Докато за народите на Древна Гърция, Рим и Египет знаем много, тъй като са оставили след себе си множество писмени извори, великолепна архитектура и впечатляващи произведения на изкуството, следите от някои от другите велики цивилизации в света не са така добре познати. Но тяхното въздействие и постижения са не по-малко забележителни. По целия свят, в пет различни региона, има култури, чието наследство е също толкова поразително, колкото и по-известните, пише списание National Geographic.

Пионерите на Океания

Преди построяването на египетските пирамиди, опитни моряци овладяват вълните на Тихия океан. Около 50 000 пр.н.е. група хора мигрират от Югоизточна Азия към сушата на Австралия и Нова Гвинея (и близките острови), като използват прости лодки с платна.

Около 8000 г. пр. н. е. моретата се надигнали (заради промените в климата) и разделили Австралия и Нова Гвинея. Малко след това местните народи на Океания, група, която включва аборигени австралийци, папуаси и австронезийци, започват да проучват и търгуват по Северното крайбрежие на Нова Гвинея. Тези откриватели кръстосвали открития океан с канута с аутригери и заселили множество тихоокеански острови. Някои археолози смятат, че техни потомци достигат бреговете на Южна Америка.

Снимка: iStock by Getty Images

Преди около 40 000 години, когато неандерталците все още кръстосвали Европа, заселването на Австралия е в ход. Мигрантите от север се адаптират добре към новата земя и развиват най-дългата непрекъсната културна история в света. Те никога не са използвали метали или керамика и никога не са разработвали лък и стрели или колело, но тяхната култура е богата на митове и изкуство. Те вярвали, че на определени свещени места предците от времето на сънищата — едно вечно царство — дошли да си починат на Земята и се превърнали в образи върху скали. Някои от тези същества, известни като Ванджина и открити в района на Кимбърли в Северозападна Австралия, са изобразени в драматични скални рисунки, за които се смята, че са на 4000 години.

Ковачите от Северна Европа

Келтската култура възниква около 1000 г. пр.н.е. по горното течение на река Дунав в Централна Европа. Вместо единен народ, келтите били смесица от народи, чиито езици и културни специфики се разпространяват в предримска Европа.

Те не развиват напълно писмена система, но тяхното майсторство им позволява да процъфтяват. Около 750 г. пр.н.е. започват да обработват желязото, умение, възникнало в Близкия изток, което осигурява на келтските общности предимство в търговията и войните. Келтската култура се разпространява в днешна Германия и Франция до Северна Испания и Британските острови, където процъфтява в продължение на векове, преди да бъде погълната от римляните.

Откриването на Келтския принц на Глауберг в келтски опидум (временна крепост), е значимо събитие. Статуята на воина в реален размер е направена от вид пясъчник, който се намира на няколко километра от Глауберг. Украсена е с ризница и има щит и меч. Допълнителни орнаменти говорят за възможността да изобразява жрец или владетел.

Изобретателите от Мезоамерика

Възникнала в малки земеделски села, първата сложна цивилизация в Мезоамерика се появява около 1200 г. пр.н.е. по протежение на Мексиканския залив. Това са олмеките. Те търгували, изработвали бижута от нефрит, кости и черупки, и записвали исторически събития в пиктограми.

Снимка: iStock by Getty Images

Може би най-известното постижение на олмеките е изобретяването на каучук. Археолозите откриват редица артефакти, показващи, че те извличали латекс от местни дървета, който смесвали със сок от лози, за да създадат каучук - 3000 години преди съвременните учени да открият вулканизацията на каучука. От получения материал правели подметки на сандалите си, топки за специфичен спорт и лепило.

Цивилизацията на олмеките е първата в Централно Мексико, като в последствие от нея се развиват още няколко други култури, включително строителите на пирамиди в Теотиуакан в долината на Мексико. Около 400 г. толтеките се появяват на историческата карта. Около X век те стават новите властелини на района, и вдъхновяват ацтеките, които процъфтяват в началото на 1300 г. Тези американски култури развиват отличителни стилове на изкуството и системи на управление, докато първите европейци не стъпват по техните брегове.

Мезоамериканските култури са гладали сериозно на своите игри с топка. Играта включвала два отбора, които използвали телата си, без ръцете, за да движат гумена топка. Някои произведения на изкуството предполагат, че губещите отбори са били екзекутирани. Поради кръвожадния характер на този спорт може би е учудващо, че тези култури изобщо са могли да създадат стабилни, подскачащи гумени топки. 

Архитектите от Северна Америка

Културите на индианците процъфтяват в Северна Америка векове преди пристигането на европейците. Хората в долината на Мисисипи и Югозападната пустиня (обхваща пустините Мохаве, Сонора, Чихуахуа и райони от Големия басейн) развиват сложни култури. Отглеждането на царевица, боб, тиква и други култури давало на жителите на Мисисипи алтернатива на лова и риболова и от ловци сибирачи те се превърнали в уседнали земеделци. Благодарение на тази уседналост, те имат възможност да издигнат големи градове като Маундсвил (Алабама), Кахокия (Илинойс) и др. В тях предците на индианците пуебло живеели стотици години в сложни скални и многоетажни кирпичени жилища.

Снимка: iStock by Getty Images

До 11 век най-малко 5000 древни пуеблоанци са живели в голямата многоетажна сграда Пуебло Бонито в каньона Чако в Ню Мексико. Тази къща съдържа около 600 отделни помещения , разположени около площад, където хората се събирали за церемонии в подземни стаи, наречени кива. Стаите и скалните рисунки са подравнени така, че да уловят слънчевите лъчи и да подчертават равноденствия, слънцестоене и други астрономически събития. Мрежа от пътища свързва Пуебло Бонито с отдалечените селища, което предполага, че това е центърът на добре организирано общество със силно управление.

Търговците от Западна Африка

През Средновековието транссахарските търговски пътища свързват богатствата от злато и слонова кост на Западна Африка с мюсюлманските търговци, в резултат на което възникват няколко могъщи търговски кралства. Сред тях е империята на Мали, основана от амбициозния владетел Сундиата през 13 век, който управлява огромна територия, включваща значими търговски центрове като Джене и Тимбукту. Берберските нашественици превземат Тимбукту през 1400 г., но само за да бъдат прогонени от империята Сонгхай. След като получава контрол над богатствата на района, народът на Сонгайското царство процъфтява - до момента, когато е завладяно от мароканците през 1591 г.

Богатата художествена традиция на Западна Африка е представена в редица изразителни фигурки от теракота от 13 до 15 век, открити в Джене, Мали, които дават добра представа за малийското общество по това време. Фигури на стрелци и конници, например, ни казват, че Мали е имал добре въоръжена армия.