500 000 лева за разкопки и реставрации в Плиска | Trip.dir.bg

Правителството отпусна целево 500 000 лв. за археологически и реставрационни дейности в първата българска столица Плиска, съобщи в МС министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Този ангажимент беше поет от министър-председателя Бойко Борисов при участието му в церемонията, с която беше отбелязана 1150-ата годишнина от покръстването на българския народ, припомни министърът.

Вижте снимки >>>

С част от средствата ще бъдат финансирани пет археологически обекта. Целта е една част от проекта да бъде завършена това лято. Финансира се и възстановяването на Базиликата, както и на останалите компоненти от проекта, допълни министърът.

Голямата базилика в Плиска

Голямата базилика е най-голямата християнска църква в Европа през Средните векове. Тя е дълга 102.5 метра и широка 30 м. Храмът е с 20 метра по дълъг от храма „Св.София” в Истанбул (Константинопол), катедрален храм на Вселенската патриаршия, и с толкова - от храма „Сан Пиетро”, катедрален храм на Папството в Рим до ХVІІ век.

Изграден е от огромни бели варовикови квадри – камъкът е взет от кариерите в близкото село Кюлевча. Край църквата е развит на голяма площ манастирски комплекс и Архиепископска (след 917 г.) Патриаршеска резиденция.

Археолозите са открили в манастира скрипторий за производство на книги на старобългарски език. С тези книги мисионери-монаси на манастира са покръстили в ІХ-Х век народите на днешните държави Русия, Украйна, Беларус, Румъния, Молдова, Сърбия.

Храмът е унищожен от османските завоеватели. Според законите на ислямската империя не е могло да има християнски храм, който да е по-висок от мюсюлманин, яхнал кон, а този е бил значително по-висок. През ХІV-ХV век е унищожена и Голямата базилика и цяла Плиска.

Прекрасният строителен материал е използван за градеж на турските казарми в Шумен и за строежа на ж.п.линията Варна-Русе по времето на Мидхад паша.

Голямата базилика е първокласен паметник в националната йерархия, на историческите обекти у нас и в европейски и в световен мащаб, посочват от НИМ.

Очаква се до 15 юли да бъде пусната и новата отсечка от магистрала "Хемус" - Белокопитово - Каспичан, с идеята почиващите по морето да могат да посетят част от археологическите обекти в бъдещия комплекс.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на МРРБ в размер на 29 млн. лв., с които ще се финансира строителството на АМ "Хемус" в участъка "Белокопитово-Каспичан".