Те не са просто туристическа атракция, а разкриват невероятни истории. И са от приказни, по-приказни
Марица
Най-голямата река на Балканския полуостров, пресича сърцето на Пловдив, на път за Гърция и Турция, за да се влее в Егейско море. Дължината на реката е 472 километра, от които на българска територия 321,6 километра, което я прави четвърта по дължина на територията на страната. Историята на реката датира от хилядолетия. Първото име, с което е била назовавана, е древногръцкото Хеброс. Някои твърдят, че най-древното име е Еврос. По време на Античността, реката е била почитана като божество, често изобразявано на монети. Марица е представяна като мъж с брада, опрял се на скали, като знак за плодородието, което е носела реката в региона. На главата на мъжа била поставена корона, а около него са били изобразени житни класове. Векове по-късно, реката е прекръстена с турското име Мерич.
Настоящото име на реката е тракийско. Векове по-късно водната й сила започва да се използва за тепавици и като двигател на мелници. Неотдавна археолози установяват, че Марица е била плавателна още преди 2500 години. Тогава реката е била достатъчно дълбока и широка, за да стигнат до нея корабите на гръцките колонисти от остров Тасос и да основат свой емпорион - търговски център, снабдявал с вносни стоки цяла Тракия.
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Извира от платото Баар в планината Шварцвалд, Германия. Реката е дълга 2 852 км, дълбочината на Дунав на места е повече от 30 метра. През месеците май и юни реката има най-голямо пълноводие. Дунав тече през 10 държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова, Украйна и се влива в Черно море. Дунав преминава и през цели четири столици - Виена, Братислава, Будапеща, Белград. Именно заради това реката винаги е била важен търговски път, свързващ Черноморието и Централна Европа.
Дунавският пролом Железни врата, между Сърбия и Румъния, е най-големият пролом в Европа (132 км). Най-тясната част на пролома е широка само 150 м, но точно тук Дунав достига най-голямата си дълбочина - 50 м. Първите данни за водния път на Дунав са описани подробно още в древността. Най-ранните достоверни сведения се съдържат в съчиненията на древногръцкия историк Херодот от 5 век пр.н.е. В литовските народни песни Дунав се споменава по-често, отколкото най-дългата литовска река Неман. През XVIII век Дунав се превръща във важна търговска връзка, а австрийската императрица Мария Терезия е първият държавник, който въвежда регулации за корабоплаването по реката.
Българската част на реката може да се похвали с множество интересни места за посещение. Сред тях са средновековната крепост Баба Вида във Видин, Аспаруховият вал между Лом и Козлодуй, античният град Рациария край село Арчар, корабът Радецки, с който Христо Ботев пресича реката със своята чета, Св. Стефан край Никопол, Никополската крепост и други.
Всяка година се провежда и велосипедният маратон Дунав Ултра, който в продължение на 682 километра следва течението на реката и преминава както през най-известните, така и през някои не чак толкова популярни, но интересни забележителности и дестинации.
В България е разположен резервата Сребърна, част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. В него се срещат 41 вида бозайници, 11 вида влечуги, 10 вида земноводни, 24 вида риби, но най-популярното му "богатство" са птиците. Романът на Жул Верн "Дунавският лодкар", написан през 1908 г., разказва за историята на рибаря Серж Ладко. Според легендата прототипът на този герой е българинът Стефан Ладков, а действието се развива по време на Априлското въстание през 1876 г.
Камчия
Камчия е най-голямата българска река, която се влива в Черно море, като отводнява почти цялата Източна Стара планина и малка част от Дунавската равнина. Камчия е известна със своите лонгозни гори - непроходими и девствени места по Черноморието, които са обрасли с лиани и гъста растителност. Плажовете са просторни, чисти и на места труднодостъпни.
По нейните две съставящи я реки и притоците ѝ са изградени едни от най-големите язовири в България - "Тича", "Камчия" и "Цонево". Устието на река Камчия е една от най-пленителните гледки по българското Черноморие. То се намира на 34 км на юг от Варна. Реката пресича Стара планина, преминава през уникална лонгозна гориста местност и се влива в Черно море. В гората има над 40 вида красиви дървета и много видове храсти, растат папрати, тръстика и жълти водни лилии. Някои туристи твърдят, че тук е раят на земята, други наричат местността приказна. Някога Камчия е носила името Панисос. Славяните са я наричали Тича, а съвременното й име е с кумански произход. На левия бряг на реката е построена римска крепост, наречена Ерите. Днес разливът на Камчия е резерват, защитен от ЮНЕСКО - дълъг 40 км (през Лонгоза до устието) и на места широк над 5 км. В резервата могат да се срещнат сърни, елени, морски ястреби и орли, диви свине и диви котки.
Арда
Най-големият десен приток на Марица и най-дългата родопска река. Извира от Ардински връх в Родопите и се влива в река Марица извън територията на страната. Дължината на реката в границите на България е 241.3 км. Изворът се намира се в близост до границата с Гърция и един от седемнадесетте извора, от които води началото си най-голямата родопска река. Ледената вода извира изпод древен бук. До мястото се стига по маркирана туристическа пътека, започваща от махала Билянска. През 1706 г оттук е преминал френският пътешественик Пол Люкас, и възхитен от красотите на родопския край, пише пътепис, в който включва и извора на най-голямата родопска река. Туристическата пътека до извора на Арда е прекрасна идея за разходка, когато сте в района на Могилица или Арда.
Въпреки изразения си планински характер, реката има малък среден наклон, но голям коефициент на извитост. Доказателство за това са изключително красивите меандри криволичещи сред огромни скални масиви и куполи в средното течение на реката. Източните Родопи, през които преминава реката, представляват разчленена и разнообразна, сравнително ниска планинска земя. Теренът създава предпоставки за формиране на долинни разширения във форма на котловини. На територията на област Кърджали такива са Кърджалийската и Широкополската. Почти на всяко възвишение по завоите на реката има изградени крепости. Руини от тях са запазени и до днес. Такива са крепостите "Кривус" при село Башево, "Патмос" край хижа "Боровица", "Моняк" край Кърджали и др. За преминаване на древните пътища към Беломорието на реката са били изградени няколко каменни моста, забележителни по своите размери и впечатляващи и днес със своята архитектура. Изцяло съхранен от времето е Дяволският мост в района на ардинското село Дядовци.
Велека
Със своите 147 км Велека е най-голямата и най-дългата странджанска река. Извира от връх Демиркапу в Турция и навлиза в България с красиви проломи.
Велека е плавателна 8 км от устието си до местността Царското кладенче и в този участък е най-живописна за почитателите на водния туризъм. Велека преминава през сърцето на Природен парк "Странджа" и протича през няколко защитени територии - резерватите "Узунбуджак", "Силкосия" и защитената местност "Устието на река Велека" с площ от 1511 хектара. Над местността преминава най-големият миграционен път на птиците в Източна Европа - Via Pontica. Извън гнездовия период по долното течение на Велека могат да се срещнат птици, които или презимуват, или просто почиват по време на прелета, сред които много защитени и застрашени. По прилежащото черноморско крайбрежие често могат да се видят и представители на морските бозайници - трите вида делфини, описани за Черно море - афала , черноморски делфин и муткур. Дом е на стотици застрашени от изчезване животински и растителни видове. В устието на реката се срещат повече от 550 вида растения, близо 20 вида земноводни, повече от 30 вида риби и около 40 вида бозайници.
Искър
Искър е най-дългата река, която тече изцяло на българска територия. Те е единственият приток на Дунав, извира от планина Рила и се образува от сливането на Черни Искър и Бели Искър. Дължината й е 368 километра.
В древността са я наричали Оскиос и Ескус. Искърският пролом е най-величествената и живописна част от течението на Искър, уникален естествен геоложки музей. В Панчаревския и Искърския пролом има множество природни забележителности - скални образувания, манастири и пещери, предлагащи отлични условия за туризъм, отдих и риболов. Искър и притоците му са богати на риба, срещат се балканска пъстърва и черна мряна. На 70 километра от София се намира Искърския язовир, който е най-големият в страната и е главен водоизточник на столицата.
Струма
Единствената река в България, която няма горно, средно и долно течение. Струма е сред трите големи реки в България, които се вливат в Егейско море. Тя е на пето място по дължина 290 километра (415,2 километра), но по площ и обем е на второ място след Марица. Реката извира от Витоша, на 2246 метра надморска височина по южните склонове на Черни връх и връх Скопарник. Голяма част от водите й изчезват в подземен карстов лабиринт, където образуват най-дългата пещера в България - Духлата. Древното име на реката е Стримон, с което продължава да се нарича в Гърция. На реката са разположени много природни, археологически, архитектурни и туристически забележителности - живописните скали в Земенския, Скринския и Кресненския пролом, изгасналият вулкан Кожух, Земенския манастир и местността "Рупите". На българска територия в Струма се вливат около 30 з притока. Едно от най-красивите, но и най-опасните места по пътя й е Кресненското дефиле, което е любимо място за рафтинг и каяк.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}