По думите му малката амфора с бронзови монети от 6-и век вероятно е била църковна лепта, събрана от миряните, и скрита при нашествие на авари и славяни.
Ценната находка излиза на територията на крепост, която заема повече от 2 декара и е била използвана още в късната античност. Разкрити са няколко културни хоризонта - късноримски, ранновизантийски и старобългарски, поясни научният ръководител на обекта археологът Боян Тотев.
Археолозите смятат, че фортификационното съоръжение е изградено около еднокорабна базилика, за да я охранява. Има податки, че култовите съоръжения в "Славната канара", която се смята за място със специфична енергетика, ще се окажат уникални за Добруджа, посочват археолозите.
Експедицията проучва църквата, която възниква в късноримската епоха и действа до края на 6-и век. Разкрита е и източната порта и северната крепостна стена, допълни археологът Добри Добрев, главен уредник в музея.
В района на село Дебрене при земеделска работа са открити и три римски спати (кавалерийски мечове), които са дарени на музея, информира директорът на културния институт.
Археологическите разкопки в "Славната канара" се финансират от община Добричка и амбицията е районът, в който има и скален манастир, да стане туристически обект, заяви заместник-кметът на общината Дико Иванов.