Тук швейцарските традиции все още живеят и вълнуват, а местните се забавляват с реакциите на всеки посетител, който наблюдава всичко в Апенцел с детско удивление. Този град е известен с умението да превърне дори смешното си говорене в самореклама, и не за пари - просто за шоуто.
От връх Сантис над Апенцел се виждат шест държави. А в самото селище всяка фасада е забележително произведение на изкуството.
Всичко започнало от първия аптекар, който се чудел как да намери работа на непрокопсания си зет - художник. Заръчал му да изографиса бялата стена над аптеката. Комшията я харесал, завидял, но поискал и той да има такава красота. И така - целият град.
Тук се делят на протестанти и католици. Затова планината около Апенцел е разделена на два полукантона. Все още разликата между тях е сякаш отрязана с нож.
В католическата част има широки тротоари, шарени къщи, много цветя и живи декоративни петли в дворовете. В протестантската тротоарите са по 50 см, местните си изкарват хляба не от туризъм, а с промишленост и къщите са мрачно издържани в сиво и кафяво.
Местните са много консервативни и се гордеят с това. Зорко пазят рецептата на билките, с които овкусяват сиренето си. На Коледа между селцата шетат кукери, съвсем като нашите. Костюмите се предават от баща на син в семействата. Но и дамските не им отстъпват по оригиналност. Една дамска носия струва между 5 и 8000 евро и само за бродирането на яката отиват 500 работни часа.
Единствено акселерацията пречи на приемствеността. Младите момичета са все по-едри и бабините одежди не са им по размер. При жените най-интересни са бижутата от коса, преплетена със златни нишки.
А при мъжете - жълтите панталони от козя кожа и... сребърната лъжичка, закачена като обица на ухото. С нея навремето обирали каймака от млякото. Друга необикновена традиция е мъжете да ходят боси през лятото. Освен всичко останало, и това много забавлява туристите.
Друга странност в това необичайно градче е гласуването. Тук то става не с урни, ами пряко, чрез вдигане на ръка. От 5000 жители в Апенцел 3200 имат право на глас и са снабдени с вотинг-паспорти. За да си изберат кмет или да участват в референдум всички се стичат на градския площад.
На първите редове са седнали достолепните възрастни граждани на Апенцел, останалите са прави. Нарочни преброители отмятат гласовете.
Най-шокиращо за чуждестранните посетители е, че жените са добили право на вот едва през 1992 г. И то след изрично нареждане на съда в Лозана. Всъщност в Швейцария поданиците в поли пускат бюлетини едва от 1972 г.
Макар че районът дълго време е бил изолиран, сега привлича туристи с модерни пътища и надеждни лифтове. Историята и културата на региона е документирана и представена със забележителни колекции в музея на града.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}