Знаете ли какво значи изразът: "Да не си от Брага?"
В Португалия го казват на онзи, който забравя вратата си отворена — защото в Брага вратите винаги са широко отворени за гости. Градът е прословут с гостоприемството си. След посещението си там знам едно: имат най-хубавия футболен стадион, който съм виждала — буквално построен в скалите; най-живописните врати и улички; най-притеглящите магазинчета за сувенири... и най-лежерното обслужване в света.
Гостоприемни, да, но стига да не са в сиеста.
Още с пристигането си с полет от Барселона до Порто, първите вдишвания прокарват в теб онова блажено, португалско спокойствие — като след сладка дрямка на плажа. На аерогарата е тихо, хората се усмихват и макар английският да не им е силен, с готовност те упътват. Качваме се в метрото до центъра на града, за да хванем влак до Брага, откъдето започва пътешествието ни. В метрото никой не знае накъде отиваме и дали това е "лилавата" линия, която да ни отведе на правилното място. Ние, тъмнокожата дама, един преподавател по културология, който също е към Брага и е от Русия, две тийнейджърки и възрастна местна жена, се опитваме да разгадаем схемата, докато в крайна сметка стигаме до консенсус - всички пътища май ни водят към гарата в Порто.
Още много кадри от пътешествието В ГАЛЕРИЯТА ТУК>>
В крайна сметка се озоваваме на Сао Бенто — най-красивата гара, която съм виждала и една от най-забележителните в целия свят. Отвън — боарс архитектура, вдъхновена от Франция, отвътре — над 20 000 сини и бели azulejos, изобразяващи сцени от историята на Португалия и железниците. Вътрешността прилича на церемониална зала, а не на гара. Ето тук за първи път усещаш истинския португалски дух и осъзнаваш, че има много култура, история и изкуство в тази страна.
Първа спирка: Брага
Влакът до Брага наподобява метро — движим се бързо и спокойно. Слизаме и вече сме в сърцето на стария град. Арка, калдаръмени улици и усещането, че времето е спряло. Кафенетата отварят чак след 12, а между 14:30 и 17:00 животът минава в сиеста. Това, което в началото те изнервя, после става част от чара на градчето.
Брага предлага забележителности, които съчетават история и природа като Bom Jesus do Monte — величествено светилище с бароково стълбище, издигащо се над града, Sé de Braga — една от най-старите катедрали в Португалия, започната през XI век, Jardim de Santa Bárbara — цветна градина като от картина, идеална за почивка и разбира се - Estádio Municipal de Braga — стадион, вграден в скалите, истинско архитектурно чудо.
Сред тесните улички и магазинчета за сувенири намираме малко ресторантче. Там за първи път обслужването не е крайно бавно и опитваме bolinhos de bacalhau — златисти крокети от треска и картофи, поднесени с усмивка и леко газирано розе. Може би тогава осъзнавах, че тук времето не бърза, но и ти не искаш и да се случва нищо по-динамично. Искаш да застинеш в онзи момент, в малкия ресторант, в който оставяме за спомен на стената банкнота от 5 лева, защото "еврото скоро идва и при нас", както казва ресторантьорката. Показва ни снимка на мъжа си като бебе и обогатява познанията ни с историята за смисъла на орнаментите по посудата в Брага те са оцветени в ярки цветове с десетки цветенца, птици и "думи на любов". Те разказват историята на португалските войници, които отиват да се бият с бродирани кърпички в джобовете, подарък от техните майки и любими. Когато разпознават телата им, именно тези кърпички и тези "думи на любов" издават самоличностите им.
Две сърца, но бият по различен начин
Тази леко тъжна, но истинска история е достойна за изпращането ни от Брага с пълно, но и леко свито сърце. Отново сме на Сан Бенто и ни очаква абсолютния контраст, още със слизането от влака. Озоваваме се в сърцето на Порто, заобиколени от десетки разноцветни сгради, разминаваме се с тълпи от хора, които се смеят и пият своята Пиня Колада в ананас в жаркия следобед. След завръщането в Порто те посреща шумът на Дуро, ароматът на портвейн и фасади, облечени в азулежуш.
Двата града — толкова близо един до друг и толкова различни — са като два свята, които си струва да усетиш паралелно.
Залез, след който се заспива трудно
След пристигането от Брага, свалихме багажа и рязко отворихме вратата към шарения Порто.
За разлика от Брага, тук животът кипи денонощно. Улиците са шумни, шарени, светещи, сякаш те зареждат с електричество - хора снимат фасадите, реката, всичко си струва да бъде запомнено. Усещаш пулса на града така, сякаш си поставил пръсти върху вените му.
Разбира се, че първата спирка е мостът "Dom Luís I" - архитектурно чудо, в чийто два етажа се движи и влак (метро), измежду хората, прорязва глъчта със свирката си, размествайки хората като мравки по краищата на структурата, а под него — шосе и десетки лодки, отправени към океана. Когато погледнеш над моста, вижда се лифт, от който се открива цялата тази панорама, наподобяваща творба живопис — отнема не повече от десетина минути във въздуха, за да се насладиш на гледката и разбира се, че те не стигат. Оттам хвърляш поглед към парка "Jardim do Morro", където вечер е безспирен празник: песни, танци и дискотека под звездния купол.
Носи се аромат на "churros" (португалските по-скоро са подправени с канела и захар). Пие се предимно бира — "Super Bock", а залезът е като розов плащ, който обгръща хилядите занемели пред историята, архитектурата, цветовете и неподправената жизнерадост на Порто.
Мостът отвежда до Вила Нова де Гая — меката на португалския портвайн и на сардините. Там е и музеят-магазин "Casa Portuguesa do Pastel de Bacalhau", превърнат в приказна библиотека, с орган и червени кресла. Там е и къщата на сардините, в която всички стени от горе до долу са с наредени консерви сардини с различен вкус и различна история.
Среднощната разходка по брега повдига завесата на тайнството, за да открие пред погледите ни сцена за улични артисти, художници, таньори... Нощта не стига и се връщаме пеш в центъра на Порто, отново минавайки по моста и по другия бряг, качвайки стотици стълби, за да се озовем навреме за фиестата по централните улички точно на време - след полунощ. Навсякъде пробляскват чаши с пенливо розе, а хората се наслаждават тапас и маслини, докато правят класации на най-ексцентрично облечените минувачи.
Трудно се заспива след този микс от силни емоции в Порто, но пък сутринта започва несравнимо - в "Nicolaus Café" - пълно от ранни зори, сякаш Порто има онази супер сила 3 часа сън да ти стигат напълно за презареждане.
Започваме с традиционна закуска и решаваме, че няма как да сме в Порто и да не се качим на ретро трамвай, който води до края на реката - там, където Дуро среща океана - вече виждаме фара, малките градски плажчета, над които вече се надига мистичната утринна мъгла, пренесла те са кратко в рибарска приказка.
Последните моменти в Порто прекарваме на летището във Francesinha - един от най-препоръчваните ресторанти за бързо хранене, където се поддаваме на предложението да опитаме сандвич със сардини. Очите все още са ненаситни и се смеем как бягахме към метрото, за да не изпуснем полета си, защото сме снимали до последно моста, трамваите, хората.
Унасяме се в още приказки и за малко да останем в Португалия, защото виждаме на таблото, че гейта се затваря
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Българският туристически съюз: Хижа "Петрохан" е от стратегическо значение за туристи от цял свят
Край на пазарлъка: Такситата в Турция вече задължително с апарат и ПОС-терминал
Голямата стъпка или голямата измама? Изглежда вече има отговор
85 дни и 18 часа смъртта дебне от ада: Най-внимателно наблюдаваният град в света
Италианският град, в който животът е най-сладък през зимата
Българският туристически съюз: Хижа "Петрохан" е от стратегическо значение за туристи от цял свят
Русия прибира туристите си от Куба и преустановява полетите до острова за неопределено време
По български тертип: Крадат медните покриви на свещените храмове в Япония
В тези градове се прави най-много секс
Тайните на Долмабахче: Разходка из турската кралска резиденция