Изобщо, най-близкото до курорт е чак в края, където московската община инвестира десетки милиони в зелено, за да вдигне детски комплекс. Платена и свободна зона и къмпинг позволяват всеки да разполага с пространство, което му харесва. Лукс, който вече го нямаме по безумно застроените си плажове. Освен за къпане, ивицата е добра за атака на морето и с различните пособия за водни спортове. Понеже е много открита, тя е доста обветрена, което пък поражда вълни, често големи, а това пък е точно по вкуса на онези, които обичат да ги порят с различни дъски и платна – специално кайт - и уинд – сърф. Понеже попада и в рамките на резерват, който съчетава дюни и лонгозни гори – по същество българската джунгла, обрасла бреговете на Камчия, посещението на плажа е наистина преживяване. И връщане в детството, когато всичките ни ивици бяха диви и красиви. Не като днес.
Ако ровите за информация в нета, ще се изненадате, че вместо с уникалната си запазена природа – истински оазис на твърде урбанизираното ни крайбрежие, правдиво сравнявано с бетонова джунгла, Шкорпиловци се представя като „курорт” и дори с още по-соц и по-мутренски звучащото „курортен комплекс”. Селото, на 45 км от морската столица Варна, е на минути пеша от брега и, за радост, не се е превърнало в курорт от ужасяващия, но упорито развиван у нас тип. Има петзвезден хотел с американско име, но основното са семейни места за настаняване, апартаменти и къщи за гости, но повече бунгала – предимно наследство от заводските почивни бази при соца, при това на супер народни цени. Особено преди 1 юли, от когато тук го броят за летен сезон. Ще намерите легло и за 10-15 лв. Непретенциозни, е може би не в стил „Оркестър без име”, но има и такива – са заведенията, които по статистика се водят към 40.
Сигурно заради тази предпазливост, Шкорпиловци „изостава” от съседна Бяла, която вече влиза и в международните реклами на туроператорите, продаващи на безценица – даже и под 10 лв. на нощ, ама плюс ол-инклузив, леглата по така да се каже 4 - и 5-звездните ни хотели. Ами, за добро е. Който се интересува от допълнителни разходки, освен най-северната част на Стара планина, която точно тук потъва в морето, могат да посетят останките на късноантична крепост, на раннохристиянска базилика и част от старобългарска крепост дори.