Смята се, че този път, известен като Кралската магистрала или Darb ar-Raseef ("павиран път" на арабски), е един от най-старите непрекъснато използвани пътища в света. В продължение на хилядолетия търговци, поклонници, воини и крале са пътували от север на юг през централните възвишения на Йордания и тази пътна артерия е служила като жизненоважна магистрала свързваща древни царства и империи.

Днес на мястото на древния му предшественик има модерен асфалтиран път (официално наречен магистрала 35). Той преминава на юг от Сирия покрай река Йордан, минавайки през римски руини, византийски мозайки, замъци на кръстоносците и древния град Петра - ефективно разкривайки историята на Йордания и свързвайки някои от най-важните исторически обекти. Този маршрут е бил използван през набатейския период, а вероятно и преди това, през желязната епоха.

Снимка: iStock by Getty Images

Пътят, пресичащ Йордания, известен като "Кралската магистрала", се споменава в Стария завет на Библията като маршрут, по който Мойсей е поискал разрешение да премине, след като е извел израилтяните от Египет. Съществуват археологически доказателства, показващи присъствие на едомци, набатейци, римляни, византийци и мюсюлмани по голяма част от сегашната магистрала, а това предполага, че този път е бил в непрекъсната употреба поне от VIII в. пр.н.е.

Кралската магистрала е била важен търговски път свързващ Арабия, Плодородния полумесец, Червено море и Египет. Керваните, превозващи тамян и подправки от Арабия, са минавали по този път към процъфтяващата набатейска столица Петра. През римския период император Траян (управлявал между 98-117 г.) преименува пътя на Via Nova Traiana.

В продължение на векове пътят е бил и важен поклоннически маршрут. През византийския период християните го използват по пътя си към библейските места в Светите земи, като Голгота. През ранния ислямски период много мюсюлмани пътуват по него на път за Мека.

Снимка: iStock by Getty Images

Древният път някога е минавал покрай най-високия хълм на Аман, обитаван още от бронзовата епоха. 30 км на юг, през които се преминава покрай маслинови градини, зреещи нарове и редици от бодливи круши, се намира древният град Мадаба. Пътят пресича най-плодородната част на страната, район, в който има извори и водоизточници, но и земеделски земи. Това е гръбнакът на Йордания.

Снимка: iStock by Getty Images

Мадаба е популярен с колекцията си от мозайки от византийската епоха. Най-известната от тях, останките от подова мозайка от VI в., която се намира в скромната православна църква "Свети Георги", се смята за най-старата запазена карта на Светите земи и изобразява различни обекти, свързани с Кралската магистрала.

На девет километра западно от Мадаба, кратка отбивка от Царската магистрала отвежда до планината Небо, където се твърди, че Мойсей е видял за първи път Обетованата земя, и където се смята, че е умрял и е погребан.

В Стария завет Мойсей моли царя на Едом да премине през земята му в днешна югозападна Йордания. "Ще останем на главния път, докато не напуснем територията ти", обещава той. Но молбата му да пътува по царския път е отхвърлена. Съвременният път е далеч по-приветлив - десетки пъти ще чуете "Добре дошъл в Йордания", местните жители предлагат чай и учтиво канят на обяд и вечеря.

Местните са известни с щедростта и любезността си. До края на пътя пътешествениците срещат готови да бъдат полезни, с каквото е възможно, хора. Дори ще отворят портите на обект от световното наследство на ЮНЕСКО като Ум ар-Расас за закъснели туристи, нищо че работното време приключва само след няколко минути. Някога римски гарнизонен град, обектът съдържа руини от римския, византийския и ранния ислямски период.

Снимка: iStock by Getty Images

Останките на църква от VIII в. (монашеското християнство е било толерирано по време на ислямското управление) оставате приковани от гледката на прочутите мозайки, изглеждащи толкова невероятно след повече от 1 200 години.

След Ум ар-Расас пътят продължава през долини и хълмове, осеяни с дъбови, кипарисови и хвойнови дървета, а пейзажът става все по-пустинен, но пък тогава залезът в Уади Муджиб придава на приключението друг нюанс.

На следващия ден ви приветства средновековният замък в град Керак. Построен през 1 142 г. и превзет от мюсюлманите през 1188 г., той е една от най-големите и най-добре запазени кръстоносни крепости в Близкия изток. Гидовете в крепостта будят въображението на посетителите, като ги карат да си представят как Саладин, легендарният султан, победил кръстоносците, седи на трона, а битките се разиграват на фона на древната магистрала.

Продължавайки на юг по криволичещия път, пътниците преминават покрай биосферния резерват Дана - най-големият и разнообразен защитен район в Йордания. Разположен на площ от 292 кв. км, този планински участък от Голямата рифтова долина преминава от извисяващи се пясъчни скали до пустинни равнини.

Снимка: iStock by Getty Images

Замъкът на град Шобак непременно трябва да бъде посетен, но и едно толкова идилично и пазещо невероятни истории място -"най-малкият хотел в света" - очукан Volkswagen Beetle, собственост на бившия екскурзовод, а сега вече щастлив пенсионер Мохамед "Абу Али" Ал-Малахим. Автомобилът е украсен с любов с бродериите на дъщеря му, и става толкова популярен, че е посещаван от йорданския крал Абдула II.

Абу Али обича да подарява колиета от мъниста, изработени от местни жени, на любопитните и очаровани пътешественички... Неговата щедрост и трогващият крайпътен хотел напомнят, че макар и Кралската магистрала да е загубила значението си на основен търговски маршрут, хората, които срещате и преживяванията, които имате по пътя, са тези, които му вдъхват живот.

Накрая на пътя, след 250-километрово приключение, крайната дестинация е Петра - едно от новите седем чудеса на света.

Малко места могат да съперничат на великолепието на древния набатейски град, издълбан от червен пясъчник в сухата пустиня. Някога Петра е бил голям търговски град на кръстопътя на империи и древни търговски пътища, а пътят, използван от набатейските кервани, които са направили региона процъфтяващ, сега се изминава от туристи, които идват от цял свят, за да посетят храмовете, гробниците и олтарите на повече от 2000 години, изкусно издълбани в тесните каньони.

Повечето от бедуинските племена в района все още зависят от набатейските пътеки. По време на пандемията, когато пътищата опустели, семействата едва успявали да се издържат. Но дори и в най-трудните условия хората намират начин да превърнат пустинята в гостоприемно място. Кралската магистрала не само показва най-важните етапи от историята на Йордания, но и разкрива това, което прави страната толкова специална - изненадващата възможност да откриеш красота, доброта и щедрост дори на най-невъзможните места.

iStock by Getty Images/Guliver Photos