Тибетското плато, едно от най-отдалечените места в света, преживява строителен бум. Планинските склонове, обрамчени навремето от гирлянди развяващи се молитвени знамена, сега са обточени със стоманени електропроводи. През нощта осветените табели на бензиностанциите на Sinopec хвърлят червено сияние над новопостроените магистрали.

Обграден от най-високите планини в света, регионът, който отдавна е известен като "покрива на света", сега е в центъра на най-новия порив на Китай към модернизация, символизиран от множество небостъргачи и високоскоростни жп линии.

Има обаче една разлика. Този път китайското правителство иска да постави граници за растежа на региона, за да покаже своята версия на едно от най-гордите американски постижения - системата на националните паркове.

Икономиката на Китай се развива бързо през последните 40 години, но приоритет сега е растежът да включва запазване на ключови природни ресурси, посочва Чжу Чунцюан, китайският представител в научния център Международен съюз за опазване на природата, който се намира в Швейцария.

Една от целите е на Тибетското плато да бъде изграден природен парк, подобно на американския Йелоустоун.

Очаква се зараждащата се система от китайски природни паркове да бъде официално представена през 2020 година. Амбицията е да бъде създадена единна мрежа от паркове, която да представлява "новите и сериозни усилия за опазване на биоразнообразието и природното наследство на Китай", посочва екологът от университета "Дюк" Стюарт Пим.

Един от първите пилотни паркове ще бъде в Цинхай - обширен район в Западен Китай, граничещ с Тибет и споделящ голяма част от културното му наследство. Районът е и дом на емблематични и застрашени видове като снежния леопард и китайската планинска котка. Оттам извират и три от най-големите реки на Азия - Яндзъ, Жълтата река и Меконг.

"Това е един от най-специалните региони в Китай, та дори в целия свят", според Лу Чжъ от Пекинския университет, който е работил в Цинхай две десетилетия.
Макар на някои места по Тибетското плато строителството да продължава с трескав темп, правителството вече спря да издава разрешителни за минодобив и ВЕЦ-ове в региона.

Въпросът, който ще има ключово значение за проекта, обаче е дали Китай може да съвмести запазването на околната среда с туризма, като същевременно опази прехраната и културата на близо 128 000-те души, живеещи в или около границите на парка, много от които са тибетци.

Сред уникалните характеристики на китайските паркове е, че местните жители живеят в или край тях, отбелязва Чжъ.

Американският Йелоустоун се приема за първия национален природен парк в света. След създаването му през 1872 година обаче американското правителство принуждава индианците, които са населявали района, да се преместят извън границите на парка в съзвучие с идеята от 19 век, че защитата на дивата природа означава отделянето й от човека.

Страните, които се опитват да създадат системи от природни паркове през 21 век, трябва да обмислят как най-добре да включат местното население в плановете си.
По-рано Китай е прилагал мащабни програми за разселване, за да разчисти терен за големи инфраструктурни проекти като язовира "Три клисури" или системата от канали за пренасочване на водите на китайски реки от юг на север. Това преселване за мнозина фермери означава нови домове, около които обаче няма селскостопански земи или достъп до друг източник на прехрана.

Сега при разработването на националните паркове правителството се опитва да осигури работни места, свързани с опазването на природата, поне за част от местните хора, така че те да могат да останат и работят на земята си.
Програмата "Едно семейство, един лесничей" предвижда по един човек от семейство да бъде нает при заплата 1800 юана (255 долара) месечно за дейности като събиране на боклук и наблюдение за бракониери или незаконно използване на пасища.

А-Та е тибетски пастир, чиито доходи до голяма степен идват от отглеждане на якове и събиране на китайски гъсенични гъби - средство от народната медицина, широко използвано като афродизиак или при дихателни проблеми. Той ръководи и екип от събирачи на боклук, които изминават до 34 км дневно, за да почистват склоновете от пластмасови бутилки и други отпадъци по програмата "Едно семейство, един лесничей".

"Живея на тази земя и прехраната ми зависи от нея", казва той и е благодарен, че работата по програмата позволява на семейството му да запази дома си, докато хората в други части на Цинхай е трябвало да се преместят.

Кунчок Яндзе е тибетски пастир, които също заработва по програмата "Едно семейство, един лесничей" и допълнително е зает като доброволец в китайската организация с нестопанска цел Shanshui (името означава "планина, вода"). В нея той отговаря за инсталирането и поддръжката на фотокапани, чрез които учените следят застрашените видове в Цинхай.

Подобни фотокапани са улавяли редки кадри на снежни леопарди и китайски планински котки, включително майки с малки край временни леговища.

За Кунчок Яндзе работата му по защитата на околната среда, включително докладването на бракониерска дейност, е много важна.  "Религията ни е свързана с дивите животни, защото те имат съзнание и могат да чувстват любов и състрадание. Затова трябва да ги защитаваме", казва той.

Пастирът разказва, че от основната си работа по отглеждане на домашни животни и събиране на гъсенични гъби може да изкарва по около 20 000 юана (2830 долара) годишно. Той е благодарен за допълнителния доход по лесничейската програма, но най-вече се надява, че основният му поминък няма да бъде засегнат и няма да му се наложи да напусне.

Въпросът за поминъка и културата на местните хора е сред основните въпроси, с които Китай трябва да се справи, наред с приемането на необходимото законодателство и финансиране, отбелязва Джонатан Джарвис, бивш ръководител на агенцията, която управлява националните паркове на САЩ.

Създаването на защитени области не е нова идея за Китай. Всъщност близо 15 % от територията на страната вече е обхваната в сложна система от местни и регионални паркове. Голяма част от тях обаче съществуват само на хартия или се управляват от различни служби без ясни правила.

Бъдещата система от национални паркове трябва да създаде от самото начало основа за прилагане на най-добрите световни практики и научни постижения.
В офиса си в Пекин Оуян Чжъюн от Китайската академия на науките внимателно разглежда стотици детайлни карти на континентален Китай, на които са означени приоритетни области за защита на застрашени видове.
Въпросът не е само колко територия общо защитавате, а точно които райони, казва той.

Неотдавна Оуян е ръководил проект за оценка на националните екосистеми, при която учените са използвали 20 000 сателитни изображения и резултати от 100 000 полеви проучвания, за да определят как са се изменяли китайските земи между 2000 и 2010 година. Един от резултатите сочи, че през този период градските зони в Китай са се увеличили с 28 %.

Сега ученият се опира на тези резултати, както и на проучвания за над 1500 вида застрашени растения и животни, за да определи на картата приоритетните райони за опазване на околната среда, които да служат като насоки при планирането на националните паркове. Той насочва вниманието си основно към хабитатите на застрашени видове, които живеят само в Китай.

Първите паркове, които официално ще бъдат включени в новата система, ще са пример за необятните и разнообразни пейзажи и екосистеми на Китай - от гранитните и пясъчни скали на Уишан в източната част на страната до пищните гори на югозападната провинция Съчуан, където живеят гигантските панди, и северните гори на Североизточен Китай, дом на застрашените сибирски тигри.
Когато става дума за екология малко страни в света имат повече за губене или за спасяване от Китай.

Превод БТА