Докато светът се бори със свръхтуризма и търси начин да възпре тълпите, българският туризъм прави всичко по силите и бизнес възможностите си да привлече още и още туристи от чужбина. И в същото време - за поредна година, водеше бакалска сметка и неравна битка за българския турист - как да не мине границата с Гърция.
Но край, няма спиране. Ще си позволя да намеся с цитат и Дж. Р. Р. Толкин в този туристически епос: "Започва път от моя праг, безкраен...Увлечен в неговия бяг, и аз ще трябва да вървя, да тропам с морните пети, додето стигна друм голям, събрал пътеки и мечти. А после накъде? Не знам..."
Е, това е сухопътният Шенген в българо-северногръцки прочит, и не Мордор, а същинската средна земя на елфи (разбирай качество, цени и отлично обслужване), и от тази година българска Ривиера.
През 2025 г. вече дори не се говореше за българското Черноморие - нямаше "колко струва сянката", "колко плащаме за цацата и бирата", то изпадна в забвение, дори нямаше закачки за рибай стека, надписана сметка...
Но Велинград се превърна в златна мина, оказа се, че има и кой да плати 8 000 лева за новогодишен пакет.
И все пак, едва ли има по-лош знак за един бизнес - не просто да бъде в криза, а сякаш забравен.
Разбира се, българските курорти не се оплакваха, стоически приеха поражението от северногръцкия поход и туристите, като дори в непретенциозни заведения ги посрещаха с "гостоприемно" високи цени - една салата струваше между 15 и 20 лева. С гордо вдигната глава, след този ценови удар, туристите отново поемаха към Халкидики.
И така, цяло лято - туристите редуваха Халкидики с родните плажове, поне това показват официалните данни на ресорното министерство, сякаш, за да се убедят, че връщането е доста объркващо и финансово неизгодно. Така се роди още един феномен, който набираше сила в последните години, но през тази се превърна в тренд и нова инвестиционна политика. А пък от липсата на предприемчивост на съседите ни от Северна Гърция, ще ударим "кьоравото и келепира" - не просто се купува, а вече се печели. Дори да не успее да купи земя, апартамент, българският турист вече има полза - някои наемат жилище за няколко месеца и дори го отдават отново под наем, но това е една друга история.
Българската Ривиера на Егейско море - връщаме си територии
От туристи една немалка част българи вече са собственици на недвижими имоти в Северна Гърция. Оказа се, че дори се инвестира "на килограм". Търсят се всякакви имоти - от терени за каравана до триетажни вили, а новото строителство се изкупува още в начален етап от българи. Инвестира се най-много в района около Кавала. В последните години реалната цена е била 900 евро на квадратен метър, а вече под 2000 евро няма, сочат официални данни.
Този бум предизвика и очаквана проверка от НАП за доходите и инвестициите на някои българи. 4329 български граждани притежават недвижими имоти в 68 държави на всички континенти, сочат официалните данни на приходната агенция, най-много са в Гърция.
Към края на 2024 г. 3228 българи са декларирали, че вече притежават имот в Гърция. През 2019 г. техният брой е бил едва 742. Интересът се засилва през 2022 г., когато над 1000 души обявяват собственост, и тази тенденция се запазва през следващите години. През 2022-а обявените там имоти са малко над 2200. В края на 2023 година вече са станали 3152.
Данните на гръцката национална банка сочат, че само за периода 2017-2021 година наши сънародници са вложили 127 милиона евро в жилища в южната ни съседка. Търсенето е главно в Северна Гърция - Халкидики, Олимпийска ривиера, Кавала, Аспровалта и Солун.
Цените на Халкидики продължават да се покачват, като тази година се очаква ръст с 15%. От изповяданите сделки през миналата година от чужденците, закупили имоти, на второ място са български граждани. Купуват предимно имоти в ценова рамка до 150 хиляди евро за места за почивка. Няколко от сделките са на цени над 400 хиляди евро.
В района между Кавала, Офринио и Неа Перамос масово се продават апартаменти, къщи, дори земеделски земи. Търсенето вдига цените почти два пъти. Хит това лято се оказа малкото селце Неа Ираклица, което се разраства с цели квартали.
В Солун българите купуват предимно апартаменти за отдаване под наем
Търсят се квартали, където има засилен интерес от страна на наемателите. Има сделки на ниво 3000 евро/кв. м за новопостроени сгради.
Въпреки тези цени българският инвеститорски интерес не стихва. Мнозина използват имота си за почивка през лятото, други го отдават под наем. По-възрастните поради добрия климат живеят постоянно там.
Местните са доволни и благодарни на българските туристи - тук те купуват и харчат повече. Туристи, различни от българи и румънци, рядко избират този район за ваканцията си. Но се появява една сянка...
Политическата цена на българската инвазия
И докато ние си "връщаме" влияние, гърците изразяват тревога от предстоящото присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. Според местни политически и икономически наблюдатели това ще улесни значително движението на капитали между двете страни, което може да затрудни проследяването им.
Въпреки добрите междусъседски отношения в Северна Гърция съществува и дълбок исторически контекст на недоверие към българите. В историческата памет не е "изтрит" периодът до 1944 г., когато териториите между Солун, Кавала и Александруполис (тогава Дедеагач) са били под българска управление, в известен период и под окупация, а част от населението в селата е имало български корени. Тези спомени продължават да влияят върху отношението към днешните български инвеститори и купувачи.
Някои от гърците често изразяват недоволство от факта, че българите пристигат с луксозни автомобили, плащат в брой и активно изкупуват имоти. Това поражда усещането сред местните, че българите "възвръщат териториите си" чрез икономическо присъствие и инвестиции.
Фактите, както се вижда, сочат стабилен растеж на българското присъствие в Северна Гърция - чрез директни покупки на имоти или отдаването им под наем. Печалбите от този бизнес все по-често се връщат в България, което кара гръцките власти и брокери да настояват за по-строги регулации и по-голяма прозрачност в сделките.
Северна Гърция - българската зона в гръцкия туризъм
През 2025 г. над 7 милиона нощувки са реализирани от български туристи в Централна Македония, регион, който генерира 7% ръст спрямо 2024 г. и допринася със 64 млн. евро към местната икономика. От уикенд пътуванията до семейните ваканции, българите са станали ключов двигател на сектора, но този туристически бум идва и с предизвикателства и дори протести. Анализ, базиран на данни от гръцката Национална статистическа служба (ELSTAT), българското Министерство на туризма, разкриват, че Северна Гърция е просто магнит за българи - 132 000 пътувания са регистрирани само за декември 2024 г., с ръст от 40% за целия сезон 2025.
Българската колонизация на плажовете и новите проблеми
Северна Гърция, включително регионите Солун, Кавала, Халкидики и Източна Македония-Тракия, отбеляза силна година именно заради българските туристи. Според гръцки туроператори българите съставляват значителен дял от посетителите в Александруполис, където българската реч се чува често по улиците още преди пика на сезона.
Въпреки популярността си сред българите, те невинаги са посрещани с ентусиазъм от местните. През лятото на 2025 г. общински съветници в Александруполис изразиха недоволство от масовото присъствие на български туристи на общинския плаж, където те прекарват целия ден, оставяйки малко място за местните.
Българите често пристигат с организирани автобуси за еднодневни или двудневни екскурзии и остават дълго на плажа, което затруднява местните да намерят свободно пространство. Съветници предложиха увеличаване на входната такса от 1,50 на 5 евро, но кметът Янис Замбукис обясни, че това е практически невъзможно и няма законов механизъм за ограничаване на броя на посетителите.
Да се върнем или да заминем пак
Въпреки че българските туристи предпочитаха Северна Гърция, туристическият сектор може да се похвали с най-силната си година след предпандемичния 2019 г., според данни от Министерството на туризма и Националния статистически институт (НСИ). С принос от 8,4% към БВП и приходи, надхвърлящи 14 млрд. лв., страната ни се утвърждава като атрактивна дестинация не само за европейски, но и за далечни пазари като Азия и САЩ.
Годината започна с оптимизъм за цялостния растеж на сектора и те се оправдаха. Министерството на туризма отчете най-силния зимен сезон в историята, с 3,9% ръст на нощувките за периода от януари до март спрямо предходната година, според данни от Евростат. Това позиционира България на трето място в ЕС по ръст на туристическия трафик за периода, с акцент върху ски дестинациите като Банско и Боровец. "България реализира най-силния си зимен сезон през 2025 г.", подчертава министерството в отчета си за първите 6 месеца, като отбелязва представянето на страната на глобални форуми като World Tourism Forum в Дубай и IMEX във Франкфурт.
Лятото донесе още по-впечатляващи резултати. С 30 "Сини флага" за плажове и яхтени пристанища - най-много в историята - Черноморието отчете над 25 млн. пътувания само на вътрешния пазар. НСИ потвърждава тенденцията - през второто тримесечие 1,3 млн. българи са пътували, с 4,1% ръст, а международните посещения през октомври са скочили значително, особено от Германия, Чехия и Италия.
Тези успехи са подкрепени от маркетингови кампании, които позиционират България като целогодишна дестинация. На World Travel Market в Лондон страната ни акцентира върху културно-историческо наследство и природни забележителности, привличайки нови пазари от Западна Европа.
Ахилесовата българска пета: Цените, сезонността и инфраструктурата
Успешната за сектора 2025-а разкри нови проблеми и показа нерешените стари. Слаб май - по-слаб трафик заради хладната и дъждовна пролет и конкуренция от Турция - накара бранша да се надява на "силни септември и октомври". Но цените на Черноморието се оказаха по-високи от тези в Турция (от 67 до над 600 лв. за нощувка), но все още по-достъпни от Гърция, което все още ни спасява от свръхуризъм.
По-сериозен проблем е сезонността - над 50% от приходите са от лятото, планинските и културно-историческите ни дестинации тънат в неизвестност за света, а някои от тях буквално в тъма.
"Трябва да погледнем и разширяването на интереса към България от европейските пазари", отбелязва Поли Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, подчертавайки нуждата от фокус върху културния, винения туризъм, SPA туризъм и минерални извори.
Инфраструктурните пропуски - лоши пътища, липса на модерни хотели в по-малки градове и бюрокрация - също са критични, според отчетите на министерството.
Вътрешният пазар, макар и силен, разчита на 25 млн. пътувания, но разходите за почивка, семейна ваканция са нараснали драстично, което кара мнозина да търсят по-евтини алтернативи в чужбина, и в крайна сметка води до българската инвазия в Северна Гърция.
2026 година: От мечти към действия
Оптимизмът за 2026 г. се лута между еуфорични очаквания и реалните възможности на сектора. Националният борд по туризъм прогнозира по-добри резултати, подкрепени от европейската интеграция и влизането ни в еврозоната. Изключително важен проект е домакинството на Giro d'Italia - най-голямата колоездачна обиколка, която ще привлече италиански туристи и ще популяризира планинския ни туризъм.
Giro d'Italia е едно от малкото спортни събития в света, което, провеждайки се на открито, позволява на милиони хора да изпитат не само тръпката от спорта, но и да открият и да се насладят на красотата на градовете и пейзажите, през които преминава.
Министерството организира и нова кампания, с която да рекламира планините ни и възможностите за целогодишна ваканция - "Лято 2025 в планината" с фестивали като този в Чепеларе.
2025 г. за туризма ни, независимо от летния избор на българите, категорична е успешна - от рекордни нощувки до глобално признание, но и напомняне, че бъдещето на сектора изисква инвестиции в инфраструктура и маркетинг извън плажа.
Вместо да се "борим" със Северна Гърция за летните туристи, за България ще бъде по-практично и разбира се по-печелившо да заложим на културния, винения и SPA туризъм, в които не просто имаме слаба конкуренция на Балканите - чуждестранни туристи, случайно попаднали в България, определят културата, културните ни забележителности, историята, планините ни като "възхитително удвителни".
Нека това е рекламата ни - България като дестинация с богата история и култура, а не като гратисна зона към Северна Гърция.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}