По стъпките на древното злато
Музеят показва находки още от преди 100 000 г. пр. н. е. до средновековието - 7-8 век, но безспорно най-ценната находка в него е древното злато. То е намерено през 1972 г. недалеч от Варненското езеро в промишлената зона, където е открит Варненския неолитен некропол.
Златните украшения, открити в древните гробове там, датират от 4 500 г. пр. Хр. (каменно-медната епоха), което означава, че те са далеч по-стари от златото, намерено в Египет.
Вижте снимки >>
През 2009 г. то предизвика фурор сред учените в САЩ с изложбата "Изгубеният свят на Стара Европа" в Ню Йорк, за който писа “The New York Times”:
"Дълго преди разцвета на Гърция и Рим,дори много по-рано от възникването на първите градове в Месопотaмия и Египет, в долното течение на Дунава и Предбалкана е живял народ, изпреварил своето време в търговията,изкуството и техниката".
Варненското злато е и най-голямото, открито от този период, тежи цели 6,5 кг.
„Има частични находки от злато с такава датировка на 1-2 места в Европа, но не и толкова голямо”, разказва екскурзоводът в музея.
Златото в пълния му вид не напуска музея, така че само там ще може да го видите. Най-богатата колекция е изложена така, както е било разположена в гроба, заедно с неговия притежател.
Термите на Одесос
Историческата обиколка на Варна продължава към Римските терми, намиращи се в центъра на града. Те са най-големите римски бани на Балканския полуостров – с площ от 7000 кв. м, и четвърти по големина в Европа – след термите на Какала и Диоклетиан в Рим и в Тревира (Трир, Германия). Използвана е до ІІ в. н. е.
Височината на сводестите конструкции на Обществените терми на Одесос е била над 20 м.
Баните са функционирали от ІІ в. н. е. до края на III век и са имали важна социална функция.
Вижте снимки >>
Магията на Аладжа манастир
За любителите на религиозния туризъм обиколката из старините на Варна може да продължи на 13 км северно от Варна, където природа, човешки дух и вяра са сътворили Аладжа манастир. Тук се представя и уникален аудио, видео и светлинен спектакъл "Легендите на Аладжа манастир" - за древното Сарматско море, което образувало скалата и за историята средновековната обител.
Кръгът на желанията
Друга легенда за Сарматско море пък ни отвежда на 18 км западно от Варна до скалния феномен, известен като "Побитите камъни".
Вижте снимки >>
"Наричат Побитите камъни Българския Стоунхендж, но той е много повече от това, и като площ, и като въздействие", разказва уредникът на музейния комплекс Стилиян Марков.
Гледката е невероятна - "каменна гора“ от стотици скални колони и каменни късове, пръснати в малка падина, покрита с фин пясък.
Колоните достигат до 7 м височина, а дебелината им - до 3 м. Те са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Природата ги е изваяла така, че наподобяват различни форми - на животни, хора и предмети, затова и много от тях имат имена.
Ако застанете в центъра на "енергийния кръг“, получавате и странното усещане, че камъните ви гледат. „Царицата“ е може би най-яркият пример за това усещане.
Казват, че ако застанете в центъра на "енергийния кръг" и си пожелаете нещо, то се сбъдва, затова се наричат и "кръгът на желанията", разказва уредникът. Има и камък за влюбените - за вечна любов.
Хора с повишена чувствителност към енергийни полета, говорят за изключително високо енергийно ниво и лечебно въздействие на Побитите камъни.
Любопитна подроброст е, че кадри от филма "Конан Варваринът" на режисьора Маркъс Ниспел е сниман тук.
Говорещият кладец
Обиколката ни продължава на 53 км западно от Варна - към късноримска крепост Овеч в Провадия. Тя е използвана от ІІІ в. до първите десетилетия на VІІ в. и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ в.
Вижте снимки >>
Твърдината е свързана със съседното плато с уникален 150 м дървен мост, на който е направена възстановка, а панорамната гледка, която се открива оттам е невероятна.
"Говорещият кладенец", чиято дълбочина достига 79 метра, предизвиква интерес. Ехото от говор над него дълго не стихва и създава илюзията, че вътре в кладенеца се води разговор.
Една от легендите е, че под него има таен изход. Тя е развенчана, след като е спуснат екип до дъното да провери.
Друга легенда гласи, че в крепостта е заровена златна колестница, такава обаче археолозите не са открили.
Историята на крепостта се свързва с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.). Една от хипотезите е, че Ивайло е бил управител на тази крепост.
Любопитна подробност от наши дни е, че тук е сниман част от филма "Калоян".
Дотук не свършват старините във Варна и областта. Това е само едно начало на тръгнете на път във времето.
В България има регистрирани 43 културно-исторически обекти, които си заслужава да бъдат видяни и показани на света. Програма на Министерство на икономиката и енергетиката предвижда именно това - да покаже уникално ни културно-историческо наследство.