Албания е древна земя, която пази много легенди от миналото си, а красотата на много от забележителностите ѝ се крие не само в гледките, но и в историите, които тези места пазят.
Старинният замък Розафа в Шкодра, Северозападна Албания е основната туристическа атракция на града. Той се издига внушително на скалист хълм западно от града, а зъберите и бойниците рисуват зашеметяваща картина на фона на залязващото слънце. Замъкът съчетава в себе си история, архитектура и спиращ дъха природен пейзаж.
Подобно на града, който е защитавал, замъкът има илирийски произход. На защитната стена на замъка, която загражда около 9 хектара, ясно личат четири строителни периода: Балша (XIV в.), венецианската власт (XV в.), османско владичество (XVI - XVII в.) и управлението на Бушатлиите (XVIII - XIX в.).
Розафа се извисява на скалисто възвишение на запад от град Шкорда и е обграден от водите на три реки: Дрин, Буна и Кири. От различните му краища се разкриват гледки към различни краища на района.
Розафа е свързан с прочута легенда - една от най-красивите и най-тъжните, които се разказват и до днес в Албания.
Казват, че някога тази част на Северна Албания била управлявана от трима братя, които били женени за три красиви и добри жени. За да предпазят по-добре земите си, братят дълги години се опитвали да изградят здрав замък, но всеки път, щом строежът бил завършен, стените се срутвали и никой не знаел защо.
Един ден братята срещнали стар мъдрец, който им казал, че за да бъде здрав замъкът, в основата му трябва да се вгради красива жена. И по-точно, една от съпругите на братята - тази, която първа донесе обяд на мъжа си на следващия ден.
Натъжени от думите на стареца, братята знаели, че трябва да направят жертва в името на общото добро. Те се разбрали никой да не споменава нищо на жена си.
Гледка от Розафа към долината на река Буна
Снимка: iStock by Getty Images
Двамата по-големи братя обаче не спазили обещанието си. Веднага щом се прибрали у дома, те разказали на съпругите си какво ги очаква на следващия ден. Само малкият брат удържал на думата си и не казал нищо на своята красива жена Розафа.
На другия ден съпругите на двамата големи братя не се появили, а по обед Розафа пристигнала засмяна с храна за своя мъж. Той ѝ разказал, че трябва да я пожертва, за да бъде здрав замъкът. Розафа приела съдбата си, но поставила едно условие. Когато я зазиждат, да оставят три дупки - една за гърдата ѝ, за да може да продължи да кърми своя малък син, втора - за ръката ѝ, за да може да го гали, и трета - за крака ѝ, за да може да продължава да го люлее в люлката му.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}