Нов туристически маршрут в Гърция привлича любители на историята и приключенията. Той води по стъпките на капитан Петко Воевода и разказва известни и не толкова истории за живота на легендарния български хайдутин.
Туристите имат възможност да посетят къщата музей в родното село на воеводата и знакови места на сраженията, в които е участвал, но и да научат за легенди, описани от Омир. Към новата дестинация вече има голям интерес, като почти всеки месец се организират посетителски групи, съобщава БНР.
Двудневният маршрут е с дължина над 300 километра. За да се посетят всички места, се тръгва призори. Първата спирка е Мароня, селище в днешна Гърция с древна история. Основано е през седми век преди новата ера от тракийското племе кикони. В него, векове по-късно, отекват стъпките на капитан Петко Воевода.
Неслучайно Мароня е известно като столицата на българския хайдутин. Мястото е знаково за него - в района той е водил някои от големите си битки, но открива и любовта (втората му съпруга е от Мароня). Тези и още любопитни факти ще научите от екскурзовода Георги Кючуков, ако изберете да извървите пътя на воеводата.
"През 1874 година капитан Петко и четниците се установяват близо до Мароня, където е направен опит капитан Петко да бъде отровен от местния лихвар Калън Тома или Дебелия Тома. Но се намира едно девойче, чието име е Аспасия, която предупреждава капитан Петко да не яде от храната. Оттук нататък следва история, която ние ще загатнем, защото не знаем доколко тя е истина. Но така го прави самият Хайтов, украсявайки тази история, че може би Аспасия имала някакви симпатии към капитан Петко и това я кара да подскаже какво го очаква, ако той вкуси от тази храна. Някои разказват, че капитан Петко има наследници от Аспасия, които днес живеели в Ксанти. Не знаем докъде това е истина, защото капитан Петко има деца от Аспасия, но това е първата негова съпруга, която носи същото име. Не се знае наследниците на капитан Петко от коя Аспасия са и дали това не е просто съвпадение на имената."
В годината на Освобождението на България - 1878-ма, Мароня е обявена за независима република, но статутът й продължава едва 3 седмици. 35 години по-късно в един друг район - Доган Хисар, също е обявена независимост.
"Това прави Димитър Маджаров, който идва тук и казва: "- Нито сме със султана, нито сме с княза!" и обявява независима Доганхисарска република, която просъществува за кратко. За съжаление 1913 година е съдбоносна за тази част на Родопите. Тази съдба не подминава и селата наоколо. Големи групи от хора идват в Доган хисар, защото според гръцки историци от 1882 година това е селото, което било център на българската пропаганда. Търсят спасение тук, не го намират и някъде, според историческите сведения, около 25 000 души се устремяват към Дедеагач - Александруполи. Обещана им е помощ от руския, френския и германския консул. Всъщност никой не се грижи за спасяването на тази не малка група хора. Някои от тях са натоварени на кораби и съдбата им потъва някъде из гръцките острови, други са принудени да бягат през планината, за да търсят територията на вече прекроената България".
Днес село Доган Хисар се казва Есими. На трийсетина километра е от Александруполи, на границата между България и Гърция. Добре уредено село, с чисти улици и бели къщи. В него започва животът на българския хайдутин, разказва Георги Кючуков.
"Тук се е родил капитан Петко през 1844 година и няма никакви намерения да става хайдутин. Но съдбоносната за него година е 1861-а, когато неговият брат Матю и братовчед му са убити от заптиетата на Мехмед Кесиджи и желанието за отмъщение всъщност превръща капитан Петко във войвода. През 1866 година неговите умения вече са оценени от самия Гарибалди и той е поканен да участва в Критското въстание, при това много от боевете, които той води там са успешни. Всъщност за първи път капитан Петко е наречен капитан точно заради участието му в битките в Крит. След това званието ще му бъде дадено официално от руския император Александър Втори."
Близо до родната къща на капитан Петко е построен малък музей. В него се пазят книги, документи, снимки и много носии, дарени от жители на крумовградското село Аврен. Там е поставен и бюст на воеводата. Музеят е изцяло частна инициатива, направен с парите на дарители от България, които и сега отделят средства за поддръжката му.
"Гърците не искат да чуват за заслугите на други герои, тачат си техните национални герои. Разбирам това, защото най - вероятно схващат, че всяка дума, изречена за капитан Петко е някакъв намек за това, че тукашните територии до 1920 година са част от българската държава. След договорите, които сключваме след Първата световна война, тези територии попадат в част от гръцката държава.", обяснява Георги Кючуков.
В края на маршрута се намира пещерата, където според Омир е живял циклопът, измамен от Одисей.
"Той описва как Одисей попада в Мароня, защото знаел за славата на прословутото тракийско вино, което произвеждат в Исмарос. След като нападнал местните траки, го откраднал. Следващата му спирка е пещерата, където според разказаната от Омир легенда, живеел прословутият циклоп Полифем, който отглеждал овцете си тук. Одисей и спътниците му са пленени в тази пещера, но хитростта, която използва Одисей, е да предложи от онова прословуто тракийско вино на циклопа Полифем. Одисей и спътниците му се закрепят за коремчетата на овцете, които ги извеждат от пещерата и ги отвеждат към кораба, който ги чака на брега на Егейско море. Полифем постепенно се съвзема и легендата разказва как той започва да хвърля огромни скални късове, за да потопи кораба..."
Пещерата на циклопа се намира в Макри, а от високо се разкрива прекрасна гледка към Средиземно море.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}