Втората е също сериозна – температурите на въздуха не са толкова високи, а морето си остава топло. И, разбира се, изумрудено. Новата мода обаче е да се ходи на Сардиния, но не заради него. А заради планините. Едно време, преди бума на туризма през последните 3 десетилетия, старите островитяни завещавали на синовете си прекрасните земи нависоко, където растат лозя и маслини и могат да се гледат кози. А на дъщерите – непотребните от тяхна гледна точка, крайморски кътчета – плажове – пясъчни и каменни, както и техните околности.
Така туризма превърна дамите в милионерки, а съпрузите им в мъже под чехъл. Сега има шанс за реванш, понеже те са царете на планините, а те предизвикват сериозен интерес. „Дивото пътуване”, което се предлага като 5-дневна екскурзия с преспиване на биваци и хапване във високопланински мандри и ферми за кози, е наистина удивително.
Една от хитовите атракции е изненада по залез слънце. Докато унасящите се и изморени от краченето цял ден под слънцето туристи вече се готвят да заспят, ги „напада” банда кукери. Да, не само в България имаме такива странни човекоподобни същества. Те са декорирани със същите кожи с косъм, със странни маски, които трябва да всяват страх, дрънчат с чанове, които опасват поясите им. За българското око това би било приятно, а повечето туристи зверски се стряскат.
Разбира се, има и други интересни неща. Когато не се нощува на палатка, това става в типичните за острова колиби. Отдолу те са опасани с камъни, които са стените им с форма на овал. Покривите пък са от слама и са с форма на конус.
Другото, което не е за изпускане, е да се опита козето сирене, чиито пити се гребат
със супени лъжици. Ако на масата има и уханен мед от съвършено чистите и екологични поляни на планинска Сардиния, удоволствието за гострономите е наистина невероятно. Разбира се, на първо място са гледките. Пейзажите са по алпийски заострени върхове и драматични пропасти, но също великолепни панорами към морето във всички тонове на синьо-зелената гама.