Учените използват техниките за дистанционно наблюдение, за да картографират 32 000 кв. км земя - площ, равна на тази на Белгия. Те са открили древен пейзаж, формиран от реки преди натрупването на континенталната ледена покривка на Източна Антарктика, който някога е наподобявал хълмовете и долините на днешен Северен Уелс, според проучване, публикувано във вторник в списание Nature Communications, пише CNN.
Изследователите са си поставили за цел да очертаят историята на ледената покривка и как тя се е развивала във времето, а разбирането на това как е изглеждала земята, преди да бъде скрита под замръзналите слоеве, е важна глава от тази история - обяснява водещият автор на изследването Стюарт Джеймисън, професор в катедрата по география в университета в Дърам.
"Земята под Източния антарктически леден щит е по-малко позната от повърхността на Марс", казва Джеймисън. "И това е проблем, защото този ландшафт контролира начина, по който ледът в Антарктида може да реагира на минали, настоящи и бъдещи климатични промени", добави той.
Добре запазеният характер на пейзажа го прави особено специален. Рядко се срещат сравнително непроменени пейзажи под континентална ледена покривка - обикновено движението на леда, който се променя по размер и се движи, би разрушило и раздробило реликтовия пейзаж, обяснява Джеймисън.
Какво се крие под ледовете на Антарктида
Разбирането на причините, поради които този специфичен древен пейзаж е оцелял до голяма степен невредим, може да помогне на учените да предвидят по-добре бъдещата динамика на ледената покривка на Източна Антарктида, която съдържа еквивалента на приблизително 60 метра потенциално покачване на морското равнище, докато планетата се затопля.
Според проучването климатът на Земята е напът да достигне температури, типични за тези, които са били наблюдавани по времето, когато пейзажът вероятно е възникнал преди 34 до 14 милиона години - които са били между 3 и 7 градуса по Целзий по-високи от днешните.
Ледената покривка на Източна Антарктида се е образувала за първи път преди около 34 милиона години, но впоследствие е променяла размера си, като понякога е разкривала земята под нея. Джеймисън заявява, че оцеляването на ландшафта предполага, че температурите в основата на ледената покривка са били изключително ниски и стабилни върху тези блокове от древен терен, въпреки някои междинни периоди на затопляне на климата.
"В други райони всъщност очакваме да има вода, точно между леда и дъното, която помага за смилането на материалите. На нашето място това не се наблюдава. Така че това отчасти обяснява как нещо би могло да оцелее толкова дълго", обяснява Джеймисън. Геофизичните данни, събрани от учените, дават сведения за това какво се крие под леда с дебелина 2 км.
"Данните ефективно измерват много малки промени във формата на горната част на леда и основно, когато погледнем това и го очертаем, то изглежда като поредица от взаимосвързани долини, които трябва да се намират под ледената покривка. Виждаме призрака на този пейзаж отгоре", казва Джеймисън.
Изследователският екип не знае какви растения и диви животни може да са обитавали някога района, но доказателствата за реки сочат, че е имало течаща вода, което прави много вероятно пейзажът да е бил покрит с растителност.