю / Признателна България".
В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич-старши. Други три по-малки бронзови релефи изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание. В релефите има автентични образи - на Славейков, Заимов, Вазов, Стамболов и други радетели за Свободна България.
Най-големият и посещаван
По време на освободителната за България война (1876-1878) една от най-решителните битки се разиграва на старопланинския връх Шипка. Заедно с руските войски в сраженията взимат участие и около 6000 българи. Подвигът им е увековечен в Паметника на Свободата (известен като Паметникът на Шипка). Официалното му откриване е през 1934 г., в присъствието на цар Борис ІІІ, а частите на паметника са превозвани до върха с каруци с мулета и сглобявани на място. Монументът е висок 31,5 метра и представлява кула с формата на пресечена пирамида. На входа е поставен огромен месингов лъв, а от трите страни са изписани местата на големите сражения - Шипка, Стара Загора и Шейново. На приземния етаж има голям мраморен саркофаг, в който се пазят костите на руските воини и българските опълченци. До паметника водят 894 стъпала, по които всеки 3 март се изкачват хиляди, за да почетат паметта на загиналите за Освобождението.
Месинговият лъв пред каменната кула е отлят в Софийския военен арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров. Идеята е била да бъде поставен върху паметника, но след това се установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. Заради това лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника. Той е с дължина 8 метра, височина 4, а теглото му е около 12 тона. Бил е сглобен от 53 отделни парчета.
В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея е открит един от най-старите български ръкописи - Енинският апостол от ХІ век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От тези селища започва националният комплекс "Паметник Шипка". Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.
Най-красивият, но и най-занемареният
Паметникът на Свободата в Русе е единственият в България, в чест на Освобождението, изобразяващ жена. Издига се на височина 17,80 м, а самата бронзова статуя на върха е висока цели 3,75 м. Представлява монументална пирамида - основа с постамент, колона и статуя. В основата на паметника има три барелефа, изобразяващи сцени от борбите за национално освобождение, както и статуи на два лъва - единият разкъсващ робски вериги, а другият бранещ щит и меч, символизиращи свободата. На високата колона е поставена бронзова статуя на жена, също символ на свободата, която с една ръка държи меч, а с другата ръка сочи на север - посоката, от която са дошли освободителните руски войски. Идеята за издигането на монумента е предложена в края на XIX век от Поборническо-опълченското дружество в Русе - бойци ветерани от националните освободителни борби.
Средствата за построяването са събирани години наред, като дарители са както русенци, така и родолюбиви българи от цялата страна. Голяма част от парите са дарени от двама братя банкери от Русе. Проектът е поверен на известния по онова време италиански скулптор Арнолдо Дзоки, който е сътворил красиви монументи в цяла Италия, в САЩ, дори в Аржентина, а в България има няколко, сред които паметникът Цар Освободител в столицата и фонтанът на Деметра в Пловдив. За осъществяването на проекта е донесен гранит от Австрия. Паметникът е напълно завършен през 1908 г., но е официално открит на следващата 1909 г. За официалната церемония в Русе се стичат българи от цялата страна, много от които ветерани от Априлското въстание и Руско-турската освободителна война. Сред тях са и Райна Княгиня и Панайот Хитов.
Само преди броени дни, за жалост, стана ясно, че паметникът вече не е толкова впечатляващ, колкото на най-красивите си снимки, и е оставен да се руши. Вчера от Община Русе заявиха, че ще отделят 65 280 лева от общинския бюджет за предпроектни проучвания и проектиране на укрепването, консервацията и реставрацията на Паметника на свободата. От кметството обясняват, че през 2021 г. е обявена поръчка по изработване на проект за възстановяване и консервация на Паметника на свободата, но поради неявил се кандидат тя е прекратена. Бронзовата фигура е укрепена през 2010 г., а между 2006-а и 2018-а г. са извършени периодични геодезически измервания и изчисления за установяване на вертикалните и хоризонталните деформации.
Най-новият в София
Увековечаващ нашето Освобождение, Паметникът на българските опълченци е открит на 24 август 2008 г. в столицата. Висок е 7 метра и представлява бронзова статуя на опълченец със знаме, стъпил върху правоъгълен пиедестал. Като модел за изработването на опълченеца е използвана картината на Ярослав Вешин "Самарското знаме". На всяка една от страните на постамента е разположен по един барелеф, изобразяващ сцена от Руско-турската освободителна война. На лицевата страна е използвана като модел картината "Защитата на Орлово гнездо", на източната страна е използвана картината "Освещаване на знамето на Българското опълчение в присъствието на великия княз и неговата свита", на западната страна е сцена от "Зимното преминаване на руските войски през Троянския проход в Стара планина". На гърба на паметника е разположена карта, показваща пътя на опълченците от Руско-турската война. Когато се погледне отгоре, стъпалата заедно с паметника оформят орден "Кръст за храброст". Непосредствено до паметника е разположен камък, който е бил донесен от свещения връх Шипка. В специална ниша под барелефа с картата са вградени 12 бронзови капсули с имената на 12-те хиляди опълченци, участвали във войната, урна с пръст от местата на битките, кутия с послание към бъдните поколения и списък на дарителите за изграждане на паметника.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}