До Скопие вместо до Дисниленд | Trip.dir.bg

Единственото по-неправилно решение от превръщането на централния площад в Скопие в Дисниленд е махането на скулптурите, които го изпълниха за 8 години. Така ще отсече всеки турист, също като нас направил си труда да разгледа града, на който вече това му е чарът.

Защото главната с хубавите кръчмици под малките грозновати соцсгради вече е в миналото, след като смениха фасадите с псевдо-необарокови и псевдо-неокласически, каквито никога не е имал. Това показва нашето сравнение между лятото на 2009 г. и на миналата година. Скопие е най-бързият и най-лесният западнобалкански маршрут. Ако от София до Белград е поне 3 и половина – 4 часа скоростно и неикономично каране без задържане на границата, то при същото условие македонската столица е на час по-близо.

Гигантоманията на предишните управници измести Каменния мост като главен символ на града. Сега вероятно това е огромният бутафорен кораб в ретростил, акостирал в плитките води на Вардар, сякаш Колумб е допуснал гениалната си грешка и е открил не каквото трябва. Нещо такова беше изпълването на просторния централен площад отвъд моста в скулптурна галерия от пластики на владетели в стил, който липсва в изкуството. Нашият „СамОил”, както се изписва на вече признатия от нас официално с договор македонски език, не е изненада. Но великият император Юстиниан, виж, е същинска сензация. Както вече сме писали в един от пътеписите за хубостите на България, Невестино е било любимото място на този владетел, за Скопие сведения няма. Ако вземете да хванете наличното влакче за обиколка на паметниците, ще се натъкнете покрай реката и по моста до големия музей от другия бряг на немалко известни личности, които със сигурност не сте подозирали, но се оказват македонци. От Йоан Кукузел до Крали Марко. Едва ли дори в Дисниленд е толкова забавно! Някой турист без чувство за хумор беше боядисал в червено троицата символи на мъжествеността в подножието на мощната фигура на лъв в централната за площада композиция – паметника на Александър Македонски. Такова посегателство вече отива отвъд границите на приличието, а и няма нужда от него – нещата са от ясни по-ясни.

Главната улица на Скопие, разбира се „Маршал Тито”, като в повечето столици на бивши югорепублики, но не и в централната – Белград, се опитва да реши и друг важен според местните въпрос. И той е: чия е майка Тереза? За света тя е от Калкута, защото това е градът, който я прочува покрай нейната благотворителна дейност. Така я наричат католиците: Майка Тереза от Калкута. Под това име тя и фигурира в списъка на светците. След като пресечете улицата, по която минават незнайно защо внесените двуетажни автобуси, които правят да изглежда още по-нисък този 3-4-етажен град, прекъсваща главната пешеходна, вляво ще видите Майка Тереза като пластика и посветения на нея специален музей. Историческата истина е, че тя е родом от „това, което имаме” от 1991 г. като Македония, а през 1910 г. е Османската империя. По етнос е албанка, което прави логично, че именно нейната фигура посреща първо всеки турист, преминал границата между Македония и Страната на орлите, както вече сме писали в пътепис за Тирана. За Скопие тя е името на магистралата, която отива към албаноезичните и мюсюлмански райони на иначе православната страна.

Ако вървите все напред и нагоре, свършите главната, подминете турския мол, качите се през квартала на богатите Водно и стигнете до големия кръст над Скопие, ще имате време да проумеете всичко това, каквато и каша да изглежда на първо време. На другия край на главната, отвъд Каменния мост, на хълма срещуположен на Водно, е турското Кале. В него през летните уикенди – на поляните зад крепостните стени, се разиграват чудесни партита с много бира и музика. Под цитаделата пък е разположен старият град – досущ като наш възрожденски.

От кръчмиците, също като в нашата Пиринска Македония, звучат песни като „Йовано, Йованке” и комитските евъргрийни на български език. Интересното в случая е, че тази махала отдавна говори на албански и турски. Странен микс от звуци и понятия е слушането на музиката и речта наоколо, докато човек пие нелошата местна бира или приличните вина на „Тиквеш” – други не се виждат, хапва кебапчета или друга скара. Специално ще пишем за двата пътя до Охрид и как най-българските градове, познати от безсмъртните романи на Талев с християнската им символика: иконостас, камбани, железен светилник, сега са мюсюлмански... Накрая, какво може да се вземе за спомен от Скопие. Според нас най-добре е кутия чай „Майчина душица”. Заради хубавото име на билката, заради прекрасния вкус на отварата и заради изгубеното общо минало.