Дневникът на Мерер: Древен извор пази тайните на Великите пирамиди

13:35 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Дневникът на Мерер: Древен извор пази тайните на Великите пирамиди

Те са определяни за архитектурен подвиг и дълго време са смятани за мистерия. Но свитъците от Червено море дават безпрецедентен поглед върху това кой е построил древното чудо, пише списание National Geographic

18:03 | 5 април 2024 | Автор : Галина Чолакова 1 10287 Снимка: БТА

Разположен на египетския бряг на Червено море, Уади ал-Джарф днес е тихо, непретенциозно място. Сух пустинен пясък и спокойна синя вода се простират докъдето стига погледът, а от брега човек може да види Синайския полуостров. Това привидно спокойствие прикрива оживения център, който мястото е било преди повече от 4000 години. Историческото значение на Уади ал-Джарф е потвърдено през 2013 г., когато 30 папируса, най-старите в света, са намерени тук, скрити във варовикови пещери, пише списание National Geographic.

Освен с възрастта си, така наречените свитъци от Червено море са забележителни и със своето съдържание. Те не само разкриват далечното минало на Уади ал-Джарф като оживено пристанище, но също така съдържат разказ на човек на име Мерер, който участвал в изграждането на Голямата пирамида на фараона Хуфу.

Уади ал-Джарф е открито за първи път през 1823 г. от английския пътешественик и антиквар Джон Гарднър Уилкинсън, който смятал, че древните руини са на гръко-римски некропол. По-късно, през 50-те години на миналия век, двама френски пилоти, любители на археологията, Франсоа Биси и Рене Шабо-Морисо, отново се натъкват на тях. Те предполагат, че някога това е бил център за обработка на метал. Но Суецката криза от 1956 г. забавя проучването на обекта.

Снимка: iStock by Getty Images

Археологическата работа е възобновена едва през 2008 г. Френският египтолог Пиер Талет ръководи поредица от разкопки, които окончателно идентифицират Уади ал-Джарф като важно пристанище от около 4500 години, съвпадащо по време с управлението на Хуфу и изграждането на Великата пирамида. Екипите на Талет разкриват, че Уади ал-Джарф е бил оживен център на търговията с материали, използвани за изграждането на пирамидите, намиращи се на около 240 км оттук. Сред папирусите е открита и идна забележителна находка - дневникът на Мерер.

Уади ал-Джарф се състои от различни райони, разположени на няколко километра между Нил и Червено море. От към Нил, първата зона, на около 5 км от брега, съдържа около 30 големи, издълбани във варовика, камери, използвани за съхранение. Папирусите са открити именно в тези пещери.

Продължавайки на изток към морето още 460 м, се появява поредица от лагери, а след тях голяма каменна сграда, разделена на 13 успоредни секции. Археолозите предполагат, че сградата е била използвана като жилище. И накрая, на брега се намира самото пристанище с жилища и множество складови помещения. Благодарение на намерените керамика и надписи, археолозите успяват да датират пристанищния комплекс към Четвърта династия на Египет, преди около 4500 години. Те вярват, че пристанището е създадено по времето на фараона Снофру и е изоставено в края на управлението на неговия син Хуфу (гръцко име Хеопс). Макар и активно за кратко време, пристанището е било посветено на изграждането на гробницата на Хуфу, известна тогава като Ахет-Хуфу, което означава "Хоризонтът на Хуфу".

В Уади ал-Джарф са направени редица важни археологически находки, наред с папирусите, които разкриват важността на пристанището. Големите структури, като дългия 183 м каменен кей, показват сериозни материални инвестиции в района. Талет и екипът му откриват около 130 котви, чието присъствие намеква за натовареността на пристанището.

Снимка: iStock by Getty Images

От него корабите на фараона отплавали през Червено море до богатия на мед Синайски полуостров. Медта била най-твърдият метал, който съществувал по това време, и египтяните се нуждаели от нея, за да режат камъните за строителството на масивната пирамида на техния фараон. Когато египетските кораби се връщали в пристанището, те били натоварени с мед. Между пътуванията корабите били съхранявани във варовиковите пещери.

Съкровищата на пещерите

След като пристанището Уади ал-Джарф преустановява дейността си около смъртта на Хуфу, от Гиза е изпратен екип, който да затвори складовите пространства, издълбани във варовика, според свитъците. По време на процеса на затваряне на пещерите, вече остарелите папирусни документи на Мерер вероятно са се озовали сред каменните блокове. Те останали изложени на пустинния въздух около четири и половина хилядолетия до откриването им по време на разкопки, проведени от Талет през 2013 г. Първата част от свитъци от Червено море е намерена на 24 март същата година близо до входа на складовото пространство, обозначено като G2. Вторият и най-голям комплект документи е намерен 10 дни по-късно, заклещен между блокове в складово пространство G1.

Сред свитъците от Червено море има няколко вида документи, но писанията на Мерер предизвикват най-голямо вълнение. Като ръководител на работната група, Мерер си води записки за нейната работа. Това е ежедневен опис на работата, извършвана от неговия екип за период от три месеца по време на строителството на Голямата пирамида.

Екипът на Мерер се е състоял от около 200 работници, които пътували из Египет и били отговорни за изпълнението на всички задачи, свързани с изграждането на Голямата пирамида. Особено интересни са варовиковите блокове, използвани за облицовката на пирамидата. Мерер записал много подробно как екипът ги изважда от кариерите на Тура и ги пренася с лодка в Гиза.

Снимка: iStock by Getty Images

Хората на Мерер натоварвали варовиковите блокове на лодки, за да ги пренесат нагоре по Нил, където изчаквали да бъдат преброени в административна зона, преди да бъдат отнесени в Гиза. Фрагмент от дневника описва тридневното пътуване от кариерата до мястото за строителство на пирамидата.

Дневникът на Мерер дори дава бегла представа за един от архитектите на пирамидата. Анкхаф, полубратът на Хуфу, заемал позицията на "ръководител на всички дела на царя". Един от папирусните фрагменти гласи: "Ден 24: Инспектор Мерер прекарва деня със своя [екип] пренася [липсва текст] с хора на елитни позиции... и благородния Анкх-хаф, директор на Ро-Ши Хуфу."

Мерер внимателно следял как се плаща на неговите работници. Тъй като в тогавашния Египет не е имало валута, плащанията на заплатите били извършвани обикновено в мерки за зърно. Основна единица била "дажбата", и работникът получавал повече или по-малко според длъжността, която заемал. Според папирусите основната диета на работниците е квасен хляб (hedj), тънък хляб (pesem), различни меса, фурми, мед и бобови растения, всички полети с бира.

Отдавна се приема, че Великата пирамида е построена от голям брой работници, но историците отдавна спорят за техния статут. Мнозина твърдят, че те трябва да са били роби, но свитъците от Червено море оспорват тази представа. Подробните описи на Мерер относно плащанията показват, че тези, които са построили пирамидите, са били квалифицирани работници, които са получавали възнаграждение за услугите си.

Записките на Мерер са разказ от първа ръка на човек, който не само е бил свидетел на изграждането на пирамидите, но чийто екип е бил важна част от ежедневното разплащане за извършената работа. Благодарение на това откритие египтолозите имат подробна (и донякъде прозаична) снимка на последните етапи от строителството на Голямата пирамида.