Ако сте си купили от хипермаркета до вас бутилка италианско вино розе "Бардолино", което е по-достъпно и по-хубаво от българското, със сигурност мечтаете да попаднете там, където се произвежда.

„Киарето”, както се казва сортът, расте близо до града на Ромео и Жулиета Верона. И е на приказно красивото Лаго ди Гарда в подножието на Алпите, за което ви разказваме сега, след като вече сме представяли неговия вечен конкурент – Езерото Маджоре.

Добрата новина е, че от София има лоу-кост полети до Бергамо, а летището е на магистралата, която води пряко към чудесната Верона, за която ще разказваме друг път. Оттам Гарда е на 19 минути с кола. Бардолино ще ви заприлича на градчетата по крайбрежието на Лигурско море, които французите наричат Ривиерата след границата им с Италия при Вентимиля.

Такъв е стилът на архитектурата на бежовите, розови и нежно жълти богаташки къщи с тъмнозелени капаци на прозорците и палми в дворовете, с красиви крайбрежни алеи и улици, които са типични и за градчетата по езерото Гарда. Не е случайно, че още римляните са се радвали на водата и виното тук. За последното ще намерите и специален музей с историята и културата на местните сортове, как се прави божествената напитка и как се пие.

Сред другите интересни места за посещение по езерото е едноименният остров – един от петте по-големи в него. Там преди 800 години Свети Франциск е основал манастир, дал началото на запазил се до днес орден – един от най-мощните в католицизма за всички времена.

Перла на Гарда е Сирмионе със стария си замък, също на нещо като 8 века, и старата слава на главния град в Северна Италия по римско време, с пещерите на Катул, с черква от времената на лонгобардите от 765 г. и с вилите на Калас и Джойс.

Град Лимоне е забавен с името си и с плодовете, които са възпети от самия Гьоте. До Втората световна война той е бил достъпен само с лодка, както е пристигнал и гениалният немски поет, зашеметен от величествената красота на суровите къщи, сгушени сякаш под тежестта на голите огромни канари на Алпите над тях. С оглед на стратегическото значение на региона Мусолини прави крайбрежния път – магистрала покрай езерото, която днес е една от най-впечатляващите в Европа.

Понеже красотите са много и наистина удивителни, артерията е изградена със сводове, така че бързащите шофьори и пътници да не изпускат изумителните гледки. Модерните строители са направили страхотно осветление, наред с естественото, влизащо през арките, а разклоняването на пътя на две и на три в тунелите под планината, където тук-там има и контролни пунктове и дори телефонни кабини, е смайващо за онези, които са свикнали с „това, което имаме като пътища” у нас.

Споменаването на Мусолини изисква да се спрем и на градчето Сало, също от страната на езерото откъм региона Ломбардия със столица Милано, което – макар и за малко, е било отделна държава и то през 20-и век. От 1943 до 1945 г. то е наричано Република Сало или по-точно Италианска социална (не социалистическа) република Сало. Тя е основана и ръководена от диктатора Мусолини, който се укрепва в градчето на езерото Гарда, след като е свален от поста си на модерен император в Рим с падането на установения от него фашистки режим, на който е премиер 21 години. Краят на Сало като държава е с превземането й от американците, застрелването и обесването на Мусолини и любовницата му Клара Петачи.

Днес то е много симпатично слънчево място за посещение с грижливо поддържана зеленина и с венецианска колона с лъва на Сан Марко – покровителят на Венеция в центъра като знак на почит към присъединяването на западния бряг на Гарда, на който градчето се води столица, към средновековната република. Сало е било част и от империята на Наполеон, и на Хабсбургите, а точно преди 170 години Гарибалди тържествено влиза в него и го прави част от свободна Италия. Задължително място за посещения при разходката покрай прекрасното езеро, особено ако сте с деца, е паркът за забавления „Гардаленд”, който вече 44 години е един от най-популярните в Европа и в целия свят. Той посрещна 3 милиона посетители годишно с многобройните си атракции.