Екип от изследователи на борда на изследователския кораб "Наутилус" се впуска в мисия да разкрие тайните на едно от най-специфичните и смъртоносни явления в океана. Дълбоко в Мексиканския залив, на повече от 914 м под повърхността, те откриват природна особеност, която е толкова екстремна, че ѝ дават смразяващо прозвище "Джакузито на отчаянието".
Този солен басейн - силно концентриран джоб от солена вода - е смъртоносен за повечето морски обитатели и е научна съкровищница за тези, които се опитват да разберат екстремните среди. (Всъщност то прилича повече на потопено езеро, тъй като се издига на около 3 м височина и се простира на 30 метра в периметър). За пръв път кадри с висока разделителна способност, предлагат поглед към този удивителен подводен пейзаж.
Солените басейни, като този, изследван от подводния апарат "Херкулес" на "Наутилус", се образуват, когато солените отлагания на морското дъно се смесват с морската вода, създавайки изолирани водни джобове с концентрация на сол, четири до пет пъти по-висока от тази в околния океан.
Според обобщение на експедицията, публикувано в списание Oceanography тези басейни са по-плътни от нормалната морска вода, което ги кара да потъват и да остават на място, образувайки нещо, което прилича на подводни езера на океанското дъно.
"Джакузито на отчаянието" е не само свръхсолено, но и обогатено с метан и сероводород - газове, които правят басейна токсичен и негостоприемен за почти всички морски обитатели. Всичко, което попадне във водите на басейна, е обречено на бърза смърт, тъй като соленият разтвор ефективно "маринова" съществата, запазвайки останките им.
Високото съдържание на сол също така означава, че водата в тези басейни остава отделена от околния океан. Тя образува ясно изразена граница или "повърхност", която учените описват като подобна на бреговата линия на езеро. Температурата на соления разтвор - около 19°C - е малко по-топла от ледените води наоколо, което допълнително засилва странната му привлекателност. Името "Джакузито на отчаянието" подчертава измамния му чар и смъртоносната му природа.
Вижте още снимки на това забележително езеро
С помощта на своя подводен апарат изследователите навлизат в басейна със солен разтвор и заснемат кадри, които по-късно очароваха както учените, така и обществеността. Отчетливата граница на басейна се вижда ясно, създавайки сюрреалистичен образ на "езеро в океана". Около басейна се намират "хълмове" от солни и метанови извори, в които се открива изненадващо разнообразен живот.
Докато повечето същества загиват при навлизане в соления разтвор, някои издръжливи видове - като миди и тръбни червеи - процъфтяват в екстремните условия, които се намират точно до басейна. Тези организми разчитат за оцеляването си на хемосинтезиращи бактерии, които могат да превръщат токсичните газове в басейна в енергия.
Забележителните кадри можете да видите във видеоклип, публикуван от екипажа на "Наутилус". Дистанционно управляваният от тях автомобил "Херкулес" отвежда зрителите на пътешествие до ръба на този завладяващ солен басейн, показвайки уникалните форми на живот и геоложките особености, които го заобикалят.
Пътуването до Джакузито на отчаянието предлага на учените уникална възможност да проучат как животът се адаптира към най-екстремните условия, което има значение далеч отвъд пределите на Земята. Както отбелязва астробиологът Кевин Хенд, "това е чудесен пример за това как животът може да съществува на места, които не бихме сметнали за възможни".
Такива проучвания биха могли да послужат за изследване на живота на други планети, особено на ледени луни като Европа на Юпитер или Енцелад на Сатурн, за които се смята, че имат подповърхностни океани с условия, потенциално наподобяващи тези на земните дълбоководни солници.
Един от най-интригуващите аспекти на басейна със солен разтвор е неговата двойствена природа: докато водите му са смъртоносни, периферията му поддържа форми на живот, които са уникално адаптирани към токсичността му. Например изследователите наблюдават миди, които се придържат към ръба на соления басейн и живеят в деликатно равновесие там, където солените води на басейна се срещат със заобикалящия ги океан.
Тези миди разчитат на симбиотични бактерии, способни да използват метана от басейна за прехрана - процес, известен като хемосинтеза (в пълен контраст с фотосинтезата, която зависи от слънчевата светлина). В замяна на хранителните вещества мидите играят решаваща роля в поддържането на целостта на външните стени на езерото.
Организмите около езерото не само дават представа за това как животът може да се развива в екстремни условия, но и служат като индикатори за това как дълбоководните екосистеми могат да реагират на човешката дейност, като например проучването за нефт и газ. Мексиканският залив е дом на много естествени петролни извори и изучаването на тези екосистеми може да помогне на учените да разберат как замърсяването може да им повлияе.
Всяко морско същество, което се доближи до басейна на смъртта, е в непосредствена опасност. Има обаче едно изключение
Снимка: The Oceanography Society, Ocean Exploration Trust/ECOGIGУникалните условия на солените езера поставят под въпрос границите на биологията и разширяват разбирането ни за това как животът може да се адаптира и да издържи. Заснетите по време на тази експедиция изображения предлагат рядък шанс да се види една от най-причудливите и неземни среди в океана.
Способността на соления басейн да улавя и съхранява съществата добавя допълнителен слой интрига към този мистериозен обект. Както показва видеоканалът на "Наутилус" на живо, Джакузито на отчаянието е място на остри контрасти: живот и смърт, красота и опасност, странност и познатост. И все пак това е само едно малко кътче от океана, което до голяма степен остава неизследвано.