Разположени в изключително красиви местности, италианските езера притежават голяма притегателна сила, както за туристите, така и за самите италианци. Повечето от тях заемат долини, образувани при издигането и нагъването на алпийската планинска верига.
Езерата Гарда, Комо и Маджоре принадлежат към южната група алпийски езера и се намират на територията на днешна Италия. Наричат ги още "Инсубрийски езера" по името на келтското племе Инсубри, населявали някога областта Инсубрия (днешна Ломбардия) и основали град Медиоланум (днешният град Милано). Именно тяхната красота привлича хиляди, ако не и милиони туристи ежегодно и се смяташе, че няма такива на света като тях. Досега.
Оказа се, че алтернатива на италианските езера са тези във Франция, които са също толкова живописни, макар и с недотам елегантна природа.
Първото от тях е Анси. Намиращо се в едноименният град, разположен в горната част на езерото, често е наричано "Венеция на Франция" заради живописните си канали. Историческият стар град, който се простира около катедрала от 16-и век, е достоен за пощенска картичка, с лабиринтни алеи, калдъръмени улички и цветни градски къщи, пресичани от каналите и река Тиу. Това, което още повече доближава този регион до италианската езерна фантазия, е, че Анси не е единственият воден басейн наоколо.
Но това не е всичко...
Тук Алпите са родили още три искрящи езера - Леман, Бурже и малкото Айгебелет - всяко с очарователни градчета и пътеки по периметъра.
"Водата е просто толкова синя, каквато не съм виждал в Комо или Гарда. Просто е прекрасно да се плува в нея", споделя пред ВВС Ричард Хоскисън, пътешественик, който твърди, че трудно се задържа на едно място. Той обяснява, че най-лесният пункт за влизане в региона е международното летище в Женева, Швейцария. Крайбрежието на Женевското и Леманското езеро е 60% швейцарско и 40% френско и преминаването през контролно-пропускателните пунктове на границата е безпроблемно.
Хоскисън разкрива, че след кацане лесно може да се стигне до френския курортен град Евиан-ле-Бен с влак или ферибот по езерото Леман. Макар че днес градът е известен с износа си на бутилирана вода, минералните и термалните извори на Евиан са го превърнали в популярна уелнес дестинация от векове.
В този ред на мисли Ричард препоръчва и средновековния град Ивоар, известен както с необикновената причудливост на каменните си къщи, обсипани с бръшлян, така и с една от най-красивите градини в цяла Франция.
Следващата спираща дъха спирка, която препоръчва, е Бурже - най-големият и най-дълбокият сладководен басейн във Франция. Пътуващите могат да вземат едночасов влак от центъра на Анси до град Екс-ле-Бен или да пътуват с автомобил, за да си осигурят еднодневна екскурзия до изумрудените брегове на езерото Егебелет и живописния град Шамбери (определян като "най-италианският град във Франция"). Днес той остава популярен заради водата, която променя цвета си в зависимост от настроението на планините.
А на посетителите са им позволени редица забавления там - от управляване на лодка, до парапланер.
В интервюто си Ричард разкрива, че именно тези езера имат сходство с Комо и Маджоре. И може би това се дължи на близостта им до големия моден мегаполис Милано.