Центърът постепенно прелива в „западен” по вашия път напред и напред към сърцето на някогашната столица на елегантната Саксония с типичните универсални магазини „Кауфхоф” и „Карщад” и другите търговски галерии наоколо. Пресекли трамвайната линия, се озовавате срещу нещо, наподобяващо на НДК, само че с типичните за ГДР матирани светлокафяви стъкла, каквито ще видите и на площада в Благоевград, правен по същото време – средата на 80-те години. Това е последната сграда от ГДР-ейския Дрезден.
Зад нея е старият град. Такъв, какъвто е възстановен. Неговото централно площадче е вдигнато при соца, а в средата му, вместо разрушената от безпощадните англо-американски бомбардировки през Втората световна война, рози стояли засадени на мястото на огромната катедрала. Когато Тачър попитала Кол какво Англия може да подари за обединението на Германия, немският канцлер веднага избрал символа – възстановете катедралата в Дрезден. Днес тя е естественият притегателен център на центъра, около който кротко тече животът в прекрасните ретрокафенета и бирарийки, вкусните ресторантчета и малките дюкяни.
Вървейки все напред към двореца на някогашния саксонски владетел, минавате покрай уникалния хотел „Ташенбергпалас”. Категорията му е 5 звезди плюс. Някога е бил домът на метресата на херцога, чийто палат се простира от другата страна на улицата. Преди година или две беше домакин на срещата на Билдербергите - т.нар. световно правителство с участието на самата Кристалина Георгиева. Вероятно и този клуб е легенда, като палата, превърнат в хотел, защото макар и възстановен по плановете на стария дворец, той си е една нова сграда. Целият е забележителен, но вътрешният двор, където богатите закусват с шампанско и изненадващо са много дори в уикендовите утрини, е нещо специално.
Защо тук има толкова много скъпи гости? Заради операта. Тя е в съседство с херцогския дворец от другата страна на улицата. Двете знаменити здания имат общ площад помежду им. Палатът в момента е уникален музей на изкуството – една от най-богатите колекции в целия свят от Ренесанса до модерните времена с почти всички гении на художеството, които планетата познава. Оперният театър се радва на забележителна посещаемост. Преди представление в петъчна и съботна вечер целият площад се изпълва с красиво облечени дами и господа, платили стотици евро за билетите си. На две крачки от операта е брегът на реката. От тази страна на моста има прекрасни елегантни заведения. От другата пък има чудесна бирена градина.
Какво пиво е на мода в Дрезден? Любимият по време на соца „Радебергер”, който още се радва на завидна популярност по света и у нас, независимо от смяната на епохи и системи. До градината, когато има големи мачове, се събира целият град. Опва се голям екран, слагат се временни места за настаняване на феновете, наоколо цвърчат скари с наденички, налива се бира в огромни количества. Истински футболен празник, както би казал някой коментатор. На брега отсреща са старите дворци, днес превърнати в музеи. Пред тях и на още няколко точно определени места в центъра изнасят различните си номера улични музиканти, артисти и акробати. Ако се вмъкнете в малката уличка между черквата пред хотела, за който вече разказахме и се опитате по нея да се върнете в центъра, ще минете първо покрай художествено орнаментирана стена, а после ще разбере откъде идва този арт.
Наоколо са магазинчетата за майсенски порцелан. Градът, в който се прави това прочуто в цяла Европа занаятчийско бижу, обагрило със сини флорали и други мотиви белотата на финната посуда, се намира съвсем недалеч от Дрезден. И е една от възможните допълнителни екскурзии, за които може да отделите някой и друг час. Както и да отскочите до втория град на Източна Германия – Лайпциг, който не е красив и чаровен като Дрезден, но също е интересен, особено с оглед на соцносталгията, от която е останало малко.