Гана е по-скоро изкушение за пътешествениците с големите раници, отколкото за любителите на музеите и комерсиалните туристически атракции. Това е истинската Африка с ароматите и екваториалната жега, с пазарите, на които те заболяват очите от цветове, с мангровите гори по крайбрежието на Атлантика, невероятна смесица между католицизъм и местни култове, които са неделима част от ежедневието. Всъщност най-голямото богатство тук е именно общуването с хората - истински деца на природата, които винаги се усмихват, въпреки трудните от гледна точка на един европеец условия, в които живеят. Те могат да ви разкажат за духовете, с които съжителстват както със съседите си и за философията си за доброто и злото, вплетена в приказките за хитрия паяк Ананси.
През XV в. португалците завземат крайбрежните територии на днешна Гана и построяват селището Елмина. И днес може да видите едноименната крепост, която носи спомен за вековете, когато търговията с роби и злато е процъфтявала по тези земи. В крепостта са запазени даже веригите на поробваните, както и тесният тунел, наречен Портата на обречените, през който те са били отвеждани директно до корабите. Тук са владели по-късно и датчаните, после страната става колония на Англия, а животът на местните не е струвал пукната пара.
Въпреки тежкото историческо минало, ганайците не са озлобени, напротив - съвсем добронамерени са. Голяма част от тях вярват дълбоко, че щом кожата ти е светла, ти си задължително там някъде, откъдето идваш, много богат човек. За тях това означава например, че имаш... хладилник. Казват, че в Гана могат да ти направят магия, ако се разгневят, но ние, като цивилизовани хора, отказваме да повярваме в това. Както и в твърдението на ганайците, че част от хората, които се движат по улиците, всъщност са духове на мъртъвци, не намерили покой. Местните приемат това за напълно нормално, защото смъртта в Гана не е трагедия, а просто част от цикъла на живота.
Вероятно ще ви направят впечатление красиви цветни фигури на животни, коли и плодове, наредени грижливо край тротоара, не си мислете, че това е изложба под открито небе. Всъщност така се отдава почит и те са последният дом на обичащите живота ганайци - т.е. вид погребални церемонии. Разбира се, колкото и време да посветите да се ровите в местните вярвания и окултни практики, няма да ви стигнат няколко години, защото в Гана се говорят 79 езика.
Всеки гражданин има официално, обикновено англозвучащо име, но когато децата се родят, им дават и по още едно. И то е - денят от седмицата, в който са дошли на този свят. Така в едно село е възможно да има например 19 Петъка, 8 Понеделника или 15 Недели. Въпреки че в по-големите селища в страната има училища, където се преподава на английски език, е доста трудно да се разберете с местните, но тогава влиза в сила езикът на тялото и усмивките, така че няма място за притеснение.
Гана е член на Британската общност и република с президент и парламент, но съществува официално и Национална палата на вождовете в качеството си на консултативен орган. Голяма роля в управлението по места имат именно племенните вождове, а гледката на вожд, седнал на трона си в центъра на селото, когато има важен проблем за решаване, е обичайна. Здравеопазването не е сред приоритетите на местните управници, особено пък когато става въпрос за жените. Когато тук момичетата пораснат и дойде време да се задомят, влиза в сила древният африкански обичай - младоженецът плаща "откуп" на семейството на своята избраница, равен на загубата на "една работна сила". Плаща се най-често с животни - крави или кози, броят на които зависи от наличието на благороден произход, красотата и доброто образование на булката. По-различно стоят нещата, разбира се, в столицата Акра. Тук населението е по-образовано и съответно могат да се видят сгради, наследени от вековете европейско присъствие в държавата.
Такъв е замъкът Кристианброс, строен от датчаните през ХVII в., Националният музей, замъкът Осу, където днес е настанено правителството на страната, или красивият квартал "Джеймс Таун", разположен на малък полуостров в югозападната част на града. Точно в центъра на града е пазара "Макола", който прелива от стъклени мъниста и шарени памучни платове. Столицата Акра е мястото, където може да видите поводът, по който през 2010-а Гана получи Наградата на ООН за проекти, които се борят с бедността, като същевременно насърчават устойчивото използване на ресурсите. Това е работилницата на Ибрахим Дян Нямпонг за велосипеди, направени от бамбук. От байкове до "товарни" колелета, Ибрахим и занаятчиите му произвеждат всякакви видове, които успешно продават както в страната, така и в Европа и Америка.
Пътуването из Гана може да продължи към южната й част, където е едно от известните места в страната. Това е комплекс от исторически сгради в района Асанте, на около 40 км от град Кумаси, принадлежал на царството Asante на едноименната основна етническа група в Гана. Причудливите домове, построени от глина, дърво, кал и слама, са все още запазени непокътнати до днес.
През 1980 г. ЮНЕСКО обявява Асанте за част от световното културно наследство. Другата забележителност в страната, която не трябва да изпускате, е най-старата джамия в Западна Африка в град Ларабанга в северната част. Постройката от XV в. далеч не прилича на джамия, а напомня по-скоро постройка от пустинната планета Татуин от "Междузвездни войни". Любителите на природата не бива да пропускат парка Какум. През 1990 г. Какум получава статута "национален парк" с цел запазване на тропическите гори и редките растителни и животински видове. Изключително вълнуваща е разходката по въжените мостове в джунглата на замайваща височина между дърветата. И понеже климатът в страната е мусонен, а на юг преминава в екваториален, може да се каже, че за тези, които не понасят жегата, няма особено подходящо време за посещение на Гана. Може би, все пак най-добре е да изберете периода между ноември и март.
За да посетите Гана, се изисква международен имунизационен паспорт с нанесена в него валидна имунизация против жълта треска. Препоръчва се ваксинация против тетанус и дифтерия, бяс, хепатит А и В. В страната съществува целогодишен риск от малария. Въздържайте се да си купувате храна от улицата или пазарите, защото колкото и ваксини да имате, това няма да ви спаси от бактерии заради начина на съхраняване на продуктите, на които местното население е устойчиво, но за един чужденец биха били опасни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}