Най-хубавата част от Виена е скрита зад Щефансдом

11:14 | 26.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Най-хубавата част от Виена е скрита зад Щефансдом

ТЕМА #Австрия

17:11 | 14 май 2019 | Редактор : Калина Петрова 0 1136 Официална страница

Впечатляваща е главната черква на Виена – Щефансдом. Храмът, посветен на Св. Стефан е разположен в самото сърце на града. Оглежда се във витрините на бара и ресторанта на минихотела „До&Ко”, които са сред най-актуалните в града.

Вдясно от входа, ако сте изправени срещу него започва главната търговска пешеходна улица „Кертнерщрасе” с масовите марки и елегантните универсални магазини „Щефл”, от бара на чийто връх се открива приказна гледка към рисувания покрив на черквата и към чудесния квартал зад нея, за които ще ви разкажем, както и „Пеек унд Клопенбург”, която завършва с легендарното с тортата си кафене и хотел „Сахер” и сградата на Операта на Ринга – обикалящия центъра булевард.

Вляво пък, от представителния магазин на знаковите за града вафли „манер” улицата слиза към „Шведенплац”, пращайки ви в квартал от младежки заведения и чудесни места за сладолед, за да слезете до канала на Дунав. Отвъд него е прекрасният хотел „Софител”, направен по дизайн на световноизвестния архитект Жан Нувел, чийто панорамен ресто-бар открива вероятно най-красивата гледка към главната катедрала на Австрия и Виена.

Насреща пък тръгват две улици. По мъничката ще минете покрай изненадващ с дизайна си бутиков хотел, за да излезете на площада на „Гранд Хаят”, отворил врати преди няколко години на мястото на банка. Срещу него пък са две от най-значимите галерии на града. Голямата е „Грабен” – някогашното гробище за чумави, в което намира края си най-големият австрийски композитор Моцарт.

На улицата и нейните преки има магазини на култови брандове, особено на тръгващата вляво от края й с прочутия деликатесен магазин „Майнл”, известен по света и у нас с негърчето с червената шапка – неговия символ, е най-скъпата „Колмаркт” с бутиците на „Шанел” и другите от върха на модата. Все пак легендата на „Грабен” е магазинът „Ева Браун”, който сега е превзет с цялата си ретро пищност от непретенциозния „H&M”.

Така че всички пътища във Виена тръгват и стигат до Щефансдом. Нейният основен камък е поставен точно преди 680 години над руините на две предишни черкви от херцог Рудолф IV. Готова е през 1433 г.

На 18 януари преди точно 550 години храмът и градът стават седалище на епископия, а от 1722 г. на архиепископия. Висока 136 метра, столетия наред, допреди нещо като половин век това е най-високата сграда в столицата и държавата. Тя служи за военно укрепление и главен наблюдателен пункт по време на обсадата на Виена и битката за Виена през 16-и и 17-и век от османците.

Никой никога не успява да заличи герба на управлявалата Австрийската, по-късно Австро-унгарска империя, династия Хабсбург с орела, нито апостолическия кръст на унгарските крале. Колоритният и впечатляващ покрив е изграден от 230 000 гланцирани плочици.

Със сигурност на влизане ще ви спират хора в ливреи от времената на Моцарт, които ще ви предлагат билети за всякакви концерти и спектакли, включително в самата катедрала. Нейната порта е наричана от местните хора Гигантската врата. А попаднали на меса вътре, ще полетите. Акустиката е феноменална, а интериорът е толкова величествен. 23-те камбани на Щефансдом също са забележителност. Именно, когато един ден не чува нищо от звука им, а вижда уплашените и полетели птици, направилият кариерата си във Виена Бетховен разбира, че е тотално оглушал.

Главната камбана е втората най-голяма в Европа след онази в катедралата на Кьолн, където също ще отидем. Моцарт е по-свързан с Щефансдом, тъй като освен музикален директор на катедралата малко преди смъртта си, той е венчан, а децата му са кръстени в този храм. В една от неговите капели е и опелото на гения на симфоничната музика. Неговият учител и партньор в квартета по време на скъпо платените им частни партита и „участия” – бащата на класиката Хайдн и брат му пък са били хористи в Щефансдом още от деца. Човекът, от когото Моцарт черпи жизнерадостта на своята музика и нейната волност – Антонио Вивалди, е погребан в тази черква, редом с последните императори на великата европейска сила.

Кварталът между Щефансдом и родния дом на българския цар Фердинанд – днес бутиков хотел Пале Кобург е най-малко популярният сред българите, а иначе най-прекрасният и с най-добри заведения във Виена. Някои наши все пак знаят поне класическия ресторант „Плахута” и „Трите газели”, където можете да хапнете всичко най-вкусно – от гулаш през шницел до просто и прекрасно телешко филе и всичко, което можете да си помислите.

Но има още много кръчми – легендарни, многовековни, където да опитате dry aged beef или традиционна виенска кухня, която далеч не се изчерпва с горепосочените ястия и щрудела, а е наистина огромно кулинарно богатство. Някои сигурно са чували за „Порги и Бес”, което е класическият джаз клуб на Виена. В квартала има и оперно кафене, по-елитно от онова в самата Щатсопер, където сред малкото почетени с портрети по стените световни звезди е и нашата Веселина Кацарова, изписвана Kasarova, чиято слава в Австрия в момента се възражда.

Можете да намерите и други интересни адреси. Например истински антикварни магазини, които са съкровищници. Както и бутици за алкохол, където има най-редките и най-скъпите напитки в света от всякакъв вид и характер. Освен тях, откритие е и едно от малкото по-импозантни, макар също невисоко здание в махалата – Австрийската академия на науките – добър урок за илитератите, които наричат подобен род учреждения „комунистически”, които ги имало само в соцлагера. Можете да се лутате часове и дори дни наред по малкото и тесни улички на този леко мрачен, но учудващо чаровен квартал. А има и много шопинг изкушения в бутиците на изискани супер брандове наоколо, както и в арт галериите и ателиетата, където цените са същите, но чувството за уют и истински лукс са много по-осезаеми, отколкото по недалечните улици на модата от другата страна на катедралата. Изобщо, скритият готически квартал е наистина невероятен и е най-приятната тайна на Виена, която човек не може да опознае напълно, ако ще да ходи и 20 пъти там.