Как се справяш с часовата разлика?
Често ми задават този въпрос, затова събрах няколко практични съвета, базирани на моя опит. За да илюстрирам този текст избрах мои снимки от остров Бали, с който имаме шест часа разлика.
Щом се кача на самолета "превключвам" към часа на мястото, на което отивам. По-често летя на запад, а настройката към тамошното време е изключително лесна заради самите полети. Обикновено хващам първия сутрешен полет от София и правя връзка със следващия полет от Европа към Америка в ранния следобед.
Пускам си филм, хапвам и задължително опитвам да поспя. Биологичният ми часовник смята, че това е следобеден сън, но аз се старая да го превърна в поне тричасов пълноценен отдих, за да имам сили когато пристигна.
Никога не пия хапчета за сън, макар това да е честа практика. Предпочитам да си взема чаша червено вино, да се завия добре и да обясня на будния ми мозък, че е време да помързелува.
Обикновено полетите пристигат следобед. Проверката на документите, вземането на багажа и настаняването в хотела отнемат един или два часа. И когато към пет следобед се озова в стаята си, без значение колко съм уморена, казвам "до по-късно" на спалнята и хуквам да разглеждам навън.
Предварително си набелязвам интересни места за разходка и хапване. Успявам да се удържа поне до девет вечерта, а след това съм достатъчно уморена за да легна и да спя до сутринта.
Задължително изключвам звука на телефона си, за да не ме събудят с мейли или позвънявания в 10 часа по българско, т.е. в средата на нощта по американско време.
На втория ден по обяд посещавам музей, изложба или място, което много съм искала да видя и така пропъждам мисълта за кратка обедна дрямка. По този начин още на втория ден влизам в ритъм.
Много хора смятат, че при летене на изток адаптацията към часовата разлика е по-трудна. Не съм забелязала да е така, но може би зависи от организма на човек. Или от желанието му да се нагоди по-бързо към българското време.
Случвало се е да се върна от Мексико в единадесет вечерта и сутринта в девет да ида на работа. Телефонният звън, разговорите с колеги и малко по-продължителен от позволеното обяд вършат отлична работа. Колкото и да ми се спи изкарвам на кафета и прозявки първия ден и на втория вече съм добре.
В повечето случаи полетите към Азия също са удобни. Първата отсечка е през деня, а втората нощем. Отново се старая да спя максимално в самолета, защото ми предстои цял ден будуване.
На връщане към Европа избирам полета с най-кратък престой на летището. Qatar airways, Turkish и Emirates имат сериозни намаления, ако човек остане през нощта или отдели цял ден за разглеждане на съответната страна, но аз предпочитам да се прибера и пренастроя максимално бързо към софийския си режим. Защото не се знае колко време ми остава до следващия полет и следващото пътешествие.
Вера Александрова е журналист, любител фотограф и блогър. Повече за приключенията й из, България, Гърция и по целия свят може да прочетете на www.worldofvera.com.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}