Българският туризъм - на гърба на костенурка, рибай стекът на шоуто и призракът на "Каховка" и Шенген | Trip.dir.bg

Българският туризъм през 2023 година се оказа в почти толкова фантасмагорична вселена, колкото и най-легендарният въображаем свят - този на Тери Пратчет.

В света на сър Пратчет А'Туин е единственото живо същество във Вселената, което наистина знае накъде отива. А къде се опитваме да стигнем ние, носейки се на гърба на една костенурка? 

Великата костенурка А'Туин от Света на Диска на Пратчет не само бе използвана като нелеп опит за създаване на коледната украса на столицата ни. Костенурката видимо се превърна в символ на всичко, което носи на гърба си това митично създание - опитът на "фантастичния" български туризъм да пътува в неясна посока, докато се опитва да спасява давещата се и последна останала здрава мисъл и стратегия за развитие. Няма да изпадам в същото заблуждение и няма да търся костенурката там, където не й е мястото. 

Но пък за българския туризъм през тази година тя се оказа най-подходящия тотем - тромаво и апокалиптично към буреносно бъдеще, и с рибай стек на гърба си.

В коя вселена бе българският туризъм тази година - фантастичната на Пратчет, в тази на света на ДДС и изпълнената с тревоги, но не и решения зона на Министерство на туризма, или в света на заслепените оптимисти или заклетите почитатели на фрапето и безплатния шезлонг на гръцките плажове. Някъде там, на сцената, се появи и призракът на "Каховка" и Шенген. Нека разгледаме сцена по сцена фантастичното приключение на българския туризъм.

Сцена 1: България е сред най-добре възстановяващите се дестинации

В началото на годината анализ на Световната организация по туризъм към ООН "подхлъзна" българският туризъм и той взе че повярва и така попадна в клопка  - няма как да не се получи, щом е заявено от най-високо ниво. България е сред най-добре възстановяващите се дестинации през първото тримесечие на 2023 г. спрямо предпандемичната 2019 г. по отношение на: брой туристическите посещения - с ръст от 27%, което ни отрежда 6-то място в света, и по приходи от международен туризъм, където се отчита ръст от 21%, което поставя България на 10-то място в света, гласяха данните на организацията. 

Според публикуваните данни през първото тримесечие на 2023 г. са пътували двойно повече хора, отколкото през същия период на 2022 г. Като причина за това се посочват силното търсене в рамките на европейския континент и възстановяването на редица водещи световни емитивни пазари.

Данните показват, че 2023 година е започнала изключително силно за средиземноморските европейски дестинации, които са надминали нивата от 2019 г., посочват тогава и от Министерството на туризма. Според проучване на СОТ близо 70% от експертите в индустрията са очаквали възходящия тренд на европейските дестинации да продължи и през предстоящия летен сезон. И за България ли се отнася това? Тук е клопката. Оптимистичната прогноза очакваше приходите от туризъм да достигнат 11,4 млрд. лв.  Ръстът е с повече от две трети спрямо приеманата за рекордна за българския туризъм 2019 г. преди началото на пандемията.

Според доклада на Световния съвет за пътувания и туризъм секторът ще съставя около 10% от реалната икономика на България, или 19,1 млрд. лв., при 6,5% през 2022 г. и 9,9% през 2019 г. През следващото десетилетие ще има 364 хил. работни места, свързани с туризма у нас. Само през 2023 г. се очаква да бъдат създадени нови 17 500 места.

През миналата година туристическият сектор е осигурявал едно на всеки 13 работни места в страната, сочат още експертите от WTCC и отбелязват, че секторът се е справил успешно с възстановяването на една трета от позициите, загубени по време на пандемията. Уви, не се оказа така. Секторът през цялата година се оплакваше от недостиг на кадри, ресторантьорите негодуваха и изтъкваха колко е важно за бизнеса запазването на ДДС от 9 процента и как то осветлява бизнеса. 

Сцена 2: ДДС за наивници

Това бе битката на годината - най-накрая спечели Ричард "Лъвското сърце" Алибегов. ДДС-то за ресторантьорите остава 9% още една година. Парламентът реши, че  9% ДДС остава до края на 2024 г., но във всяко заведение трябва да има ПОС терминал. До юни месец преференцията от 9% ще важи за туроператорите и фитнесите. Парламентът прие и предложението на ПП-ДБ да не плащаме в ресторант или заведение, ако не ни издадат касов бон. Какво всъщност печелим ние потребителите освен по-високи крайни цени? Не става ясно и няма да стане дори и през следващата година. 

Общо внесените данъци и осигуровки от сектор "Ресторантьорство" през 2022 г. са били 383.7 млн. лв. (75.5 млн. лв. корпоративен данък, 7.2 млн. лв. ДДС, 233 млн. лв. осигурителни вноски и 68 млн. лв. данък върху доходите), което е с 41.9 млн. лв. или 10% по-малко от предковидната 2019 г. Тогава ресторантьорският бизнес е внесъл 425.6 млн. лв. (25.5 млн. лв. корпоративен данък, 151.2 млн. лв. ДДС, 195.7 млн. лв. осигурителни вноски и 53.2 млн. лв. данък върху доходите).При облагаем оборот 3.07 млрд. лв. през 2019 г. ресторантьорите са внесли 151 млн. лв. ДДС. През 2020 г., когато се случва намаляването на ставката и се въвежда локдаун в страната, данъкът пада на 70 млн. лв. През 2022 г. обаче при облагаем оборот от 4.66 млн. лв. внесеният ДДС вече е само 7.2 млн. лв. През 2023 г. до август има известно възстановяване на събираемостта, но при оборот 3.69 млрд. лв., постъпилият ДДС е едва 33 млн. лв.

Толкова по темата, изводите ще правим следващата година.

Сцена 3: Народът срещу рибай стека

В началото на летния сезон една сметка в ресторант едва не предизвика война - кой и защо цака българина в сметката -тема, актуална всяко лято, но през това се издигна на гурме ниво и достигна рибай стека. Комисията за защита на потребителите дори започна извънредни проверки за нелоялни практики и заблуждаваща информация за клиентите в заведения в цялата страна. Повод стана видеото със сметката от 650 лева, 500 от нея за пържоли в ресторант във Варна.

Видеоклипът предизвика толкава вълнения, че поне месец бе актуална тема. В ресторант в морската столица мъж плати 500 лв. за три телешки пържоли. След разговора между клиента и сервитьорката става ясно - цената, обявена в менюто, е за 100 грама рибай стек. Ресторантът едва не отнесе глоба за заблуждаваща информация и нелоялна търговска практика. В менюто било написано, че 100 грама от въпросната пържола (в суров вид) струват 35 лв., но клиентът не знае предварително колко ще тежи неговата порция. 

Изказаха се експерти, шеф готвачи, за да защитят честта на рибай стека, цената му, и кой може да си го позволи. Малко преди това имаше оплакване от заведение в Созопол, предлагащо рибена супа за 19 лв. Собствениците на ресторанта тогава обясниха, че приготвят ястието с "много качествени продукти" и добавят шафран, заради което цената е по-висока. Цената на шезлонгите вече не бе интересна. Но пък се появи онлайн приложение, което съвсем обърка и туристите, и концесионерите на плажовете, и безславно се провали.

Сцена 4: Лятото на парадоксите - отбелязахме рекорд в Гърция, защитихме честа на българското Черноморие

И ако скандалът с една телешка пържола е само щрих, то през летния сезон регистрирахме тенденцията, която от години отбелязваме - почиваме в Гърция, понякога посещаваме и българското Черноморие - но някак по неволя. Но пък предизвикахме сензация с голямото преселение към гръцките плажове.

За Министерство на туризма това обаче не е вярно. То отчете успешен летен сезон въпреки турболенциите от различен характер - инфлацията, геополитическата несигурност, наводненията по Южното Черноморие и някои репутационни щети, които претърпя страната през летните месеци.

Вътрешният туризъм е напълно възстановен и надхвърля нивата от рекордната за туризма предпандемична 2019 г., а входящият туризъм в страната е възстановен на 90%, обобщиха бодро от туристическото министерство, като се позоваха на данни от Националния статистически институт (НСИ), които обхващат четирите активни за летни почивки месеци - периодът от началото на юни до края на септември.

През летен сезон 2023 г. са отчетени 4 867 926 регистрации на туристи в местата за настаняване с 10 и повече легла в България при 4 424 645 регистрации миналото лято. Ръстът на туристите спрямо предходния летен сезон е 10%, а в сравнение със силния летен сезон на 2019 г. увеличението достига 4,9%.

Данните сочат, че вътрешният туризъм е възстановен изцяло. За периода юни-септември 2023 г. българските туристи са 2 344 418, което е с 4,8% повече от лятото на 2022 г. и с 27,6% над равнището на пиковата 2019 г.

Входящият туризъм показва възстановяване, но все още е под нивата на 2019 г. Чуждите туристи през това лято са 2 523 508, което е с 15,3% повече от миналото лято, но с 10% по-малко от 2019 г.

Най-активен е бил българският пазар, показват данните за летния сезон на годишна база. Следват Румъния, Полша, Германия и Чехия, които са в топ пет по туристически регистрации това лято.

В същото време от Гърция се похвалиха, че българите са регистрирали рекорд. Българските туристи, които са пристигнали през сухопътните граници на страната са с 57% повече в сравнение с миналата година. В Гърция от началото на годината до октомври включително са почивали 4 200 000 българи, сочи проучване на Института за анализи към Туристическата камара ИНСЕТЕ.

От туристите от балканските страни най-голямо е увеличението на българските туристи. Следват турските туристи, които бележат ръст от един милион души. Как сме успели да постигнем това, остава загадка за статистиката. 

Сцена 5: Кална кампания, чиста съвест

Взривяването на язовирната стена при ВЕЦ "Каховка" в Южна Украйна на 6 юни предизвика екологична катастрофа. В Черно море се изляха опасни химически замърсители от промишлен комплекс, във водата бяха отнесени гробища,  национален природен парк, канализации на населени места, трупове на животни. В морето се носеха боеприпаси, мини и експлозиви... И когато експерти сигнализираха за заплаха за чистота на водата в Черно море, министър Зарица Динкова предприе героични действия, като се потопи във водите на Черно море (заедно със сина си), за да докаже, че то е чисто. Всеки ден получавахме сводка за състоянието на водата. И ако някой дръзнеше да каже, че не всичко е наред, това бе окачествявано като кампания срещу изстрадалия български туризъм.

"Има кална пропагандна хибридна кампания срещу българския туристически бизнес, която използва разрушването на язовирна стена в Украйна, каза тогава министърът на туризма Зарица Динкова."Морето ни е чисто и ние трябва да защитим България като туристическа дестинация", допълни тя.

В същото време много хотелиери от морските курорти се оплакваха заради липсата на туристи, въпреки очакванията за значителен ръст. Но Динкова продължи да защитава курортите ни, като заяви, че "калната кампания" идва от сили, които са против проевропейското правителство, което има за цел да вкара България в Шенген и Еврозоната.

Сцена 6: Апокалипсисът на Южното Черноморие и молитвите на (за) две костенурки

На 5 септември Южното Черноморие бе застигнато от невиждано бедствие. След четири жертви и повече от месеца анализи, екомиинистерството излезе с доклад, според който екстремните валежи, лошата инфраструктура и незаконното строителство са трите основни фактора за апокалипсиса, но така и не даде яснота кой носи отговорността. Според данните на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН валеж от 137.9 мм за 5 септември 2023 г. се случва с вероятност на всеки 20 години, в село Граматиково 155.3 мм валежи са веднъж на 33 години. Докато в село Кости 207.2 мм вероятността за подобни валежи е на всеки 200 години.

За Царево също заключението е, че валежът е с вероятност за превишение един път на нормата на 200 години. Но какво значи това изобщо? Подобно събитие може да се случи и утре въпреки принципната вероятност да се случи веднъж на 200 години, това не променя факта, че институциите трябва да са подготвени. И освен всички "подготвени" институции, как се бе подготвила Зарица Динкова?

Ден след потопа, на 6 септември, тя отиде в Царево, за да се включи в разчистването на плажната ивица. Една нейна снимка, на която министър Динкова носи костенурка към морето, предизвика нов потоп, но от възмущение  Впоследствие стана известно, че костенурките са две и тя ги е "спасила" в морето. Появиха се гневни коментари, че тъй като в България няма морски костенурки, министърът е "убил" двете беззащитни сухоземни същества. Наложи са Динкова да дава обяснения.

"Искам да уверя коментаторите във ФБ, че костенурките са добре. Оставихме ги на сушата, близо до реката, за да не бъдат стъпкани или повлечени от боклуците в морето. Вярвам, че всеки нормален човек би го направил!", написа в поста си министърката.

Преди нейното обяснение в социалната мрежа и пресцентърът на ведомството опроверга публикациите в медиите, че министърката е погубила сухоземните костенурки в морето.

Костенурките в България са защитен от закона вид. В случая двата екземпляра са били шипобедрени. Могат да живеят известно време и в солена вода, но това не е техният хабитат. Според специалистите костенурки могат да бъдат забелязани понякога в морето, но те са блатни, а не морски. Водните костенурки в нашата страна са само речни.

След края на стихията щетите в общината са оценени на 30 млн. лева. Три месеца след потопа възстановяването върви бавно, все още не са възстановени разрушените пътища и мостове. Ремонтните дейности едва сега започват. Създадено е обходно трасе на пътя Царево - Ахтопол, но работата е стартирала съвсем скоро. Пътят между къмпинг "Нестинарка" и Царево продължава да е компрометиран, обходът е компромисен и създава неудобство на живеещите в района. Според новия кмет на общината Марин Киров възстановителните дейности ще приключат едва в началото на лятото на следващата година. В дарителската сметка са постъпили общо 390 000 лева, които ще бъдат насочени към пострадалите семейства. Прогнози за летния сезон никой и не прави. Важен сега е зимният.

Сцена 7: Winter Is Coming - белият керван на надеждата

След като миналата година снегът не ни изненада и зимният сезон бе почти пред провал, сега надеждата е зимните ни курорти да се похвалят с туристически бум. Зимният сезон бе открит с фанфари и радостни възклицания. Но точно в деня на шоуто, дойде и информацията, че българските зимни курорти вече не са най-евтините в Европа - обичана мантра от родния туризъм. 

Италианският град Бардонекия изпреварва Боровец и Банско, заемайки първото място в годишния анализ на съотношението между цена и качество на ски ваканциите. Той е изготвен от британските туроператори "Поуст офис травъл мъни" и "Кристал ски холидейс". Цените в Бардонекия са се повишили едва с 1,4 процента спрямо миналата година.

Боровец заема второ място (с увеличение от 8,2 процента), а Банско отива на шесто място с увеличение от 18,1 процента, което се дължи на увеличените разходи за ски училище. Какви са цените в българските курорти? В Пампорово дневната карта за възрастни е 82 лева, за младежите между 12 и 17 години, както и за лица над 65 години - 65 лева, а за деца между 7 и 11 години - 49 лева. В Боровец цените са: възрастен - 90 лева, младежи и пенсионери - 70 лева, а деца между 7 и 13 години - 55 лева. И в двата курорта децата под 7-годишна възраст използват пистите безплатно. В Банско запазват цените от миналогодишния сезон. 80% от капацитета на хотелите е запълнен, а нощувката за четиричленно семейство е от 80 до 240 лева.

Министърът на туризма очаква силен сезон, въпреки че има леко завишаване, според собствените й думи, на цените, а така очакваните израелски туристи, няма да посетят България. Още през януари ще започне подготовката на Пътна карта за устойчиво развитие на зимните курорти. Държавата дава заявка за въвеждането на най-добрите практики и решения за развитието на зимния туризъм чрез съвместна работа с бизнеса, заяви още Динкова.

Сцена 8: Шенген като панацея

Едновременно с откриването на зимния сезон, който носи толкова надежда за българския туризъм, дойде и новината, че Шенген е все по-близо.Този факт, разбира се, обнадежди някои експерти, а други проявиха здравословен скептицизъм.

Според бившия министър на туризма Илин Димитров: "Приемането на България в Шенген е ключово за туризма ни, ще подобри достъпността и ще увеличи прилива на туристи. В Хърватия има 30% повече туристи, като 80% от тях са от Шенгенското пространство." 

За българския туристически сектор влизане във "въздушния Шенген" няма да промени нищо. Важният въпрос за страната ни е сухопътното членство в пространството, коментира Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма.

"Големият проблем за България е сухопътният Шенген, защото това ни нанася огромни икономически щети", казва Драганов и допълва, че страната ни губи 6 млрд. евро всяка година заради това, че не е член на зоната. Единствено пълноправното членство би повишило конкурентоспособността на българския бизнес, категоричен е той. Според него България губи и много възможности за развитие на туризма по северната ни граница - тази с Румъния, тъй като и двете страни не са член на Шенгенското пространство.

"Имаме голям икономически проблем с Шенген", заяви той и допълни, че Румъния също губи поне 9 млрд. евро годишно по същата причина. Според Драганов това са финансови щети, които трябва да ни бъдат компенсирани. Държавите, които ни спират за Шенген, трябва да бъдат санкционирани, смята той.

Сцена 9:  С оптимизъм и културен туризъм към 2024 година 

Има и оптимистична прогноза и тя предвижда наистина светло бъдеще. Прогнозата на Министерството на туризма за 2024 г. предвижда приносът на сектор "Туризъм" в брутния вътрешен продукт (БВП) на България да е 8,3 на сто, за 2025 г. - 9,1 на сто, а за 2026 г. - 9,4 на сто. 

Приходната част на проектобюджета за 2024 г. е общо 9,4 млн. лева това, което е увеличение от 63 на сто спрямо 2023 г., като увеличението се дължи както на базата на отчетните данни, така на инфлационния индекс от 4,8 на сто, уточни тя. Разходната част на проектобюджета е в размер 28,3 млн. лева, като увеличението е с 0,34 процента спрямо 2023 г. Разходната част на проектобюджета е основно по две програми - Подобряване на политиките и регулациите в сектора на стойност 4,2 млн. лева или с 2,21 на сто повече спрямо 2023 г., и Развитие на националната туристическа реклама и международното сътрудничество в туризма в размер на 20,6 млн. лева или ръст 0,19 на сто спрямо 2023 г. България ще бъде домакин и на на годишната среща на Европейската асоциация на туристическите агенции и туроператори през 2024 г., когато страната ни ще бъде обявена от организацията за предпочитана туристическа дестинация.

Отделят се и повече средства за реклама. Очаква се да се развие и балнео и СПА туризмът, както и културният туризъм - все още екзотичен сегмент за България. Ако насочим усилията си към него, ще можем и да печелим. Според експерти, в момента страната ни губи  до 1.5 млрд. евро годишно заради това, че няма държавна политика в областта на културния туризъм.

Проблемът идва от това, че държавата не управлява своята културно-историческа собственост, съответно не знае за нейното съществуване и не отделя необходимите средства за тази своя собственост, за да подпомогне местните икономики и да създаде нови работни места, коментира неотдавна пред БТА директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. 

От близо 6 млрд. лева годишни приходи от туризъм в България статистиката не може да каже колко са тези от културен туризъм, но съществува погрешно разбиране, че 70 на сто идват от морски летен рекреативен туризъм и 20 на сто от зимен ски туризъм, коментира Драганов. По думите му това е поради пълното неразбиране какво е културен туризъм, който освен това е целогодишен, а не сезонен. Най-близката страна, от чийто модел на развитие на културния туризъм можем да се поучим, е Турция. В тази страна държавата е собственик на културните обекти и инвестира значителни суми в поддръжката им и управлението им, и успоредно с това харчи годишно 450 млн. евро, за да рекламира тази своя собственост в медиите в Европа и света.

Според последните проведени проучвания сред пътувалите у нас българи и чужденци културният туризъм е един от най-често практикуваните видове туризъм в България с дялове съответно от 23 на сто за българите и 52 на сто за чужденците, показват данни от анализа, публикуван на интернет страницата на Министерството на туризма. Остава само да не го забравяме.