На казино и вино до Ниагара | Trip.dir.bg

В интервюто със себе си, което е нещо като завет, първият български пътешественик Алеко Константинов определя като върхов момент в живота си разходката до Ниагара.

Оттогава за нас тези водопади са като магнит. С тях започваме серия от материали за онези, които през топлите месеци ще планират пътувания до студени места, за да се спасят от жегата.

Най-прекият път е през Канада, където за нас вече не се изискват визи. А от края на май до началото на юни е пролет, след това месец и половина до два е лято и после започват поне 8 месеца есен-зима. До Торонто, най-близкият до водопадите мегаполис, за който ще ви разкажем в отделен пътепис, се лети и през много градове в Европа, свързани със София. Оттам до водопада е към 150 км. И въпреки че има магистрала, пътят си е час и половина, понеже в Канада не се допуска каране с повече от 100 километра в час. И това зорко се спазва. Пътуването е бързо и удобно, ориентацията в населеното място е лесна. Всичко е насочено към водопада. Препоръчваме ви да оставите колата си на паркинга на най-голямото казино – истински комплекс от хотел, търговска аркада, заведения и игрален дом.

Причината е, че ако обядвате в неговия а-ла-карт ресторант – един от многото в сградата, гаражът ще ви излезе безплатен. Необходимо е да си изкарате само карта от казиното, която ще ви осигури и отстъпка от обяда. Пък може да си опитате и късмета, както денонощно всеки ден правят хиляди хора от Китай, американските съседи и канадски пенсионери. Ако решите да изберете друг от няколко хотела в небостъргачи наоколо, изборът е огромен. Най-големите световни вериги „Мариот”, „Хилтън”, „Шератон”, представени от основните си брандове и от подбрандовете си – изборът е голям, като включват и обекти на други вериги. През делничните дни цените за настаняване са промоционални и са съвсем достъпни дори за българския джоб – нямат и 100 долара на нощ за 4 и 5 звезди, пък и с екстри. От комплекса на казиното до водопадите е кратка приятна разходка по надолнище. Излизате направо на терасата над тях. Едната част сякаш изскачат от американския град насреща Бъфало, щата Ню Йорк, който е отделен само с мостове от Ниагара. За да видите водопадите добре, трябва да бъдете от канадската страна. Централната част на водопадите е голямото зрелище. Гледката е неописуема и става още по-драматична, заради кръжащите наоколо чайки. През лятото във вихъра на водата навлизат туристически кораби, а отстрани можете да се пуснете по нещо като въжето на Тарзан, само че от метал. Но това е само за любителите и търсачите на силни усещания. Останалите могат да се снимат до насита – това място е световен рай на селфитата, да наблюдават триумфа на стихията от търговския център с магазини за сувенири и с ресторанти, чиито витрини гледат буквално в центъра на плясъка и трясъка, а също да се повозят на файтон покрай терасата над водопадите.

На връщане от Ниагара към Торонто десетки табели покрай магистрала примамват към многото винарни в района. Не че няма аутлет вилидж, но изборът на храм на Бакхус е за предпочитане. Ние се отбихме съвсем случайно във винарната 13-а улица. Тя се намира съвсем близо до магистралата, а сякаш е на стотици километри от нея. Това е огромно имение, в чийто център има две едноетажни прекрасни къщи – едната за дегустация на вино – традиционно и пенливо, а другата за купуване на всякакви сувенири – не само бутилки, но сирена, сладки, занаятчийски изделия, направени с много стил. Към тях е „атачната” самата винарна с нейното екопроизводство – малка и кокетна. Всички сгради са решени в бяло. Около тях е огромен парк – просторно поле и гори по краищата, към които гледат дизайнерски направени тераси. Пръснати са произведения на млади местни творци, които са удивителни. Бялото вино и розето са чудесни, а подценяването от местните пенливо вино не е по-лошо от италианското или испанското, макар да отстъпва на френското. В Канада обаче предпочитат уискито и джина, които произвеждат, но за бар номер 1 в света, който се намира в Торонто ще разказваме в следващ пътепис.