Узбекистан се намира на кръстопът на Пътя на коприната и буквално всеки търговец, който е минал през тези земи, е оставил частица от себе си. Затова днес страната е като пъзел, в който всяка част е различна, но си пасва идеално с останалите.
От грандиозна съветска архитектура до средновековни градове в ислямски стил, от праисторически рисунки до юрти в пустинята - Узбекистан е многолик и загадъчен, очарователен и с хора, които ще сгреят сърцето ви.
Ако все още не сте се докосвали лично до мистичните земи, вижте актуални оферти за екскурзии до Узбекистан тук >>>
А в следващите редове се запознайте със седем от най-изумителните гледки и преживявания в Узбекистан.
Метрото на Ташкент
След разрушителното земетресение през 1966 г., Ташкент е възроден по съветски модел - мащабно, с простор, под ъгъл. Парковете са огромни, булевардите са широки, сградите са високи и без излишни орнаменти. Но за да видите най-добрата страна на съветското влияние в Ташкент, трябва да слезете под земята.
Метрото в столицата се слави като едно от най-красивите в света. Докато пътувате от станция на станция, ще ви се иска да слизате на всяка, да снимате, да гледате и да се възхищавате на таваните и арките с орнаменти. Метростанциите приличат повече на храмове в чест на някое божество или на галерии с портрети, отколкото на спирки, от които местните ходят на работа.
Самарканд
Самарканд е древен колкото Рим. Самарканд е вторият по големина град в Узбекистан. Самарканд носи имперско величие. Някога е бил столица на Тимуридската империя, а император Тимур Завоевателя и до днес лежи в своя мавзолей тук. Площад Регистан е като излязъл от приказка от 1001 нощ - три медресета на възраст между четири и шест столетия заобикалят огромното празно пространство, а до тях се издига джамията Биби Ханум, построена в чест на любимата съпруга на император Тимур.
Пустинята Къзълкум
На вид Къзълкум е по-скоро пустош, отколкото пустиня - или най-малкото не предлага гледките, които сме свикнали да виждаме в пустинята, като огнени дюни и фини пясъци. Тук-там сред безкрайна поредица от голи хълмове, пасящи стада и суха тревиста растителност са скупчени юртите на номадите, които я обитават. Част от тях, най-вече около езерото Айдар, са пригодени за нощувки. Навътре в пустинята и далеч от светлините на градовете, ще видите най-ярките звезди в живота си, ще можете да пояздите камила или да се съберете около лагерния огън и да послушате песните на местните хора.
Петроглифите в Сармишсай
Каньонът Сармиш (Сармишсай) се провира сред южните възвишения на планината Каратау и не прилича на подходящо място за живеене. Не така обаче са смятали древните хора, които са го обитавали преди - от бронзовата и желязната ера до Средновековието. Коне, волове, кучета, по-късни надписи на арабски - сред скалите днес могат да се видят над 4000 петроглифа (рисунки) от различни епохи, които разказват в картинки живота на района още от времето на праисторическия човек.
Бухара
Пътуването до Бухара е не само в километри, но и в епохи, защото тук се оказвате на едно от най-оживените кръстовища на Пътя на коприната. Китайски, индийски, персийски и руски търговци са се срещали тук, за да търгуват богатствата на своите земи. Старият център на града е плетеница от невъзможно тесни улички, по които рамо до рамо седят старинни сгради с цветни покриви, медресета и джамии, покрити пазари и хамами. Най-известната гледка в града (която може да се види почти отвсякъде) е минарето Калон - някога най-високата постройка в Централна Азия и пътеводна светлина за древните търговци.
Хива
Гледка по залез към крепостната стена на Ичан Кала в Хива, Узбекистан
Снимка: iStock by Getty ImagesХива е град, който сякаш е застинал някъде в 17-и век. Сините орнаменти на минарето Калта Минор се конкурират по красота с тези на арката Куна, а гледките от върха на крепостната стена на Ичан Кала не могат да се сравнят с нищо. Медресета, дворци, джамии, минарета и мавзолеи - зад стените се крие съкровищница от сгради от 12-и до 17-и век, която ще ви пренесе в други времена и други светове.
Аралско море
Това е една от най-сюрреалистичните гледки в света - безкраен пейзаж от суха земя, по която стърчат ръждясващи кораби и рушащи се морски фарове. Аралско море някога е било четвъртото по големина езеро в света. Заради недобре планирано напояване на памуковите насаждения през 60-те години на миналия век езерото се свива до половината от обема си. Днес това е едно от най-посещаваните места в Узбекистан (начело със село Мойнак с десетките му изоставени кораби) и тъжно напомняне за това колко бързо природата може да се промени, когато човекът се намеси.