Европейският туризъм, разбира се, има древна история. През 19 век американските светски личности отскачали до Париж, за да обновят гардероба си. От 1700 години Венеция и Рим се превръщат в основни туристически спирки в Италия. През класическата епоха пък били популярни седемте чудеса на света.
Нито едно от тях обаче не може да се сравни с една пещера в Южна Испания, която - както стана ясно преди броени дни - е била посещавана от туристи и поклонници в продължение на повече от 41 000 години.
Пещерите Нерха (Cueva de Nerja или Nerja Caves) се намират близо до едноименния град в Малага, Южна Испания. Прочути със своите драматични сталактити и сталагмити, те са "открити" за първи път от хиляди години през 1959 г. от петима приятели, които търсят прилепи.
Днес посетителите могат да направят 45-минутна обиколка на "обществената галерия", за да видят фантастични образувания от сталактити, сталагмити и други спелеотеми.
Но макар че преди хиляди години посещенията са се осъществявали поради различни причини, учените доказват, че древните са идвали тук и просто заради красотата на пещерите. Досега в тях са открити 589 праисторически рисунки, но съвременните посетители не могат да посещават тези зони заради съображения за опазване на околната среда.
В ново проучване за списание Scientific Reports изследователи от Университета в Кордоба установяват, че посещенията в пещерите датират много по-отдавна, отколкото се е очаквало - и че Cueva de Nerja е "домакин" на най-много праисторически посещения от всички европейски пещери с палеолитно изкуство.
Подход "Хензел и Гретел" към археологията
В проучването са използвани най-съвременни техники за датиране с въглерод - нещо, което досега не е било използвано в пещери. Авторите пишат в изследването, че традиционно при изучаване на праисторическата дейност в пещерите "е трудно да се определи дали останките са от единични или повтарящи се посещения".
В Нерха обаче те успяват да използват въглеродно датиране, за да определят възрастта на петната от сажди по стените и въгленчетата по земята - останали от огньовете, неподвижните "лампи" и най-вече факлите, които посетителите са използвали, за да осветяват пътя си. Могат да се датират петната от въглен от горящите факли, разпръснати из помещенията - като трохите хляб в историята за "Хензел и Гретел", пишат авторите.
В резултат на "димната археология" са получени 68 радиовъглеродни проби, от които 53 могат да бъдат датирани. След това те са съпоставени с микрослоеве сажди в сталагмит, а изследователите разглеждат и частици въглен от пигмент, използван за стените. В една от "стаите" на пещерата са взети не по-малко от 66 проби.
Процесът идентифицира "35 000 години човешко обитаване в дълбокия карст" и "поне 73 фази на отделни посещения... между горния палеолит и най-новата праистория", пишат авторите. Това е най-големият брой посещения, известен за която и да е праисторическа пещера в Европа. Те също така откриват доказателства за посещения от праисторически култури, за които преди се е смятало, че не са оставили следи в Южна Испания.
Междувременно анализът на "микрослоеве" от сажди позволява на учените да изследват последните три етапа на посещението - от около 8000 г. пр.н.е. до 3000 г. пр.н.е. - и да установят, че е имало "поне 64 отделни посещения, със средно едно на всеки 35 години за неолитния период", казва главният автор Мариан Медина пред CNN.
"Долните галерии" на пещерата са били най-посещавани - по стечение на обстоятелствата това е най-близкото място, където се провеждат съвременните обиколки. Праисторическите посетители са изгаряли предимно един вид бор, за да осветяват пътя си, разкрива още въглеродният анализ.
Смайващо красиво, дори преди хиляди години
Медина заявява пред CNN, че: "Това, което ме изненада най-много, беше документирането на праисторическия дим в сталагмитите, както и степента на точност по отношение на броя на посещенията, които това може да ни покаже." Според нея през палеолита, в началото на каменната ера, в пещерите са влизали групи, които са създавали изкуство. По-късно, през неолита и халколита (непосредствено преди бронзовата епоха), те влизат, за да "извършват погребални дейности".
Медина обаче смята, че независимо от причината за влизането им, тези древни посетители трябва да са били впечатлени и от самата пещера. "Смятам, че мащабите и геоложката красота на пещерата Нерха трябва да са поразили праисторическите посетители, както поразяват и нас днес", казва тя.
Инсталации за праисторическо изкуство
Праисторическите посетители биха усетили пещерата по много различен начин от съвременните, казва още Медина пред CNN. "Пълната тъмнина" в пещерите е означавала, че палеолитните посетители е трябвало да осветяват пътя си с огън, което прави създаденото от тях изкуство почти инсталация, а не двуизмерно. Системата за осветяване включва различни аспекти, които превръщат палеолитното скално изкуство в сетивно преживяване. Съвременните посетители могат да се радват на високотехнологично осветление и екскурзовод, но преживяването им е по-скоро "статично". Виртуалната археология ни помага да се потопим в контекст, по-близък до начина, по който тези произведения на изкуството биха могли да бъдат създадени или съзерцавани.", отбелязва още тя.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}