Джамията е паметник на културата с национално значение и не е ремонтирана от години, покривът й се руши, а по сградата има сериозни конструктивни изменения.
"Смятам, че като представител на българската държава, областният управител е длъжен да опази българското историческо наследство такова, каквото е. Джамията "Ибрахим Паша" е сграда - паметник на културата от национално значение. Тя трябва да бъде реставрирана, реновирана, възвърната в пълния си блясък и да се превърне в туристическа забележителност", каза Хюсмен.
Той бе категоричен, че след ремонта сградата няма да функционира като действащ храм.
"Кога се налага да строим църкви? Когато има християни, за чиито нужди не достигат съществуващите. По същата аналогия кога строим джамия? Когато има мюсюлмани, които няма къде да се молят. Разград обаче няма нужда от втори действащ молитвен храм, защото джамията "Ахмед Бей" е достатъчна за организиране на молитви", обясни областният управител.
"Джамията "Ибрахим паша" е първата петъчна джамия в Разград, построена от великия везир на султан Сюлейман Велики, Ибрахим паша. Информация за нея се съдържа във вакъфнамето й. Според датата на създаване на този документ джамията е построена през 1533 г. или няколко години по-рано, а в ориенталския отдел на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се съхранява счетоводен регистър, от който се разбира, че е била действаща до 1600 година. Джамията била разрушена до основи по неизвестни засега причини.
Основите на построената от Ибрахим паша джамия са открити за първи път при археологически разкопки през 1986 година. През 2001 година се провеждат нови археологически разкопки в самия молитвен салон и пред входа на джамията, при които са разкрити основите на по-ранна джамия, вкопани на 1,60 метра в античния пласт.
Върху тези разрушения през 1616-1617 година е построена нова джамия, по-късно наречена "Ибрахим паша". Тя е монументална сграда, изцяло каменна, еднокуполна, построена върху квадратна основа.
Храмът има общо 57 прозореца и 50 ниши за птици - свещени животни в исляма. Куполът е полусферичен и е покрит с парчета оловна ламарина. Частично е запазен и балконът, разположен в северозападната половина на молитвения салон. Той се поддържа от 14 дървени осмоъгълни колони, високи около три метра и с художествено разработени капители.
Стените са изпълнени с декоративна монументална епиграфика и барокова орнаментика. Каменното минаре е също много красиво. Има и библиотечни ниши.
Джамията е обявена като защитена от закона за културното наследство недвижима културна ценност още през 2011 година.
Джамията не е действаща вече 30 години. Затворена е в средата на 80-те години на 20 век във връзка с реставрация на стенописните орнаменти и молитвения салон, както и с извършване на археологически проучвания вътре и извън храма