Украински бежанци в "мъртвия" сезон, отново скъпа сянка на плажа и "молебенът" за Мъск, по ироничния градски фолклор, който се развихри, след като България попадна в световния новинарски поток със снимка на Белоградчишките скали - част от есенцията на родния туризъм всъщност бе мелодрама в няколко действия.
2022-а трябваше да бъде годината на възстановяването на туризма, след като в края на 2021 г. ковид ограниченията в различните страни започнаха да отпадат постепенно. И точно когато се правеха оптимистичните сметки, Русия нахлу в Украйна - а това означаваше само едно - годината ще бъде поредната трудна и пълна с предизвикателства.
Министърът на туризма Илин Димитров обаче оцени 2022-а като успешна. Според изнесените от него данни, спадът спрямо 2019 г. е само 8-9 процента. Двойно по-малко от очакваните 20% заради войната между Русия и Украйна.
"Специалната операция" на Путин направи и туристическия ни сектор по-специален. След нахлуването на руските войски в Украйна започна голяма бежанска вълна - България бе една от страните, която отвори границите си за бягащите от ужаса. В късната зима и началото на пролетта, докато държавата се луташе в разпоредби как да регистрира бежанците, за да получат статут и права у нас, много хотелиери отвориха врати и приютиха украинци. И след това, логично, поискаха от властта да поеме разходите. Държавата стартира хуманитарна програма до 31 май, финансирана с евросредства, а по морето вече кипеше живот, дори в места за настаняване с 4 и 5 звезди. И всичко това, придружено с хаоса и споровете колко и как да плати държавата. Хотелиерите пък в крайна сметка нямаха нищо против да взимат по 40 лева на човек в "мъртвия" сезон.
Първият скандал
С наближаването на края на хуманитарната програма гръмна и първият скандал, а в главен герой се превърна вицепремиерът в кабинета "Петков" Калина Константинова. Украинците трябваше да бъдат "разселени" от морските хотели във вътрешността на страната, но организираните от държавата автобуси и влакове потеглиха празни. Никой не пожела да замени морския лукс с държавни бази в различни градове и зимни курорти като Паничище. По онова време Константинова заяви във видеообръщение след празните курсове, че украинците ще бъдат преместени във временни лагери в Елхово и Сарафово. "Направихме всичко възможно, за да не разпъваме палаткови лагери, "както е в останалите държави", заяви тя, но размахването на пръст на бежанците бе квалифицирано като просто арогантен акт.
Бежанската криза и бизнесът с нея
Освен хотелиерите, много великодушни хора по Черноморието отвориха домовете си, водени от съпричастност. И без да се молят за помощ от държавата. Но и те започнаха да забелязват, че се случва "нещо гнило". По курортите все по-често се забелязваха рейсове на турооператорски фирми с украинци, които никак не приличат на бягащи от война. И вместо объркани, по молове и магазини просто се разхождаха широко усмихнати хора. Тогава лъсна нов скандал - украинец, собственик на българска фирма, използва войната, за да трупа хиляди евро от комисионни. Още през април той променя името на фейсбук страница, която помага на украинците със съвети как да получат статут на бежанци, в нова - "Бесплатные отели в Болгарии для Украинцев! Безкоштовні готелі в Болгарії!". Така до 31 май той рекламира родни хотели и ресторанти, които са безплатни. В организацията бяха включени и автобусни превозвачи, публикуваха се и тарифи от Лвов до родни курорти. Повече от месец хотелиерите си затваряха очите, същото правеше и държавата, тъй като милионите евро за издръжка идваха от ЕС. Голямото преселение във вътрешността на страната не се случи, много украинци предпочетоха да се върнат в родината си. А българските власти се сблъскаха с печалния факт, че няма как в най-бедната държава в ЕС да осигуриш лукс на над 110 хиляди украинци с бежански статут.
Лято 2022 - първото без руснаци, а българите пак "на Гърция"
Една тенденция от 2021 г. се запази, макар и в по-малка степен - немалко българи избраха родните курорти. Това показва и статистиката за юни и юли, където вътрешният пазар е водещ с над 990 хил. регистрации на българи в местата за настаняване. На второ място са румънците, но далеч назад с над 260 хил. регистрации. Следват най-много регистрирани от Полша, Германия, Чехия, Великобритания и Израел. Спадът в чуждестранния пазар беше очакван и логичен. Изгубихме туристите от Русия, Украйна и Беларус, а германците бяха далеч по-малко. Основната причина - смятат, че България е твърде близо до военните действия. Ръст се наблюдава в резервациите от Израел, Великобритания и скандинавските държави, но в сравнение с 2019-а всъщност има спад.
Над 818 000 българи са посетили Гърция с цел туризъм, сочат данните на Министерството на туризма. Съседите ни също са върнали визита - 472 000 гърци са били у нас - далеч по-скромно, но пък оптимистична заявка.
Чадърът - единица мярка за българския туристически комфорт
През 2020 г., когато туризмът бе в колапс заради епидемията от COVID-19, както и през 2021 г., държавата намали концесионните такси на плажовете за сметка на безплатни чадъри и шезлонги или предложи символични цени от левче. Тогава отново станахме свидетели на дребни хитрини, на няколко плажа се стигна и до физически сблъсъци. Но през 2022-а това вече бе само спомен. Българинът създаде непонятна традиция - възприема сянката на плажа като единица мярка за морски комфорт, сякаш цялата почивка зависи от нея, и това явно няма да се промени. Има и известна логика - чадърът и шезлонгът на места достигат цената на една нощувка. През лятото цените възвърнаха нивата си от 2019 г. Българските и чуждите туристи, които не бяха с резервации в хотели със собствен плаж, плащаха средно между 20 и 30 лв. на ден за чадър и два шезлонга. Очакванията за летен сезон 2023 е цената им да скочи с 18-20%. Репутацията на морските ни курорти продължава да губи и нищожния си блясък и едва ли скоро ще успее да се справи с предизвикателствата, особено тези на чадъра.
Проблем с украинските бежанци и през ноември
В средата на ноември хотелиери по Южното Черноморие спряха изхранването на украинските бежанци, които са настанени в базите им. Причината - в новите условия за удължаването на Програмата за оказването на хуманитарна помощ на хората от Украйна със статут на временна закрила не са предвидени средства за храна. Сумата за издръжката на украинските бежанци от 15 лв. на ден не е променена, но в постановлението на МС е записано, че това са средствата за нощувки, без предвидени пари за храна. Хотелиерите са поискали от украинските граждани да плащат по 5 лева на ден за изхранването си, но повечето от тях нямат тази възможност. Затова и станахме свидетели на нови протести. В същото време в държавните бази изхранването продължаваше, а като цяло ситуацията бе абсурдна - никой не знаеше какво да прави.
Ила, Илоне, здравей, Илин!
Държавата години наред търпи критика, че няма адекватна реклама за привличане на чуждестранни туристи. Страната ни обаче получи неочаквана помощ от ексцентрика Илон Мъск, който "туитна" снимка на фотографа Владислав Терзийски на Белоградчишките скали. Илон вдигна топката, а Илин (Димитров) я отигра с воле. И тридневното чудо едва не се превърна в сапунена опера, но пък отново разкри, че владеем иронията. Социалните мрежи се изпълниха с остроумни коментари - "Да се отслужи молебен за посещението на Мъск в България.", предлага някой, друг допълва: "Мъск е възхитен от българския Северозапад: след като там има живот, значи и на Марс може да има."
И все пак, възхитителното в цялата история е, че страната ни получи безплатна реклама от най-високо милиардерско ниво, а българите разбраха името на министъра на туризма. До онзи момент той бе в сянката на колегите си, които пряко се бореха с икономическата криза. Илин Димитров бе чест гост в телевизиите, а сега всички гадаят дали неговият почти адаш ще посети страната ни и ще паркира "Тесла"-та си на някой платен паркинг в Белоградчик следващата година. В село Стакевци ресторантът на Филип Захариев се готви да посрещне милиардера и между другото се поде инициатива към местната власт да асфалтира поне главната улица на селото и да подмени "едни мижави 200 метра тръба". "Молебенът за Мъск" обаче се разгоря предимно в социалните мрежи и май остана само един любопитен момент от отминаващата 2022-а.
Зимният сезон - по-скъп, но достатъчно евтин за чужденците
Топлото време отложи ски сезона и зимните курорти тепърва ще наваксват пропуснати ползи. България обаче има предимство - съотношението между цената и качеството. А у нас, независимо, че цените скочиха с 20-30%, почивката излиза евтино за чуждестранните туристи. Неслучайно Боровец и Банско оглавиха престижни класации за най-бюджетни зимни почивки. Министърът на туризма пък разкри, че в министерство имат амбиция няколко ресторанта да спечелят звезда "Мишлен" и вече е изпратена покана до централата да командирова експерти.
Българският туризъм мечтае, и това невинаги означава просто съзерцателност, може да се окаже, че следващата година ще имаме не просто туристи, а бизнес.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}