Една съботна сутрин в края на октомври, когато есента бе започнала да обагря планинските пейзажи в неузнаваеми цветове, с трима приятели се отправихме на еднодневен преход до прелестните Урдини езера в Рила.
За разлика от Седемте Рилски езера, Урдините са далеч по-непопулярни. И то до такава степен, че през първите 4 часа не срещнахме жива душа. На средата на деня, когато забелязахме хора в далечината, изпаднахме в еуфория, а когато ги изгубихме от поглед, се пошегувахме, че вече имаме миражи.
Причината Урдините езера да не са дотолкова развита туристическа забележителност, се корени в по-предизвикателната им достъпност. Иначе освен по обем, те по нищо не отстъпват на останалите рилски езера. Разположени са в най-труднодостъпната част от Северозападна Рила и по-точно в Урдиния циркус, който е заключен между връх Дамга (2670 м) и Додов връх (2662 м). Те са шест на брой и произходът им е ледников.
Що се отнася до маршрута, тук можете да си поиграете с картата. Има различни по дължина и трудност планински пътеки, по които можете да поемете към езерата. По време на прехода разбрахме, че бяхме избрали по-малко популярен път.
Първият вариант е да тръгнете от начална станция на лифта - хижа Рилски езера, през хижа Седемте езера и Зелени рид, после покрай Рибното езеро към езеро Голямата паница, Яворова поляна и да завършите малко под ЦПШ Мальовица. Предимството е, че по този маршрут ще можете да видите панорамно три от групата на Урдините езера от билото на Зелени рид. А освен това се откриват гледки към върховете Мусала и Безбог, както и части от Стара планина! Преходът отнема грубо 7 часа без почивките.
Втората опция започва от ЦПШ Мальовица, минава през Яворова поляна и оттам се движи по червената маркировка до хижа Иван Вазов и после Зелени рид. Първо ще стигнете до Рибно езеро, а след това можете да обиколите и останалите езера от групата. Както при първия маршрут, бонусът е, че ще бъдете възнаградени с приказни пейзажи. А в далечината ще зърнете и повечето от Седемте езера. Обърнете внимание, че ходенето отнема около 11 часа.
Един от най-предизвикателните преходи до Урдини езера включва изкачване на вр. Мальовица. Маршрутът представлява: ЦПШ Мальовица - х. Мальовица - вр. Мальовица - Урдини езера - Яворова поляна - ЦПШ Мальовица. Тази планинска обиколка е подходяща най-вече за лятото, тъй като времетраенето ѝ също се равнява на 11 часа.
И накрая, маршрутът, който избрахме, беше препоръчан от други планинари. Представлява: ЦПШ Мальовица - Яворова поляна - долината на Урдина река - Урдини езера - ЦПШ Мальовица. Започва около 200 м по-надолу от паркинга на ЦПШ Мальовица в посока с. Говедарци. Встрани от шосето има малка гориста пътека, която ще ви остане отляво, ако се спускате от ЦПШ-то. До Яворова поляна се ходи по червена маркировка през самата гора. Яворова поляна ще познаете по обособения кът за отдих с беседка и пейки с маси или откриете в дигиталните карти като "Екопътека Приятели на растенията".
Малко след нея ще прекосите мостче над Урдина река и маркировката ще свърши. Това не бива да ви притеснява, по този маршрут маркировка няма, но пътеката е толкова ясна и добре утъпкана, че трудно ще кривнете. Плюсът е, че по целия маршрут ще се движите по самата Урдина река и неземната ѝ долина. Пътеката е изключително живописна. Разбира се, можете да си сверявате часовника дали сте на прав път с GPS.
След около 3 часа ходене ще стигнете до овчарски заслон. Там можете да починете на места за отдих на припек. Оттам тръгват пътечките за отделните Урдини езера. След още час ходене и стръмно изкачване през циркуса стигнахме до първото езеро. В рамките на 1-2 часа бихте могли да ги обходите всичките, тъй като езерата са отдалечени едно от друго. За съжаление, нас времето ни притискаше и беше достатъчно само за две езера, които бяха кристалночисти и сини. След като им се насладихме и починахме край тях, се върнахме по същия маршрут. Преходът ни отне около 7 часа и половина със сравнително бързо темпо.
Решихме, че ще се върнем отново по друг маршрут, за да зърнем и останалите езера отвисоко. От всичко видяно, разходката по долината на река Урдина беше за мен най-впечатляващото. Пътеката прекосява реката няколко пъти, минава през водопад и уникални отвесни хребети. През цялото време пейзажите ще ви държат заредени.
Срещнахме и не малко разнообразни птици. Преходът към езерата е с осезаема денивелация и продължителност, затова бъдете заредени с провизии. По пътеката нямаше хижи или чешми. За късмет на нашия спътник и водач, пудела Монти, имаше достатъчно прясна вода от реката.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}